— Ех, Анаид, никой не ни пита дали сме искали да се появим на този свят, но от момента на раждането си означаваме нещо и сме важни за другите. Ти си важна за много жени и момичета Омар. Ти не си просто обикновена магьосница, животът на хиляди магьосници от всички възрасти зависи от теб, от твоята храброст, от твоите решения, от силата ти.
— И какво се очаква от мен?
Селене се въоръжи с търпение.
— Ти си избраницата.
— Много добре, аз съм избраницата и пророчествата гласят, че избраницата ще сложи край на войната между Одиш и Омар. Но точно сега ли трябва да стане това?
Селене преброи до десет, за да се овладее и да прозвучат думите й по-сдържано, по-толерантно. Започваше да се изнервя.
— Пророчеството предупреждава, че идването на избраницата ще сложи НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА НА ВЕЩИЦИТЕ — каза ясно и високо майка й, натъртвайки на думите. — Вече се започна, Анаид. Не можеш да очакваш някой да ти даде отсрочка или да се криеш двайсет години в някоя дупка.
— Тогава какво трябва да направя?
— Да унищожиш жените Одиш, преди те да са те довършили. Защото, ако те ти видят сметката, което впрочем сама си просиш — вметна майка й, — и се докопат до скиптъра, заедно с теб ще загинат и хиляди невинни. Разбираш ли? Помниш ли пророчеството на Ома?
И Селене, с развълнуван глас, изрецитира:
Повярвайте ми, ще дойде ден, в който избраницата ще сложи край на разприте между сестри.
Докато майка й рецитираше стиховете на пророчеството, Анаид постепенно започваше да вниква в дълбокия смисъл на думите.
Тя и само тя щеше да бъде окончателната притежателка на скиптъра. Единствено тя, и никой друг, носеше огромната отговорност да реши изхода на войната между Одиш и Омар. Почувства се недостойна и незначителна. Не можеше да се довери напълно на майка си, понеже вероятно криеше от нея скиптъра, но вероятно го правеше, за да не я обсеби той и да не наложи властта си над нея, защото се беше държала като глезена хлапачка, недорасла за велики дела.
— Съжалявам — извини се Анаид.
Селене използва моментното й разкаяние, накара я да седне до нея и взе ръката й, излъчваща светлина.
— Ще ми отделиш ли малко време?
— Да, разбира се, слушам те.
Анаид се помъчи да си наложи спокойствие, но колкото и да се стараеше да забрави, колкото и голямо да бе желанието й да повярва, не успяваше да си избие от главата мисълта, че именно тя й бе отнела скиптъра, тя я бе отдалечила от Рок и тя искаше също така да я раздели от баща й.
Селене нямаше представа за душевните терзания на дъщеря си и заговори с неподправена искреност:
— Има три много опасни Одиш, много опасни. Те са решаващи за войната, която ще поведеш. Тяхната мощ е по-силна от твоята, макар и да си избраницата, дори и да притежаваш скиптъра.
— В момента не е в мен — не пропусна да отбележи момичето.
— Спокойно, ще го намерим. Сега ме слушай внимателно.
Анаид беше цялата в слух.
— Първата е Баалат. Позната също като Черната дама, или Астарте, финикийската богиня. Тя е коварна и владее черната магия. Тя няма тяло, понеже бе унищожена преди две хиляди години, но се превъплъщава в други същества. Вече я познаваш. Аз бях тази, която я пробуди от дълбокия й сън, и се чувствам виновна, но злото вече е сторено. Баалат ще се превъплъщава отново и ще се опита да те убие. И ще успее, сигурна съм в това, ако…
— Ако? — малко дръзко попита Анаид.
— Има само един начин тя да бъде унищожена окончателно и безвъзвратно. И само ти можеш да го направиш.
Анаид почувства тръпки да я побиват. Знаеше какво ще последва.
— Пътят на мъртвите? Пътят на Ом?
Селене кимна.
— Точно така.
Анаид потрепери. Изпитваше ужас от мисълта, че трябва да влезе в селенията на мъртвите. Страхуваше се да не стане тяхна пленница за вечни времена. Мъртвите бяха безкрайно по-могъщи от живите и ако можеха да бъдат съюзници, то също така можеха да се превърнат и в най-безмилостни врагове. Самата представа за възможността да стане жертва на халюцинации, ужасии и мъчения накара червата й да се обърнат в празния й стомах.
— Това ли е единственото разрешение?
— Да, миличка.
„Миличка" й прозвуча фалшиво. Никой не се обръща така към човек, на когото отнема онова, което най-много обича. Беше си чист шантаж.
