Очевидно на Мауро му харесват трудните мацки — да му се дърпат и да го въртят. Е, значи е попаднал точно на когото трябва. Така ще го врътне, та свят да му се завие. Ще го накара да забрави и майчиното си мляко.
За начало изчезва и отива в Урт.
На първо място са приятелките, гаджетата — след тях.
Точно в този момент почувства силен трус. Настана всеобща паника.
Беше земетресение.
Земетресението разклати и хижата, развълнува водата в езерото и огъна върхарите на треперещите тополи. Хижата се разлюля като махало и макар че паянтовите й стени издържаха, трусът откърти греда от покрива и тя падна върху мъжа на леглото. Удари го по слепоочието и той изкрещя. Отвори очи и изпита силна болка в главата. Потърка мястото, където му излизаше цицина, прокара ръка по лицето и установи, че му е пораснала брада. Усещаше, че му се вие свят, затова се изправи бавно, но почувства, че няма сили, и пак се отпусна на леглото. Погледна към тавана и през дупката, която се бе отворила от падането на гредата, видя проникващата дневна светлина. Подложи лице под освежителната струя, която се процеждаше през процепа и проветряваше застоялия въздух в колибата. Чу граченето на птиците, които, изплашени от труса, кръжаха в небето и се събираха на ята, като затъмняваха облаците.
Слънцето беше слязло ниско и наситените му червеникави отблясъци предвещаваха близкия красив залез, като онези, които обичаше да съзерцава от високото, до чистите върхове. Една мисъл му мина през главата и разтвори вратите на спомените. Сетивата му се събудиха и си представи кожата на Селене, вдъхна уханието й — онзи характерен неин мирис, който излъчваше тялото й и оставаше по завивките, където бе лежала. И внезапно, като морски прилив, спомените му придойдоха и заляха пресъхналата му душа.
Беше той, онзи Гунар, който преследваше Селене, закриляше Анаид и бе подпалил колите. Къде ли е Селене?
Понечи да се надигне, но още с първото усилие си даде сметка, че мускулите му са отслабнали и едва реагират на волята му. Този път успя да се изправи, много бавно, и седна, като опря глава на затворения прозорец. Отвори го лека-полека и бутна навън крилата, за да влезе светлина. Вгледа се в ръката си — синкавобяла и изпусталяла като на смъртник. Опипа ребрата си. Беше отслабнал много, а и тази брада… Личеше си, че е лежал в безсъзнание с дни. А може би и седмици.
И изведнъж го съзря. Беше седнал пред обикновената дървена маса. Беше някакъв екскурзиант в чудесна екипировка: великолепно пухено яке, хубав полар, полувисоки обувки за трекинг, термопанталон и фланела.
— Здравей — поздрави изненадан Гунар.
— Ха, най-после се събуди.
— Отдавна ли спя?
— Близо две седмици, а може и повече.
Гунар се изплаши.
— Сигурно съм напълно обезводнен. Дай ми малко вода.
— Не мога — оправда се екскурзиантът. — Не можех дори да те събудя.
Гунар разбра. Беше дух. С мъка се надигна и успя да стигне манерката си. Отпи жадно. Водата бавно се плъзна по пресъхналото му гърло, освежителната течност потече по жилите му и се разля по цялото му тяло. Продължи да пие на чести и малки глътки, за да хидратира тялото си.
— Я ми кажи, майка ми ли те изпрати?
— Да, тя. Бдеше над теб през цялото време.
Гунар погледна измършавелите си ръце.
— Да, личи си.
— Селене те омагьоса.
Гунар избухна в смях.
— Наистина е невероятна!
Духът наблюдаваше Гунар, който се канеше да си сготви гъбена супа, и си позволи да му подхвърли:
— Не е ли по-добре да си направиш селската чорба? По-питателна е.
— Не, благодаря. Предпочитам гъбена крем-супа.
— Съветвам те да изядеш няколко лъжици захар, повечко сушени плодове и малко шоколад. Веднага дават енергия.
Гунар изобщо не му обърна внимание и докато разбъркваше гъбената крем-супа с черпака, си позволи да отбележи:
— Какво си се накиприл като модел от списание, рекламиращо скъпи стоки за спорт и туризъм. Сякаш си излязъл от учебник. И как е станало така, че такъв опитен турист като теб е загинал в планината? Да не си си забравил книгата с инструкциите вкъщи?
Екскурзиантът мълчеше.
— Мълчанието е знак на съгласие.
Непознатият с меланхоличен вид му заразказва комичната си история:
— Отрових се в старанието си да оцелея.
На Гунар вече не му беше смешно.
— С някоя отровна гъба, предполагам.
— Откъде знаеш? — изненада се туристът.
— Ами не обичаш гъби.
Екскурзиантът тежко въздъхна и замълча.
— Не бях само аз. Отрових и инструктора си.
— Гледай ти. Значи той те прокле?
— Не. Синът му.
— Синът му?
— Беше обещал, когато се върне, да му донесе играта „Скалекстрик".
Гунар сипа от гъбената крем-супа в медна паница и я разбърка с лъжица, за да изстине. Ухаеше много вкусно и не можеше да й устои. Започна бавно да сърба, с риск да си опари езика.
— Вече започвам да се чувствам по-добре. Какво послание ти изпрати Кристине?
— Ще те чака във Веракрус.
— И защо е решила, че ще ида там?
— В нея е скиптърът.
Гунар се изненада.
— А Анаид?
— Тя ще отиде там, където е скиптърът.
— Селене я е хванала? — живо попита Гунар.
— Анаид й избяга.
— Не се ли канеше да поеме по Пътя на Ом?
— Жените Омар ще й попречат.
Гунар сви рамене.
