— Промяната в налягането, или баротравмата, свързвана с гмуркането или излизането нагоре, не е твърде вероятна при дълбочината, на която той се е гмуркал. А и както виждаш, тъканите му не са толкова гъбясали, колкото бих очаквала, ако бе умрял от баротравма. Искаш ли защитно облекло?
— За да приличам на Терминатора ли? — ухили се Марино и хвърли поглед към Роше.
— Моли се да не пипнеш СПИН — измъчено отвърна Роше от далечния край на залата.
Марино си сложи престилка и ръкавици и застана до мен. Започнах да му обяснявам какво още трябваше да проверя, за да мога да изключа смърт, причинена от прекалено ниско налягане или удавяне. Роше не издържа и реши да си тръгне, когато вкарах осемнайсет сантиметровата игла в трахеята, за да взема проба от въздуха за теста за цианид. Той прекоси залата светкавично и взе плика с улики от плота.
— Значи няма да знаем нищо, докато не приключите с тестовете, нали? — запита той.
— Точно така. Засега причината за смъртта е неизяснена — отговорих и вдигнах очи към него. — Ще получите копие от доклада ми, когато е готов. А преди да си тръгнете, бих искала да видя личните му вещи.
Детективът не смееше да се приближи, а ръцете ми бяха окървавени. Погледнах към Марино.
— Имаш ли нещо против?
— С удоволствие ще свърша работата.
Той отиде до Роше, взе плика и каза заядливо:
— Хайде, ела. Ще излезем навън в коридора, за да си поемеш въздух.
Излязоха от залата, а аз продължих работата си. Чух как Марино вади пълнителя от пистолет и високо се оплаква, че оръжието не е било обезопасено.
— Не мога да повярвам, че разнасяш това нещо наоколо заредено — избумтя гласът му. — Господи боже! Не знаеш ли, че това не е пликче с шибания ти обед!
— Оръжието още не е проверявано за отпечатъци.
— Ами тогава просто слагаш ръкавици и вадиш патроните, както аз направих. После измъкваш и оня от цевта. Ти къде си учил бе? В полицейската академия на първобитните хора, където сигурно са те научили и на джентълменските ти маниери, а?
Марино продължи да го ругае. Разбрах, че не го бе извел в коридора заради чистия въздух. Дани погледна над масата към мен и се ухили.
След малко Марино се върна, клатейки глава. Роше си бе тръгнал. Почувствах облекчение и не можах да го скрия.
— Господи — казах. — Какво му има на този?
— Мисли с главата, дето Господ му е дал — отвърна Марино. — Онази между краката му.
— Както вече ви казах — намеси се Дани, — той идва тук няколко пъти преди и досажда на доктор Мант. Но забравих да поясня, че винаги говореше с него горе. Никога не посмя да слезе в моргата.
— Шокиран съм — ухили се Марино.
— Чух, че докато учел в полицейската академия, се обявил за болен в деня, когато трябвало да дойдат тук за показната аутопсия — продължи Дани. — Освен това той току-що бе прехвърлен от отдела за малолетни престъпници. Работи в «Убийства» по-малко от два месеца.
— О, това е страхотно — каза Марино. — Точно човек като него трябва да работи по подобен случай.
— Усещаш ли миризмата на цианида? — запитах.
— Не. Единственото, което усещам в момента, е мирисът на цигарата ми и точно това искам.
— Дани?
— Не, госпожо — разочаровано отговори той.
— Засега не виждам никакви доказателства, че това е смърт от удавяне. Няма мехурчета в сърцето или гръдния кош. Няма подкожна емфизема. Няма вода в стомаха или дробовете.
Отрязах част от сърцето и продължих:
— Има запушване на сърцето, но това се дължи на спирането му, с други думи — на смъртта. А по стомашната стена има зачервяване, което отговаря на отравяне с цианид.
— Док — прекъсна ме Марино. — Колко добре го познаваше?
— Всъщност почти никак.
— Добре, ще ти кажа какво имаше в плика, защото Роше не беше наясно какво вижда, а не исках да му обяснявам.
Той най-после съблече палтото си и се огледа за чисто място, където да го закачи. Спря се на облегалката на стола, остави го и запали нова цигара.
— Мамка му, тия подове ми скапват краката — оплака се той, като отиде до масата, където бяха струпани наргилето и маркучът, и се облегна на нея. — Сигурно и на твоето коляно не действат добре — обърна се той към Дани.
— Направо ме убиват — потвърди Дани.
— Едингс имаше деветмилиметров «Браунинг» с пустиннокафяв гланц «Бърдсонг».
— Какво е «Бърдсонг»? — запита Дани.
— Рембранд сред гланцовете за пистолет. Господин Бърдсонг е човекът, на когото изпращаш пистолета си, ако искаш да е водоустойчив и боядисан в защитна окраска — отговори Марино. — Това, което той прави, е да го обели, изтърка с пясък, а после го пръска с тефлон. Всички пищови на ЕСЗ имат гланц «Бърдсонг».
ЕСЗ беше Екипът за спасяване на заложници на ФБР. Помислих си, че като се имат предвид многобройните статии, които Едингс бе написал за полицейските агенции, вероятно доста пъти се е срещал с най-добрите агенти на академията на ФБР в Куантико.
— Сигурно и военните имат такива — предположи Дани.
