Колкото и плашеща да изглеждаше перспективата да бъде с него обаче, тя трябваше да признае, че беше и вълнуваща. Възбуждаща. В очите на Мадокс имаше силно желание, като виолетов огън, толкова бурен, колкото и парещ.
Никой никога не я беше гледал така.
Тя беше странното момиче, изродът. Лудото момиче, което не можеше да проведе нормален разговор, защото беше твърде заета да слуша как говорят други хора. „Рискувай, Дароу! Осмели се да живееш поне веднъж! Знаеш, че го искаш.“
Тя погледна Мадокс. Парата се виеше около него, придавайки му призрачна аура. Лицето му беше грубо, но сексапилно. Косата му беше накълцана на черни кичури, които падаха до брадичката му. Ашлин винаги беше искала да има мъж, връзка. Беше любопитна да разбере какво представлява страстта, за която беше чувала толкова много. Но също така искаше мъж, който щеше да я обича и който нямаше да я остави, когато страстта прегореше.
– Как се чувстваш, Ашлин? – повтори Мадокс.
Всяко частица от тялото ù се протегна към него, умолявайки за внимание.
– Добре – най-накрая призна тя. – Чувствам се добре. Не те излъгах.
– Тогава защо стоиш там? Събличай се!
–
Той замълча за миг.
– Моля те!
„Наистина ли ще го направиш?“
Да. Наистина. Той не я обичаше и тя не беше сигурна как ще се държи с нея след това, но щеше да го направи. Искаше го още от самото начало.
Ръката ù трепереше, когато тя посегна към ципа на розовото яке. Но откри, че вече не носи якето. Нито пък пуловера. Сигурно Мадокс ги беше свалил, докато тя спеше. Бузите ù пламнаха, когато сви пръсти около ръба на тениската си. Вдигна материята през глава и я захвърли, като остана само по бял потник, сутиен и дънки.
Мадокс кимна одобрително.
– Толкова много пластове. Още! Махни още! Моля те!
Тя постави ръце в края на потника. Спря.
– Нервна съм – призна тя.
Той вдигна въпросително веждата си.
– Защо?
– Ами ако… ами ако не харесаш това, което видиш?
– Ще го харесам – каза той дрезгаво.
Толкова примитивен тон. Тя потрепери. Беше я уплашил в гората. Сега подхранваше пламъците на желанието ù.
– Как може да си сигурен?
Погледът му премина през нея разгорещено.
– Харесва ми това, което виждам сега. Онова, което е отдолу, ще бъде още по-хубаво.
Ашлин не беше сигурна. Тя не тренираше, не спазваше диети. Не беше имало нужда. Когато не пътуваше по работа на Института, беше доволна да си седи у дома, да гледа телевизия, да чете списания и да играе в интернет. Това не бяха дейности, които извайваха тяло, за което мъжете копнеят.
Бедрата ù бяха малко по-широки, отколкото повечето признаваха, че харесват, коремът ù беше малко по-закръглен. С какви жени беше свикнал Мадокс? Той все пак беше безсмъртен и вероятно беше спал с хиляди красиви жени.
Юмруците ù се свиха. Колкото и нерационална да изглеждаше, мисълта, че той е бил с друга, я вбеси.
– Ашлин – каза Мадокс, откъсвайки я от мислите ù.
– Какво?
– Концентрирай се върху задачата! – каза той сухо.
Устните ù се извиха в усмивка.
– Извинявай! Разсеях се. – Трябваше да се научи да контролира мислите си, след като тишината вече беше част от живота ù.
– Нека ти помогна! Моля те!
Всеки път, когато той изречеше думите „моля те“, тя се разтапяше и изгаряше от желание да му даде всичко, което той искаше и дори повече. Тя кимна.
Постави ръце върху нейните и отново се появи тръпката, която винаги последваше докосването му. Този път тя я очакваше, но не беше подготвена за ефекта ù. За набъбналите зърна и топлината между краката ù.
Той не изчака позволение, а сграбчи потника и го вдигна.
– Чакай! – каза тя.
Той незабавно спря движението.
– Трябва да те подготвя. – Той щеше да види бельото ù. Още една унизителна тема. То беше от прост бял памук. Бабешко облекло, беше чула от един мъж. Тя никога не носеше секси дрехи, дори бельо, докато беше на работа. Просто не беше практично. – Наистина имам секси бельо, кълна се, но не го нося точно сега.
– И се предполага, че това ще ме отврати ли? – попита Мадокс, звучейки искрено объркан. – Това, че не носиш секси бельо?
– Не знам. – Тя задъвка долната си устна. – Може би. Отвратен ли си?
– Ашлин, за мен няма значение какво носиш. То няма да остане на теб още дълго. Готова ли си вече? – попита той.
Тя преглътна и кимна.
Той дръпна потника през главата ù и го хвърли на пода до тениската ù. Тя потрепери.
– Ее?
– Е?
– Грозно ли е? – попита тя.
– Прекрасно – отвърна Мадокс. Той пое въздух (благоговейно?) и кръвта ù пламна. Мадокс протегна трепереща ръка и проследи памука, който покриваше зърната ù. Въпреки че вече бяха доста твърди, те се напрегнаха още.
Ашлин изстена.
Той прокара пръсти надолу по корема ù и сграбчи колана на дънките ù. С едно извъртане на китката те бяха разкопчани, а тя можеше да усети горещината на кожата му чак до костите си.
Той плъзна дънките надолу по бедрата и колената ù и те паднаха на пода.
– Измъкни се от тях!
