Прокълната нощ полностью

Ашлин опита да се завърти с лице към него, но той я задържа на място, като постави брадичката си върху главата ù. В началото тя се стегна. Но постепенно се отпусна до него. Той вече беше на ръба и не искаше да се насилва твърде много. Все още. И без това едва удържаше духа, който изглежда искаше да изскочи от тялото му и да я докосне сам.

– Създадена си за секс, нали? – измърка той в ухото ù и погали нежната ушна мида с езика си.

– Предполагам, че ще разберем – отвърна тя с треперещ глас.

Тя наистина беше създадена за него. По-съвършена Стръв нямаше как да бъде избрана. Ако беше пратена да го разсее, успяваше. Ако беше пратена да научи повече за него и за приятелите му, е, успяваше и в това. Беше ù казал повече, отколкото някога беше казвал на някого.

Ако беше изпратена да го накаже, е, беше направила и това. Никога не се беше чувствал по-засрамен от себе си. Трябваше да е навсякъде, но не и тук, трябваше да прави каквото и да е друго. Вместо това той беше тук. Щеше да прави любов с Ашлин. И не се интересуваше от последиците.

Все още обгърнал раменете ù, той насапуниса дланите си. Остави сапуна и започна бавно, наистина бавно да го втрива в кожата ù от глава до пети. Сапунисаните му пръсти запълзяха около зърната ù, по меката извивка на бедрата ù и около сладката закръгленост на корема ù.

Тя отново изстена нетърпеливо и стонът ù този път беше само за него. Тя сгуши глава на рамото му в открита покана – действие, което казваше: „Прави с мен каквото искаш!“

– Харесва ли ти някой да те къпе? – попита той.

– Да.

– Още ли си мръсна?

– Да.

– Къде?

– Навсякъде – беше дрезгавият отговор.

Той едва не се усмихна. Едва. Желанието му беше твърде мрачно за хумор. Но смесени с мрака бяха чудо и благоговение.

Докосването му, докато сапунисваше ръцете ù, беше по-грубо, отколкото възнамеряваше. Тя изглежда не възразяваше. Видя, че затваря и гризе долната си устна. Въздишаше леко на всеки няколко секунди.

– Къпала ли си се с мъж преди? – Той се отпусна на колене със сапуна в ръка.

Тя застина и прошепна:

– Не.

Беше доволен. Щяха заедно да открият това удоволствие. Дори преди демонът да стане част от него, той не показваше много нежност към жените. Дори тогава ги обладаваше бързо. Те бяха приятно удобство, нищо повече. Нещо, което искаше, но от което не се нуждаеше постоянно.

След проклятието привързаността стана още по-немислима. Винаги се беше страхувал, че духът ще се прояви, ако се задържи за повече време с някоя жена. Едва след като беше прокълнат, той осъзна колко безценно е времето и как е трябвало да се наслаждава на живота си, когато беше имал възможност.

Мадокс никога не се беше чувствал по-уплашен от духа, отколкото в този момент, но не позволи това да го спре да се задържи и да вкуси. Да се наслади. Той беше твърде груб, твърде суров за повечето жени, но се закле, че няма да бъде такъв с Ашлин.

„Ще се контролирам, каквото и да ми струва. Ще контролирам духа.“ Той целуна извивката под кръста ù, после прокара език нагоре по гръбнака ù.

– Ммм – въздъхна тя. – Ха-харесва ми това.

На него също му харесваше.

Харесваше му всичко в нея.

След като насапуниса бедрата и прасците ù, и захапа вътрешната страна на бузата си, за да не захапе нея, той отми пяната от ръцете си. Неспособен да устои и един миг повече, той постави два пръста в центъра на горещината ù.

– О! О! – Тя подскочи от еротичното му докосване, но бързо се облегна отново на него, разтваряйки крака по-широко, мълчаливо молейки за още.

Пяната беше хлъзгава, а сега и Ашлин беше такава. Той я погали и нежно стисна подутата ù сърцевина. Разтърси я тръпка.

– Харесва ли ти това? – попита той. Напрежението го разкъсваше.

Вземи я! Вземи я сега!

– Обожавам го. Обожавам го – пропя тя.

Той притисна дълбоко, толкова дълбоко, колкото можеше. Тя извика неговото име.

– Стегната – каза той през стиснати зъби. Стори му се, че усети… Не, със сигурност, не. – Гореща.

– Хубаво е. Толкова е хубаво.

Всеки момент щеше да бъде погълнат от пламъци, по-горещи от тези, които го къпеха в ада. Той трепереше повече от преди. Беше твърд, болезнено твърд. Беше на позиция и готов да нападне.

Ако реагираше така силно само като я изпълни с пръстите си, какво щеше да направи, когато я изпълнеше с члена си?

„Не спирай! Не може да спреш!“ Стискайки зъби, той пъхна още един пръст в нея, разтваряйки я… и точно тогава вече не можеше да отрича бариерата, която я бележеше като девствена. Гримаса на учудване се изписа на лицето му. Главата му се наклони настрана и той откри, че се е вторачил между краката ù объркано.

Девствена? Със сигурност не. Тя беше възрастна жена. Но бариерата не можеше да бъде пренебрегната.

Той се оттегли от нея и се изправи. Не я докосна повече, само я оглеждаше от горе до долу. И тя трепереше също като него.

Хиляди мисли се премятаха в трескавия му ум. Как би могла толкова красива жена все още да е девствена? И защо Ловците биха пратили неопитна жена да го изкуши?

Нямаше да знае как.

Защо боговете биха пратили девственица, за да го накажат? Нямаше ли така просто да накаже девственицата?