Спаха дълго, докато стомасите не ги присвиха от глад, и едва когато отвориха очи, си дадоха сметка, че са проспали целия ден. Включиха компютъра и останаха доста изненадани. Беше задръстен от множеството имейли, получени от всички краища на Мексико. Отвсякъде биеха тревога, обезпокоени от необичайната концентрация на жени Одиш, забелязани в околностите.
Клодия и Дасил научиха за безчинствата и беззаконията, извършени от красивите Одиш, и изтръпнаха, останали без дъх. Отново момичета и бебета Омар бяха предпочитаните жертви на кръвожадните дами. Най-смущаващото известие, най-тревожното и объркващото, беше адресираното до Клодия от майка й Валерия в Крит. Гласеше следното: „Не мърдайте оттам, където сте. Идваме незабавно."
Клодия заключи, че от сдружението магьосници Омар на остров Крит бяха разбрали за техните разследвания, за кореспонденцията им и бяха разкрили местонахождението им. Направи си и извода, че майка й беше бясна и ще я накаже. Не споменаваше обаче нищо за текущата си сметка, най-вероятно съвсем забравила, че картата й е в нея. Толкова по-добре, значи не я е анулирала. Можеше да продължи да я използва.
— Добре, Дасил, слушай какво ще ти кажа. Трябва да отидем до Попокатепетл, за да отнемем скиптъра на властта от Одиш и там да чакаме Анаид. Ние сме нейното спасение.
— Ние ли? И защо?
— Защото я обичаме. И ти, и аз я обичаме, независимо от всичко. Нали така?
Дасил кимна в знак на съгласие. Ако имаше нещо, в което да е сигурна, това бе, че е предана на Анаид и я обича. И не защото й дължеше живота си.
Клодия прерови рафтовете, пълни с книги в библиотеката в стаята на Анаид, но не намери каквото търсеше.
— Знаеш ли за книгата на Росебут и теориите му за избавлението на прокълнатата избраница?
Дасил не беше особено сигурна.
— Не си спомням.
Клодия не откри изданието на Росебут, но цитира по памет:
По лицето на Дасил се изписа невероятен скептицизъм и Клодия се почувства задължена да обясни. Знаеше повече от нея.
— Анаид вярваше в Росебут. Докато мислеше, че Селене е избраницата, тя ме увери, че може да я спаси със силата на любовта си. Обичта е ключът към избавлението.
Дасил все още се колебаеше:
— Да, но с теб не сме единствените, които я обичаме.
— Нима?
— Майка й също я обича, макар да е задължена да се подчинява на жените Омар.
Клодия си спомни за суровата оценка на Валерия.
— На Селене не можем да разчитаме. Тя принадлежи на племето, а племето ще я унищожи, ще унищожи Анаид въпреки чувствата си към нея. Нашите майки са безчувствени, те нямат сърце.
Дасил остана без дъх. Никога не й бе хрумвала идеята, че предаността към дадена общност или идея може да те накара да пренебрегнеш чувствата си.
— А баща й?
Клодия се учуди. Такова предимство не бе предвидила. Малко жени Омар познаваха бащите си.
— Познаваш ли бащата на Анаид?
— Разбира се. Именно той ми уреди първата среща с нея. Казва се Гунар и е чужденец. Прекрасен е, красив и много мил.
Клодия съвсем се обърка:
— Не каза ли, че баба й е Одиш?
— Да — потвърди Дасил.
— Значи няма начин да му се вярва.
Дасил внезапно си спомни:
— Има един човек, който е много важен за нея, по-важен от нас.
Клодия се сети и ахна:
— Рок!
— Виж, той определено е нейната любов.
Клодия прекара пръст по устните си и си спомни за Мауро — момчето, което бе свалила, за да си има гадже, било то и временно, за разнообразие, за да си прекара по-приятно времето. За разлика от нея, Анаид беше неспасяема романтичка. Със сигурност бе истински влюбена и ако нищо не й попречеше, щеше да живее цял живот с този Рок и да се буди всяка сутрин, убедена, че той е голямата й любов, единствен и неповторим, най-великият мъжки екземпляр във Вселената. Беше изключително характерно за момичета като Анаид — със сериозно отношение към живота и с твърди убеждения. Но не и за повърхностните и вятърничави момичета като нея.
За щастие, Дасил сама предложи да съдейства и да го доведе.
— Аз ще го доведа. Елена няма да се изненада, като ме види.
Клодия въздъхна:
— Как ли ще реагира на безразсъдното ни предложение?
— Билети имаме ли? — беше единственото, което Рок каза, когато Дасил и Клодия най-сетне млъкнаха, след предългите си, прекалено обстоятелствени и увъртени обяснения.
Клодия остана с отворена уста.
— Това значи ли, че…
— Имаме ли билети, или не? Трябва да действаме. Ако Анаид е в опасност и се нуждае от мен, не мога да стоя със скръстени ръце и да си губя времето в умуване.
