— Ау! — изпищя ужасена любовчийката и се отдръпна от Рок.
Чудесно свършена работа. Устната й щеше да се подуе и да стане толкова болезнена, че щеше да й се отще да целува Рок известно време.
— Проклета оса! — провикна се Рок.
И без малко да предаде богу дух, размазана под обувката му. Един светкавичен лупинг я спаси в последния момент. Пикира и се издигна много нависоко, за да се измъкне от радиуса му на действие.
Марион, изпаднала в пълно отчаяние, търкаше бясно устата си и ревеше от болка.
— Чакай, чакай, не го пипай. Ама че кофти работа! Направо брутално.
Наистина, устната на Марион, посиняла и отекла, й придаваше вид на нокаутиран боксьор. Рок взе малко пръст, плюна върху й, после я размачка като тесто на топчица и грижливо я нанесе върху ужиленото. Направи го старателно и с обич, след което прегърна съчувствено Марион, по-привързан към нея отпреди заради нещастието, което ги обединяваше.
Превърнатата в оса Анаид почувства как яростта отново я задушава и на мига пожела да приключи с тях веднъж завинаги. Беше неосъзнато и смътно желание. И макар да не успя да го формулира с думи, от високото ужасена видя как клоните на липата, под която бяха Рок и Марион, се разклатиха, започнаха да се удължават, да се накланят и бавно обгърнаха телата им.
Правеше магия. Материализираше желание. Дървото пускаше многобройните си пипала и притискаше все повече Рок към Марион, Марион към Рок, малко по малко ги задушаваше в жилавите си клони.
— Помощ! — извика Марион.
— Хххррр — едва-едва успя да издаде някакво хриптене Рок, като опитваше да се освободи от дебел клон, увил се около врата му.
Анаид реагира светкавично. Оса или момиче, не можеше да позволи избликът й на гняв да има трагичен завършек.
—
Липата спря атаката си и лека-полека отпусна жестоката прегръдка на клоните, които постепенно се отдръпнаха и си възвърнаха обичайната форма и големина.
Марион плачеше.
— Да се махаме оттук, това дърво е омагьосано.
— Почакай малко.
— Не ме докосвай! Ти също си омагьосан.
— Аз ли?
— Да, ти. Всеки път, като се доближа до теб, става нещо лошо. Върви си.
Анаид кръжеше над тях, трепкайки доволно с крилца, наблюдаваше как Рок се мъчи да убеди Марион, че няма нищо подобно.
— Не говори глупости, беше чиста случайност. Стечение на обстоятелствата.
— Случайност ли?
Рок взе ръката й в своята и я придърпа към себе си.
— Ето, виждаш ли? Няма нищо страшно. Нищо няма да се случи.
И тогава настъпи звездният миг за Анаид. Само с един бърз поглед призова всички листни въшки, листояди и мравки, които пъплеха по клоните на липата, и ги накара да скочат върху Марион. Дъжд от гнусни бръмбъзлъци се изсипаха върху косата й, върху тялото и по дрехите й. Писъците й се чуха чак до Истанбул.
— Уф, че гадост! Не се доближавай до мен! Махай се!
Марион светкавично се изнесе от полесражението и остави Рок, онемял от изненада, загледан глупаво в короната на липата, недоумяващ как и защо беше преживял странните събития за толкова кратък период. Изпитът, пожарът, дървото удушвач, а сега и нашествието от насекоми.
Анаид се почувства удовлетворена, желанията й се бяха изпълнили. Вече можеше да се върне в тялото си.
И ето че си възвърна нормалния вид. Беше отново момиче, седнало в пещера, дълбоко под земята, което си размени съучастнически поглед с жената до себе си — тази толкова прекрасна изумителна жена, която я беше научила само за няколко минути как да прави така, че желанията й да стават реалност. Беше силно изкушаващо и много, ама наистина много забавно.
— Благодаря ти, бабо.
— Няма защо, за мен беше удоволствие. И това е само началото.
— И други неща ли мога да правя?
— Разбира се, миличка.
— Мога ли да накарам Рок да се влюби лудо в мен?
— Лесна работа, това дори жените Омар го могат.
— Но не го правят.
— Не всички. Някои го правят, майка ти например.
Вярно беше. Селене си беше позволила да даде на Гунар любовно биле, нещо, на което се бе научила като малка от братовчедка си Лето.
— Ще ми помогнеш ли?
— Естествено! И ще те закрилям.
Анаид се притисна в обятията й. Баба й, а и Дасил. Не беше толкова самотна, колкото си мислеше.
— Би било чудесно да живеехме заедно, с татко и с теб.
Кристине я успокои:
— Гунар трябва да отвлече вниманието на Селене. Ще бъде като примамка. После ще се върне при теб. Той те обича.
Баба й беше права, някой трябваше да се заеме с това да оставя фалшиви следи, за да заблуди всеки, който иска да открие къде е. Не можеше да рискува и да допусне Селене да се появи в Урт и да осуети плановете й.
— А Дасил? Какво ще правим с нея?
Кристине Олав се усмихна.
— Случихме много с това момиче. Точно тя ни трябваше.
— Мислиш ли?
— Обожава те, ще изпълни всяко твое нареждане, ще се престори или преобрази на каквото ти поискаш.
— И какво ще й поискам?
Кристине се усмихна загадъчно.
— Тя ще ти бъде съюзник и другар в реалния свят. Никой не трябва да разбере, че си в Урт. Ако Елена или Карен научат, жените Омар ще се намесят. Дасил ще бъде твоето второ „аз".
