— И защо не? Изгубих дъщеря си. Какво ме интересува здравето ми?
— Можеш да изгубиш и бъдещата си дъщеря.
— Не искам друго дете, искам си Анаид! — извика Селене и избухна в ридания.
Карен я утеши по единствения възможен начин. Прегърна я.
— Хайде, стига. Стегни се. Човек не може да те познае. Видяхме на какво си способна. Успя да вдигнеш на крак всички Омар и да ги накараш да се разбунтуват. Сега всички кланове са на бойна нога, готови да поведат война срещу Одишките и са провъзгласили теб за свой водач. Не можеш да ги изоставиш.
— Мога, защо да не мога — изплака Селене. — Тръгвам да търся Анаид. Трябва да я намеря.
— Анаид не се е загубила. Просто е поела по Пътя на Ом — опита се да я успокои Карен.
Селене се втренчи в нея.
— Аз бях в царството на мъртвите и знам, че те не прощават нанесените им обиди. Няма да имат и капка милост към Анаид. Дъщеря ми няма да излезе жива оттам.
Карен замълча, дълбоко развълнувана. В определени ситуации, изправена пред човек с толкова горчив опит, се чувстваше неспособна да противопостави каквито и да било доводи, призовавайки за спокойствие или здрав разум. Селене знаеше какво говори, и то много по-добре от нея.
— Нали не ти минава мисълта да се върнеш там?
Селене отчаяно чупеше пръсти.
— Нямаш представа какво значи отвсякъде да си заобиколен от мъртъвци и да усещаш как животът в теб постепенно гасне. Не знаеш какво е самота, страх, безумие и отчаяние. Не искам това да се случи на Анаид. Не искам да умре. Ще ида да й помогна.
Карен я хвана за раменете.
— Не, Селене. Не бива. Вече е прекалено късно. Сега трябва да помислиш за себе си, да се пазиш. Бременна си. Мисли за новия живот… Това е дар от провидението.
Селене избърса сълзите и я срази с поглед.
— Искаш да кажеш, че съм изгубила една дъщеря и затова съдбата ми изпраща друга?
Карен сведе поглед засрамена. Точно това бе имала предвид. За момент бе разсъждавала в духа на народната мъдрост, според която загубата на един живот се компенсира с друг — нов. Наистина разкритието, че Селене е бременна, дойде изненадващо и съвсем неочаквано, но беше факт, доказващ, че природата си знае работата.
— И според теб какво трябва да правя? — предпазливо попита Селене.
— Трябва да отидем в Мексико и да отнемем скиптъра от Кристине.
Селене не беше съгласна.
— Това е работа на избраницата. Анаид трябва да го направи.
— Но не може!
— Аз ще й помогна, а също и Клодия, и Дасил. Всички, които я обичаме, ще застанем зад гърба й.
— Как? Като се спуснете всички надолу, по Пътя на Ом?
Селене замълча. Точно това се въртеше в главата й.
— Ще ги взема с мен и аз ще ги водя. Две от тях дължат живота си на Анаид. Можем да предложим на мъртвите нашия живот в замяна на нейния. Нека избират.
Карен се ужаси.
— А какво ще кажеш на Валерия — че заменяш живота на дъщеря й срещу този на твоята?
Селене не беше на себе си.
— Анаид е избраницата. Тя е нашата спасителка, не може да я оставим да умре.
Като лекар Карен имаше съвсем ясна представа за цената на живота и колко несправедлива изглежда смъртта понякога.
— Как изобщо ти хрумва да разменяш чужд живот? Успокой се най-сетне и мисли трезво.
Селене най-после започна да реагира адекватно. Карен беше права, тя говореше глупости. Бе страшно отчаяна и всеки вариант, който би могъл да й даде и най-малката надежда Анаид да остане жива, колкото и безумен да беше, й се струваше спасителна сламка, за която да се вкопчи.
Валерия влезе безшумно и се присъедини към тях. Вече беше разузнала всичко.
— Влязох в интернет и проследих с кого са се свързвали оттук, от тази къща. Открих две неща: картата ми е на червено, а Клодия, Дасил и Рок са тръгнали за Мексико.
В обърканата глава на Селене се роди нова идея. Изправи се, скачайки като пружина.
— Бързо, да вървим.
Валерия се изненада.
— В Мексико ли?
Селене се сопна:
— Къде другаде. Там са Одишките, които държат скиптъра. Отнемем ли жезъла от Кристине, отново ще сме могъщи. Ние, Омар, сме многочислени.
Карен си отдъхна облекчено. Селене най-сетне се бе вразумила.
— Тогава ще предам скиптъра на Анаид и това ще я спаси — добави тя.
Карен се помъчи да я накара да се върне към реалността.
— Селене, не повтаряй старите грешки. Нищо не можеш да направиш, за да промениш съдбата на Анаид.
Селене стисна юмруци.
— Напротив, мога и ще го направя.
Пред изумените погледи на Карен и Валерия тя коленичи на студения под във вестибюла, наведе се, докосна суетни плочките и пламенно зашепна молитва:
— О, богове на смъртта, вие, които властвате над живите, това съм аз, Селене Цинулис, жената, която имахте безкрайната добрина да изслушате преди години и над която произнесохте справедливата си присъда.
Под краката на жените Омар земята потрепери и Карен усети да я завладява неописуем ужас.
Селене с пълното съзнание, че думите й ще бъдат чути, продължи:
— О, всемогъщи богове, аз простосмъртната смирено ви моля да простите на дъщеря ми Анаид, чийто живот ми беше пратен като дар от вас самите.
Селене замълча и в преддверието се възцари пълна тишина. Нямаше връщане назад. Селене беше наясно каква е цената, която мъртвите щяха да приемат.
