Нямаше никакви доказателства, че принц Хулиан стои зад кървавото убийство, нито че изобщо е бил
„Казах на Хулиан прекалено много“.
През последните седмици все по-често ѝ се налагаше да се оправдава за всяка секунда, която прекарва далече от своя ревнив годеник, и затова насаме споделяше с него много от онова, което знаеше за предстоящата презентация на Едмънд. И сега се опасяваше, че нейната откровеност може да е била безразсъдна.
Спря водата и си избърса ръцете, после вдигна чашата и допи последните капки вино. В огледалото пред себе си виждаше непозната жена — някогашната самоуверена професионалистка, която в момента се разкъсваше от разкаяние и срам.
„Грешките, които допуснах само за няколко месеца…“
Докато мислите ѝ блуждаеха в миналото, тя се запита какво е можела да направи по друг начин. Една дъждовна вечер в Мадрид преди четири месеца бе присъствала на благотворително събитие в Музея за модерно изкуство „Реина София“…
Повечето гости бяха отишли в зала 206.06 да видят най-прочутата творба в музея, „Герника“, огромното, дълго почти осем метра платно на Пикасо, което пресъздаваше ужасяващите бомбардировки над едно баскско градче през Гражданската война в Испания. Амбра обаче намираше картината за прекалено потискаща — жив спомен за жестоката диктатура на фашизирания генерал Франсиско Франко от 1939 до 1975 година.
Тя предпочете да се вмъкне в тиха галерия с творби на една от любимите ѝ испански художнички, Маруха Мальо, сюрреалистка от Галисия, чиито успехи през 30-те години на XX век бяха допринесли за разбиването на стъкления похлупак над жените в испанското изобразително изкуство.
Амбра се възхищаваше на „Карнавал“, политическа сатира с богата символика, когато зад нея се разнесе басов глас.
— Es casi tan guapa como tú — произнесе мъжът. „Красива е почти колкото теб“.
„Сериозно?“ Тя продължи да гледа право пред себе си и потисна желанието си да извърти очи към тавана. По време на такива събития музеят понякога ѝ приличаше повече на бар за запознанства, отколкото на културен център.
— Qué crees que significa? — не се отказваше онзи. „Според теб какво означава?“
— Нямам представа — излъга Амбра с надеждата, че ако говори на английски, мъжът ще я остави на мира. — Просто ми харесва.
— И на мен — почти без никакъв акцент отвърна непознатият. — Мальо е изпреварила времето си. За съжаление привидната красота на тази картина може да скрие дълбокия ѝ смисъл от неподготвения зрител. — Той замълча за миг. — Предполагам, че жена като
Амбра изпъшка. „Нима реплики като тази наистина оказват ефект върху жените?“ Изобрази учтива усмивка и се завъртя, за да разкара натрапника.
— Много любезно от ваша страна, господине, но…
И млъкна по средата на изречението.
Защото пред нея стоеше човек, когото още от малка виждаше постоянно по телевизията и списанията.
— О… — ахна Амбра. — Вие сте…
— Нахален ли? — Красивият мъж вдигна вежди. — Неловък и дързък? Съжалявам, водя затворен живот и не ме бива много в такива неща. — Усмихна се и учтиво протегна ръка. — Казвам се Хулиан.
— Очевидно знам как се казвате. — Изчервена, Амбра се ръкува с принц Хулиан, бъдещия крал на Испания. Не предполагаше, че е толкова висок, с меки очи и самоуверена усмивка. — Не знаех, че ще идвате — продължи тя, бързо възвърнала самообладанието си. — По-скоро си ви представях в „Прадо“ — нали разбирате, Гоя, Веласкес… класиците.
— Консервативен и старомоден, това ли искате да кажете? — дружелюбно се засмя престолонаследникът. — Май ме бъркате с баща ми. Мальо и Миро винаги са ми били любими художници.
Поговориха няколко минути и неговите познания в областта на изобразителното изкуство ѝ направиха силно впечатление. Но пък той беше израснал в мадридския кралски дворец, който притежаваше една от най-ценните колекции в Испания — в детската му стая сигурно бе висял оригинал на Ел Греко.
— Знам, че ще прозвучи нахално, но ще ми е много приятно, ако утре ме придружите на една вечеря. — Принцът ѝ подаде визитка с позлатена релефна украса. — Тук е личният ми номер. Просто ми се обадете.
— Каните ме на вечеря, а дори не знаете как се казвам?! — пошегува се тя.
— Амбра Видал — делово отвърна Хулиан. — Вие сте на трийсет и девет и сте завършили история на изкуството в Саламанкския университет. Директорка сте на музея „Гугенхайм“ в Билбао. Наскоро се изказахте за противоречията около Луис Килес, чието творчество, съгласен съм с вас, отразява ужасите на съвременния живот и може да не е подходящо за деца, макар да не съм убеден, че съм съгласен с вас за приликата му с Банкси. Не сте се омъжвали. Нямате деца. И изглеждате фантастично в черно.
Амбра го зяпна.
— Мале мила! Действително ли действа този подход?
— Нямам представа — усмихна се той. — Ще видим.
