– Радвам се. – Той не помръдна дълго, наслаждавайки се на усещането, което Ашлин предизвикваше у него, докато галеше гърдите му. Меко и сладко, като еротичен сън, който Мадокс не искаше да свършва. Той вибрираше, а може би духът вибрираше. „Опасно.“ Щеше да я съблече и да я обладае съвсем скоро, ако не я спреше.
– Лицето ти изглежда по-добре – каза тя. – Не толкова пребито.
– Оздравявам бързо. Ела! – Той се изтърколи от леглото и протегна ръка.
Светлокафявият ù поглед премина от лицето до ръката му, после обратно до лицето му, търсейки някакъв отговор.
– Ти променяш настроенията си по-бързо от всеки, когото съм срещала – оплака се тя, но колебливо протегна ръка, сякаш не можеше да се спре. Пръстите им се сплетоха.
Още една тръпка.
Очевидно тя я почувства също, защото ахна при контакта.
Треперейки от желание да я има, той я издърпа на краката ù. Тя залитна и стисна ръката му.
– Къде отиваме?
В рая, ако станеше неговото.
– Под душа. – Той не изчака отговора ù, а я подкара към банята.
Изненадващо, но тя не протестира.
– Сигурно изглеждам ужасно. – Тя приглади с ръка косата си и направи гримаса. – Уф! Прическа на възглавница.
– Ти не може да изглеждаш ужасно.
Бузите ù се изчервиха.
– Напротив, може. Просто… не знам. Не ме гледай, докато се мия!
– Опитах се да не те гледам. Повярвай ми! – Но очите му винаги я търсеха притеглени от сила, много по-мощна от неговата.
Стигнаха до банята и той я пусна. Изпълни го остро чувство на загуба. „Почти е време. Само още малко.“
С гръб към нея той отвори кранчетата на ваната. Първоначално потече студена вода, която постепенно започна да се затопля. Скоро в банята се понесе пара, която се изви към тавана, а после се кондензира и започна да пада като фини капки дъжд.
Той се стегна и се обърна с лице към Ашлин.
– Съжалявам за стаята ти. Аз… ъ… ще почистя по-късно – каза тя, гледайки в босите си крака. Ноктите ù не бяха лакирани, но пръстите ù бяха прелестни с квадратни върхове.
– Аз ще почистя – каза ù той дрезгаво.
Погледът ù срещна неговия.
– Не, предпочитам да не го правиш. Достатъчно се срамувам. Искам да кажа, аз повърнах пред теб. Няколко пъти. Може би дори върху теб. Всичко… о, Боже, това е унизително. Всичко, което е върху пода, е моя отговорност.
– Вината е моя. Както и стаята. Аз ще почистя. – Не му харесваше представата тя да върши физическа работа. Искаше я в леглото. Спокойна. И гола. Да, гола. Може би не точно отпусната, в такъв случай. Мадокс си представи как тя го ближе и хапе.
Членът му потрепна в отговор.
– Свали си дрехите! – гласът му беше по-суров, отколкото възнамеряваше.
Тя примигна към него. Миглите ù хвърляха сенки върху бузите ù.
– К-какво?
– Свали си дрехите!
– Сега ли? – изписка тя.
Веждите му се сбърчиха.
– С дрехи ли се къпеш обикновено?
– Не, но обикновено се къпя сама.
– Не и днес. – Той имаше чувството, че е чакал цяла вечност този момент. Ашлин. Гола. И негова. Готова да му позволи да прави каквото му харесва. Извивките ù молеха да бъдат изследвани.
– Защо не днес? – попита тя. Думите бяха дрезгави и умоляващи.
– Защото – упорит, той скръсти ръце на гърдите си.
– Мадокс!…
– Ашлин! Свали си дрехите! Мръсни са.
Зад него водата продължаваше да плющи по белите плочки. Пред него Ашлин продължаваше да го гледа втренчено, сякаш смутена.
– Не – каза тя. Отстъпи назад към изхода. Една стъпка, две.
Мадокс се наведе напред и носът му доближи нейния. Но не я целуна. Не я докосна. Просто се пресегна зад нея и затвори вратата, блокирайки изхода ù.
Мекото щракване отекна от стените и тя преглътна. Пребледня.
Той въздъхна. Не искаше да я плаши. Искаше я възбудена.
– Не се плаши!
– Не… не се плаша.
Той не ù вярваше. Не знаеше какви мисли се въртят в главата ù. Не знаеше защо се съпротивлява срещу нещо, което изглежда искаше само преди минути. Затова каза:
– Как се чувстваш? Излъга ли ме, когато ми каза, че си по-добре?
Да излъже или не, мислеше Ашлин. Ако му кажеше, че още е болна, той щеше да я остави и да ù позволи да се изкъпе сама. Ако му кажеше, че наистина е оздравяла, щеше да настоява да я гледа как се съблича. Нещо, което тя не беше правила за никой мъж, още повече непознат. И при това безсмъртен.
„Той вече не е точно непознат. Той те държеше в ръцете си и спа до теб, грижеше се за теб.“ Всичко това беше вярно, но тя не знаеше почти нищо за него. Какво харесва и какво не, не знаеше историята на връзките му, която сигурно беше прекалено обширна, като се имаше предвид колко беше стар. Тя не знаеше дали той иска просто да бъде с нея днес или нещо повече.
Тя беше чувала толкова много пъти на десетки езици мъже да казват на някоя жена това, която тя искаше да чуе, а по-късно да я изоставят. Беше ги чувала да мамят, равнодушни към чувствата на партньорката, която ги чакаше у дома. Беше чувала красиви лъжи и дори натрапчива сила.
Как щеше да се държи с тялото ù обладаният от демон Мадокс? Как щеше да се държи с нея, щом свършеше любенето?
