Внезапно бележката пламна и Марион, ужасена, нададе вик и я изпусна върху панталона на Рок, който на свой ред скочи, хвърли запалената хартия на пода и я стъпка с крака. Настана страшна олелия и преподавателят се приближи, свъсил вежди начумерено. Беше Илде, най-строгият даскал в училището. При него нямаше тинтири-минтири, никакви номера не му минаваха. Погледна Рок, после Марион, прецени ситуацията, взе бележката и я прочете внимателно.
— Отличен пищов.
Насочи показалец към Рок, а после и към Марион:
— Вие двамата, марш навън. Скъсани сте.
Анаид не искаше да гледа повече. Току-що бе зърнала Рок покровителствено да слага ръка на рамото на Марион, която се затресе в ридания. Не искаше да гледа как я утешава, нито как двамата се превръщаха в съюзници и жертви на един и същи палач. Нещастието силно обединява. Знаеше го. И много се ядоса, понеже именно тя бе спомогнала връзката им да се затвърди и Марион и Рок да станат по-близки.
— Не искам да гледам! — изкрещя младата магьосница.
Езерото мигом си възвърна предишния вид, а Анаид хукна презглава към залата със сталактитите при скиптъра си.
Видимо разстроена, Кристине вървеше след нея и я утешаваше:
— Горкичката, не заслужаваш да преживееш подобно разочарование.
Животът й беше пълна гадост, но нежните ръце на баба й изтриха сълзите й — сълзиците, които се бяха изплъзнали неканени и нежелани от очите й.
— Хайде, стига! Всичко ще се оправи.
— Как?
— Можеш. Имаш силата за това.
— Напротив, нямам никаква сила — възрази жално Анаид, изпаднала в безнадеждно черногледство.
— Нима? А скиптърът? — посочи й го Кристине.
Анаид се загледа в него замислена.
— Скиптърът не служи за задоволяване на лични желания.
— И кой ти го втълпи?
— Майка ми.
Кристине се усмихна.
— Майка ти греши. Сбърка и като даде билето на Рок, за да те забрави.
Вярно беше. Дотолкова вярно, че обсебваше цялото й съзнание и не можеше да мисли за нищо друго.
— Може да ти се стори банално, но избраницата трябва да е щастлива, независимо от всичко. Ако не умее да постигне щастие за самата себе си, не би могла да направи щастливи и другите магьосници, а още по-малко да ги ръководи. И към какво се обръща тя, когато всичко й се струва объркано?
Анаид кимна в знак на съгласие. Несъмнено баба й беше права, а и тя самата бе на същото мнение. Нещо повече, лично беше стигнала до същия извод. Как щеше да се впусне в рискованото начинание, което изискваше пълна себеотдаденост, като единственото й желание беше да удуши Марион?
— Добре, повикай го.
— Рок ли?
— Скиптъра, глупаче.
— Но как?
Кристине се засмя.
— Нима не знаеш как да го призовеш?
— Не — изненада се Анаид.
— Можеш да го повикаш, когато пожелаеш.
Анаид се ококори изумена.
— Наистина ли?
— Как е възможно досега никой да не ти го е казвал и никой да не ти е показвал как да го направиш? Хайде, повтаряй след мен:
—
Веднага усети силна топлина да плъзва по дланта й, ръката й изригна в сноп светлина, която показа пътя на скиптъра. И скиптърът послушно се отзова на повика й, политна и кротко се намести в горещата й шепа.
— Стига си зяпала така, че ще лапнеш някоя муха — пошегува се Кристине.
Анаид от вълнение все така стоеше с отворена уста.
— И как така дойде при мен?
— С магия, миличка, с магия, ненапразно си магьосница.
Можеше да го вика, когато си поиска, можеше да го накара да дойде при нея и така нямаше да има нужда да потиска неудържимото си желание да го притежава.
— Чудесен е — прошепна баба й в екстаз.
Кристине замечтано го съзерцаваше и инстинктивно протегна бялата си ръка към него, но Анаид веднага дръпна скъпоценното си притежание и го скри зад гърба си.
— Може да се окаже… опасно — оправда се.
Изведнъж се сети за майка си и за това как я беше предупреждавала, говорейки й надълго и нашироко, че има три Одиш, които жадуват да притежават скиптъра — Баалат, графинята и собствената й баба, Кристине. Беше забелязала в погледа на Кристине да проблясва алчност, макар че очите й мигом си възвърнаха приветливото изражение и без следа от страстно желание я посъветва да го пази.
— Добре, остави го пак там, където си беше.
Не, Кристине не беше такава, за каквато я мислеше Селене. Можеше да й се довери.
— А сега какво ще правим, бабо?
— Ти какво искаш да правиш, миличка?
— Едно е да ми се иска, а друго да го мога…
— Ти можеш да правиш всичко каквото си пожелаеш, Анаид. Каквото си поискаш. Разбираш ли?
— Не е вярно. Има магии, които са ми забранени. Да речем, че ми се прииска да се превърна в оса, за да ужиля Марион, тогава какво?
Така и не разбра как се озова в двора на училището, до липата, да кръжи над кестенявата глава на Марион. Не беше произнесла никакво заклинание, нито бе повторила някои от думите, които й диктуваше баба й. Но ето че се бе превърнала в оса, а под нея беше смъртният й враг, целуваше се с Рок. Можеше да ги нажили хубавичко и двамата или пък… защо не… Стрелна се между доближените им лица и заби жило в устната на Марион.
