— Но родът на Аремога го наруши. Когато баба ми имаше нужда от тях, те не й се притекоха на помощ. Баба ми почина по тяхна вина.
Унихепе проумя.
— Значи са престъпили кървавия си обет и сега ти си длъжна да отмъстиш за семейството си.
— Точно така. Знам, че звучи малко объркано, но това е истината.
Унихепе разбираше чудесно.
— Преди шестстотин години жителите на Гомера са осъдили на смърт граф Ернан Пераса затова, че нарушил клетвата си за братство.
— И какво? Убиха ли го?
— И още как! Старият Хуапалупа, жрецът, който следял за изпълнението на договора, определил Хаутакуперче — богоизбрания, да изпълни присъдата. И той убил графа на едно място близо до това, където сме сега, в пещерата Гуахедум, където графът изменник бил с любимата си Ибаля, от рода на Ипалан, от другата страна по договора.
Анаид усети как силните ръце на момчето я подхващат за кръста и й помагат да стане. Стъпи на земята и тутакси изкрещя от болка. Кракът й! Десният й крак бе счупен. Как не го бе забелязала? Глезенът й увисна, счупен на две. Унихепе възкликна уплашено:
— Ау, изглежда ужасно!
Анаид обаче нямаше време за губене.
— Хайде, върви да потърсиш някой подходящ клон, да го завържем за крака и да го обездвижим. Бързо ще се оправя, костите ми са яки.
Макар и доста скептичен, Унихепе й се подчини и тръгна да търси клон. Веднага щом се изгуби от погледа й, потъвайки сред гъсталака, Анаид използва момента и силно започна да си разтрива крака. Почувства как костта й зараства, парчетата се свързват и срастват само за секунди. Момчето се върна и тя направи болезнена гримаса, преструвайки се, че току-що си е наместила костта.
— Хайде, завържи дървото за крака ми и да вървим.
— Много си смела.
Унихепе действаше сръчно и само за миг обездвижи крака й с връвчица. После й подаде една пръчка, за да се подпира на нея вместо бастун. Анаид се преструваше, че не стъпва на счупения си крак, макар че се бе оправила напълно.
— Ще можеш ли да вървиш?
— Да, ще опитам.
— Знам пряк път до прохода. Там е и моята колиба.
Анаид грейна. Ето че нещата се нареждаха. Това момче беше истинско чудо.
Двамата бавно заслизаха. Анаид се мъчеше да не стъпва на крака си и често се спъваше в коренищата, които се подаваха от влажната земя сред гъсталака.
— А този Ернан Пераса, какво е сторил, та да го осъдят на смърт?
— Ернан Пераса бил голям тиранин, натрупал богатства на гърба на местното население, дори с цената на живота им. Но онова, което наистина разгневило старците, бил фактът, че е нарушил споразумението за братство, началото на което поставил дядо му.
— Значи идеята за дружба и взаимопомощ с коренните жители е била на дядо му. И в какво се е състояла?
— Двама души, закърмени от една и съща дойка, били братя цял живот.
— Да, естествено, млечни братя.
— Но Ернан Пераса станал любовник на красивата Ибаля, девойка от противниковата страна, от тази на Ипалан, и така допуснал кръвосмешение, понеже били млечни брат и сестра.
Анаид потръпна. Тя също имаше млечна сестра и макар да беше много далече, връзката им бе изключително силна. Носеше я у себе си, в душата и в сърцето си. Чуваше гласа й. Бяха неразделно цяло.
— Тези споразумения са много древен обичай…. — тихо рече тя.
— Младият Ернан Пераса обаче го нарушил. Сам потърсил смъртта си, но станал виновник и за масова сеч.
— Защо? Какво се е случило?
— Гомерите се разбунтували, но злополучно. Повтаряли: „Стига сте смукали от Гуахедум! Търпението ни се изчерпа!"[32], всички островитяни на Гомера се вдигнали и обсадили Беатрис де Бобадиля, съпругата на неверника, в кулата Tope дел Конде. Тогава тя — невиждана злодейка, поискала помощ от Педро де Вера и отмъщението й било нечовешки жестоко. Всичко завършило с кървава разправа.
Анаид нямаше желание да научи края на историята, но Унихепе упорито продължи.
— Убили всички мъже над четиринайсет години — момчета, младежи, старци, без значение от възрастта. А жените и децата като добитък ги продали за роби, за пари.
Анаид си помисли, че е било по-страшно, отколкото си бе представяла. По своята жестокост никой животински вид не може да се сравнява с човека.
Подкрепяна от Унихепе и погълната от интересната, макар и зловеща история, Анаид бързо се спускаше надолу, сякаш й бяха поникнали криле на краката, но неочаквано нещо я смути.
Чу се подсвиркване и Анаид разбра, че Амусайка е наблизо.
Унихепе стана неспокоен. Забави ход, но не отговори. Анаид забеляза как всичките му мускули и нерви се изопнаха. После свиренето се повтори настойчиво, веднъж, втори, трети път.
— Те ли са? — не се стърпя Анаид, уплашена.
— Да. Питат къде сме.
Анаид осъзна, че поставя момчето в много неловко положение. Трудно можеше да я крие още дълго, без да събуди подозрението им.
— Кажи им, че не съм добре и се нуждая от лекар.
Унихепе се поколеба:
— Ако им отговоря, ще могат да пресметнат разстоянието и ще ни открият по звука, въпреки че Амусайка има проблеми с ходенето и не могат да поддържат нашето темпо.
Анаид се изненада. Не притежаваше тази способност и не би могла да определи откъде идва изсвирването и от какво разстояние.
