— Току-що получих много важно известие. Моля за вашето внимание. Информираха ме, че Анаид е успяла да приспи бдителността на пазителките на Тейде и е влязла в кратера на вулкана. Ще поясня за онези, които не разбират какво означава това. — Преди да продължи, Криселда погледна съчувствено Селене. — Анаид е поела по Пътя на Ом — пътят, водещ в царството на мъртвите. Проклятието гласи, че мъртъвците няма да я пуснат да излезе жива оттам. Избраницата, предателка или не, е обречена на сигурна смърт.
Селене не успя да се овладее и въпреки че Карен се опита да го предотврати, се строполи на земята, загубила съзнание.
Анаид трепереше като лист. Още не й се вярваше, че е в кратера на вулкана, че е поела по Пътя на Ом и вече няма връщане назад от ужасяващото пропадане към царството на мъртвите.
Само преди няколко часа лежеше в пещерата на Ел Тейде, строго охранявана от Ариминда. От заклинанието на Аремога тялото й бе изчезнало мигновено в Ла Гомера, а после се бе материализирало в пещерата Чинет, близо до клисурата на Тейде — там, където от незапомнени времена се готвеха да я посрещнат. Не беше обаче гостенка на Ариминда, а нейна пленница.
Матриаршата Ариминда, която я бе очаквала през целия си живот и бе обучила Дасил да посрещне избраницата, не се отнесе към нея с уважение и почтителност. Не й поднесе банани, полети с мед, не й наля вино с дъх на плодове. Не й постла топло легло, не й изми нозете, не я заговори и не се опита да я утеши. Седна до нея и остана мълчалива и неподвижна, с непроницаемо лице, като страж. Трябваше да я пази ден и нощ, докато дойде присъдата на матриаршите, събрали се на остров Крит.
В Крит се решаваше дали Анаид трябва да умре, или не.
И ето че Амусайка дойде и даде нов обрат на съдбата й. Девойката пристигна запъхтяна, зачервена и съобщи на Ариминда, че баба й Аремога вече е получила отговор от Съвета в Крит и спешно я вика да отиде заедно с нея в Ла Гомера.
Анаид потрепери. Съветът беше неумолим, също като Ариминда и Елена. Жесток като предателството на Дасил, което й причиняваше повече болка, отколкото въжетата, обездвижващи глезените и китките й.
И така, Ариминда натовари Амусайка със задачата зорко да пази Анаид и много строго я инструктира:
— По никакъв повод не разговаряй с нея и не й давай нищо, което ти поиска.
Амусайка сведе глава, усмихна се леко на Анаид и Анаид, дълбоко ранена телом и духом, я прокле през зъби за лицемерието й.
Веднага обаче щом Ариминда се отдалечи достатъчно, Амусайка извади атамето си, сряза въжетата, сложи пръст на устните си, за да я накара да не издава звук, и като я хвана за ръката, я поведе към върха на вулкана.
Анаид почувства сърцето й да прелива от радост. Беше спасена. Амусайка й помагаше, още имаше приятелки. Но се чувстваше слаба и преди да тръгна, я помоли:
— Почакай. Три дни нито съм яла, нито съм пила.
Амусайка беше непреклонна:
— Трябва нищо да не си хапвала, за да осъществиш пътуването. Трябва също така да се пречистиш и да пиеш от светената вода. Нося ти. Не съм от пазителките на Тейде, но ще ти помогна в ритуала за твоето преображение и за прехода. Знам, че ще ме накажат, но няма да се успокоя, докато не успееш да изпълниш мисията си.
Анаид я погледна с нескрито възхищение. Беше много смела и готова да понесе наказанието, което баба й и матриаршите щяха неминуемо да й наложат заради непокорството. Побърза да я настигне, понеже Амусайка се катереше като дива коза.
— Защо ми помагаш? — попита я Анаид, вече стигнала върха, задъхана от бързото изкачване.
Амусайка приготвяше мирото и муските, необходими за изпълнението на ритуала. За миг прекъсна заниманието си и я погледна с големите си медни очи, широко отворени от изненада.
— Как защо? Ти помогна на мен. Върна ми най-драгоценното — здравето. Сега съм щастлива.
Анаид се вгледа в сладката й бръсната главица, която бе започнала да потъмнява от едва наболата гъста кестенява коса. Може би ще успее да си пусне косата по-дълга и най-сетне да избяга от строгия контрол на баба си.
Амусайка бавно свали дрехите на Анаид и я облече в бяла туника. Позволи й да си остане с накитите — колието със сапфирите, тюркоазената гривна и брошката с аметисти, която вплете за красота като шнола в косите й, а после я поръси с тамян. Анаид се почувства очистена и изпита нужда да прочисти и съвестта си.
— Амусайка, трябва да ти призная нещо ужасно — промълви тя засрамено. — Когато бяхме в пещерата Ибаля, изпитах желание и едва не пих от кръвта ти.
Амусайка се усмихна.
— Ако не трябваше да изпълняваш важна мисия, бих ти дала цялата си кръв.
Подаде й купата със светена вода, за да пие избраницата от нея и да проясни собственото си съзнание.
Анаид отпи бавно, а после, докато чакаше преображението си, макар и силно развълнувана, не се доближи до Амусайка, не я целуна, нито я прегърна, за да не изтълкува погрешно намеренията й.
— Ти си прекрасен човек. Желая ти много късмет.
