– Харесва ми, когато си груб. Искам да бъдеш груб. – Нежността можеше да дойде по-късно, когато желанието ù бъде задоволено, и след като той осъзнаеше, че тя може да поеме всичко, и да бъде щастлива с това, което той можеше да ù даде. – Близо. Толкова близо – почти там. Просто се нуждаеше…
Той сплете пръсти в косата ù и дръпна лицето ù към неговото. Езикът му намери устата ù. Вкусът му я зашемети като наркотик. В този миг тя изригна. Избухна. И пламъците на екстаза я погълнаха.
Цялото ù тяло затрепера и тя заплака. От устните ù се изтръгна вик. Бяла светлина помете ума ù, а после отстъпи място на непрогледен мрак. Тя умираше бавно, умираше бързо. Просто… умираше. И отлиташе в рая.
– Ашлин – извика Мадокс, когато и той изригна. Той запулсира и топлото му семе бликна вътре в нея. Дълбоко. Много дълбоко. Мускулите му се стегнаха. – Моя. – Той отново захапа врата ù, сякаш не можеше да се спре.
Този път пусна кръв.
Трябваше да боли и болеше – толкова хубаво, толкова хубаво, – но я накара да свърши отново. Тя потрепери и се изви към него, крещейки от неудържимо блаженство. Никога не беше мислила, че удоволствие и болка може да се смесят толкова могъщо. Никога не беше мислила, че едното може да ускори другото. Но вече знаеше. И беше доволна.
Той се срина върху нея, отново дишайки тежко.
– Съжалявам. Толкова съжалявам. Не исках…
– Не се тревожи! Радвам се. – Задоволството бучеше в нея, когато усети тежестта му. Задоволство и абсолютно щастие. – Искам винаги да е така.
Той се превъртя по гръб, обръщайки я със себе си. Тя буквално се разля върху гърдите му сякаш нямаше кости. Мадокс обви ръце около нея и поглади гърба ù.
– Щеше да ти хареса повече, ако беше нежно. Особено първия път.
Тя бавно се усмихна.
– Съмнявам се, но съм готова да ме убедиш.
В очите му проблесна удивление секунда преди да я нагласи върху себе си.
– Удоволствието ще бъде мое.
Мадокс не се беше чувствал толкова задоволен през целия си живот. Никога през всичките му хиляди години.
Три пъти прави любов с Ашлин и сега тя спеше сгушена до него, а дъхът ù галеше гърдите му. След силно и бързо, после бавно и нежно, тя беше заявила, че се нуждае от напомняне какво е силно и бързо, преди да реши кое ù харесва повече.
Той беше шокиран, изумен и покорен от думите ù, защото ù беше показал най-лошото, звяра, тази част от себе си, която презираше, а тя не беше избягала с писъци. Не беше плакала. Напротив. Беше поискала още.
Мислейки за това, той се усмихна. Истинска, несдържана усмивка, помисли той удивен. Когато духът беше настоял Мадокс да бележи Ашлин, той беше безпомощен да направи нещо друго, освен да се подчини. Затова я беше ухапал и беше пуснал кръв. Всичко добродетелно в него беше изкрещяло засрамено в протест. Но на нея ù беше харесало. Тя наистина нямаше нищо против, дори го беше захапала в отговор. И сега той се чувстваше свободен. Нямаше нужда да се страхува от реакциите си, когато е с нея.
Тя беше нещо, от което никога не беше знаел, че се нуждае. Всичко, без което не можеше да живее. Тя го беше… опитомила. Беше очаровала духа. Беше ù казал за плана си да я задържи и наистина го мислеше. Тя принадлежеше на него, сега и завинаги.
Той бавно проследи с пръст гръбнака ù. Тя промърмори в съня си и се притисна по-близо до него. Гърдите ù докосваха подмишницата му и го сгорещяваха. Какво съкровище беше Ашлин. Беше отишъл в гората да търси чудовище, а вместо това беше намерил спасение.
С Ашлин Насилие не беше истински яростен. Вместо това духът беше превърнат в нещо красиво. Мрачен, да. Винаги мрачен. Но чувствено красив. Не зъл, а нуждаещ се. Не разрушителен, а притежателен. Преди два дни Мадокс не би и помислил, че такова нещо е възможно.
Ашлин. Укротителка на демон. Той се засмя тихо, като внимаваше да не я събуди. След тяхната невъздържаност, тя се нуждаеше от сън, за да съхрани енергията си. Той имаше планове да я похити по-…
Под тях се тръшна врата. Мъж изруга. Мадокс разпозна дрезгавия баритон веднага. Рейес се беше върнал.
Настроението на Мадокс моментално се обърна от задоволство в гняв. Той и Рейес имаха недовършена работа. Трябваше да го предупреди. Да направи нещо, което да покаже на воина, че всеки опит да бъде наранена Ашлин, щеше да има последствия.
Мадокс се изтърколи от леглото, като спря само да се увери, че не е обезпокоил своята жена. Очите ù оставаха затворени, а миглите хвърляха сянка върху розовите ù бузи.
Той се облече тихо. Тениска, панталони, ботуши. Ками.
„Аз съм ядосан, да, но сам диктувам действията си – помисли той удивен. – Аз решавам.“ Беше странно. Чудно и ободряващо. И той дължеше този новооткрит контрол на Ашлин.
