Прокълната нощ полностью

Ако беше отговорил, тя не го чу. Потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Той нежно целуна бузата ù. Устните му бяха плътни, но меки и между двамата лумна огън при допира. „Отвори очи, Дароу! Може би ще те целуне по устните.“ Тя се опита, наистина опита. Но въпреки че умът ù искаше, тялото ù беше слабо.

– Ще говорим по-късно – каза тихо Мадокс. – Сега спи!

– Ще останеш ли?

„Как може да се нуждая толкова много от неговата близост? Та аз не го познавам и от един ден!“

– Да. Сега спи, моля те, заради мен!

Безсилна да направи друго, тя се подчини.

* * *

– Видях ги – каза мрачно Аерон на другите. – Мадокс не е убил всички, а Парис и Рейес сигурно са ги пропуснали, когато отидоха да разузнават. Има още Ловци и са събрани в града. Мисля, че чух един от тях да казва „тази вечер“, но бях твърде високо във въздуха, за да съм сигурен.

За втори път в рамките на два дни Аерон седеше на дивана в стаята за забавления и воините го обкръжаваха. Той рядко идваше тук. Предпочиташе да търси забавленията си навън. От покрайнините на града и в безопасността на сенките той тайно наблюдаваше действията на смъртните и се чудеше защо не са повече загрижени за своите слабости.

Сега, изглежда, не можеше да се измъкне от тази стая.

Парис се беше върнал и гледаше друг филм. Рейес пухтеше при боксовия чувал, Торин се беше облегнал в далечния ъгъл на стаята, а Лушън играеше билярд, след като беше барикадирал вратата на стаята си, като я беше заковал с дъски, за да не се налага да дежури непрестанно. Само Мадокс отсъстваше, но Аерон беше доволен.

Той беше твърде непредвидим днес, да не споменаваме колко беше увлечен по онази жена. Аерон изсумтя. Не и той. Той никога не би изпаднал в такова положение. Харесваше му да изучава глупавия вид, но никога не се присъединяваше към тях. Дори красивата блондинка не го беше изкушила. Хората бяха твърде слаби, а демонът му постоянно го подтикваше да ги унищожава по начини, които отразяваха собствените им грехове.

Изнасилвачът губеше члена си. Този, който биеше жена си, оставаше без ръце. И така нататък, и така нататък. Аерон харесваше това, което правеше, харесваше му да налага собствената си форма на отмъщение. Ето защо беше толкова близо до ръба.

Момичето, обаче…

Когато се бяха върнали от града, той я беше оставил в стаята на Лушън. Формите ù бяха запечатани в ума му, но тялото му беше напълно незасегнато. Нищо не му причиняваше. Никой от тези жалки хора не можеше. Твърде лесно се пречупваха, твърде лесно се плашеха. Твърде лесно можеше да бъдат отнети от тези, които ги обичаха. Но той все още не искаше да я нарани.

– Откъде знаеш, че са Ловци? – попита го Лушън. Чертите му бяха обтегнати, спокойствието му всеки момент щеше да бъде нарушено, докато той вкарваше осмата топка в ъгловия джоб.

– Имаха оръжия и ножове, закачени по телата им, и видях знака на безкрайността на китката на единия. Беше глупаво да се маркират, ако питаха него. Все едно да сложат неонов знак на вратовете си, на който пише „Стреляй тук!“.

– Колко?

– Шестима.

– Е, това е гадост. – Парис отпусна глава в дланите си. Носеше чифт незакопчани дънки и нищо друго. Аерон го беше забелязал в града да чука някаква жена в сенчестия ъгъл на сграда и му беше казал да свършва бързо и да се връща у дома. Безразборност явно беше приел молбата присърце. – Където има шестима, има още шестима, а където има още шестима… и така нататък.

– Проклети Ловци! – изръмжа Рейес, удряйки чувала с още сила.

Болка беше в мрачно настроение. По-мрачно от обичайното, помисли си Аерон.

– Не искам да събираме багажа и да си тръгваме този път. Това е нашият дом. Не сме направили нищо лошо – все още. Ако са дошли за бой, казвам да се бием.

– Не са ни предизвикали. – Лушън прокара два пръста по брадичката си по навик. – Защо?

– Качиха се на хълма. Това е достатъчно предизвикателство. Ами момичето на Мадокс? Ловците може да чакат нейния сигнал.

– Сега тя е по-голямо усложнение от всякога – прошепна Торин. – Все още се чудя каква роля играят боговете в това.

Аерон дръпна сребърната халкичка във веждата си.

– Ще трябва да кажем на Мадокс.

Торин поклати глава.

– За него няма да има значение. Видя как се отнася с нея.

– Да. – Все още беше отвратен. Що за воин се обръщаше срещу приятелите си заради жена, която накрая щеше да го предаде?

Лушън остави щеката си и хвърли една топка във въздуха. Хващане. Хвърляне. Хващане.

– Ще наблюдаваме и този път ще оставим Ловците да изкачат хълма. Не искам невинни да бъдат убити по време на битката.

Рейес удари злобно чувала с дясната си ръка.

– Не искам Ловци тук. Не и в нашия дом. Нека разходим жената на Мадокс през града, като използваме тяхната Стръв за наша Стръв. Те ще ни последват, за да я спасят и ще нападнат. Ще ги вкараме в капан далеч от жителите на града и ще ги унищожим.

Всички го изгледаха остро.

– Ако бъдем видени – каза Аерон, – градът ще се обърне срещу нас и отново ще се повтори случилото се в Гърция.

– Няма да ни видят – настоя Рейес. – Торин може да наблюдава района с камерите си и да ни се обади по радиостанцията, когато някой приближи.