Той се раздвижи отново и размърда пръста си навътре и навън. Първоначално бавно, а после по-бързо… и по-бързо… тя се изви към него, опитвайки се да стегне мускулите си и да го задържи дълбоко.
– Още?
– Още! – прошепна тя.
Втори пръст влезе вътре, разтягайки я. Коленете ù стиснаха бедрата му, предавайки се на всяка негова прищявка. Погледът ù срещна неговия. Пот лъщеше по лицето му, излъчваше напрежение.
– Гореща – каза той. – Влажна.
– Голям – каза тя и го стисна. – Твърд.
– Целият твой.
– Мой – съгласи се тя. „Искам го завинаги. Сега и завинаги.“ – Още!
Той заби трети пръст в нея и тя усети леко парене. Хареса ù, харесваше ù чудото да бъде изпълнена от него.
– Моя – каза той. Членът му се надигна в ръката ù. – Готова ли си, прекрасна?
– Да. О, да. – Толкова готова – повече от готова. Никога не беше искала нещо толкова силно. С радост би дала живота си, за да опита това. – Да. Моля те!
Тя прокара ръце по гърба му и впи ноктите си в кожата му. В този момент той най-сетне събу панталоните си и ги изрита. Под тях нямаше бельо. Най-после беше напълно и благословено гол.
– Погледни ме!
Тя го погледна. Погледите им се сплетоха като телата им.
Твърдият връх на пениса му се притисна към нея, но не влезе напълно. Тя изви бедрата си, подканвайки го. Той не навлезе по-дълбоко. Въпреки твърдението му, че ще бъде вътре в нея в мига, щом дрехите му паднат, той устоя.
– Трябва ми момент… за да задържа духа… под контрол – каза той. – Не иска да се махне. Не иска да си тръгне. Но поривите…
– Ммм, пориви. Да.
– Не. Те са мрачни. Яростни. Сурови.
– Не ме е страх. – Не, тя беше възбудена, искаше да приеме и него,
– Трябва да те е страх. – Потта, която беше избила на слепоочията му, се стече по бузата ù. Леденият вятър изобщо не го охлаждаше. – Не съм го правил по този начин от хиляди години. Не съм гледал жена, докато…
Той не довърши, но тя можеше да предположи какво не беше в състояние да каже той. Не беше гледал жена, докато е правил секс с нея. Ашлин отново срещна погледа му и в очите ù светеше ярко цялата любов, която изпитваше към Мадокс. Не се опита да я скрие, не можеше.
– Не искам да чакам повече.
– Трябва.
Тя придърпа коленете си, опитвайки се да го притисне напред, но той стисна с ръка таблата на леглото, отказвайки да помръдне. Тя не искаше той да се страхува, че ще я нарани.
– Чукай! Хапи!
– Не. Не и с теб.
– Чукай ме! Хапи ме! Няма да се прекърша.
– Няма да те нараня. – Той поклати глава, отказвайки да я погледне. – Няма да те нараня. Обещах.
„Накарай го да изгуби контрол! Докажи му, че не може да те нарани, независимо какво прави!“ Да, помисли си тя и положи длан на брадичката му, принуждавайки го да я погледне. Ако този път се сдържеше, щеше да се страхува от нещата, които искаше да прави с нея и накрая изобщо щеше да престане да я докосва. Щеше да я остави.
– Дай ми всичко, което имаш! Само го направи сега! – каза му тя със стон и отново се опита да го плъзне в себе си. – Толкова съм възбудена, че вече ме боли.
Тежкото му дишане изпълни ушите ù.
– Само още няколко минути. Само ще те подържа, после трябва да се махна.
Не, не ставаше.
Тя прокара пръсти по гърба му, наслаждавайки се на усещането за кадифе, излято върху наелектризираща стомана. Татуировката му беше изглеждала толкова истинска, че Ашлин очакваше да е изпъкнала, но не беше. Беше гладка и толкова топла, колкото останалата част от него.
– Ако ти не ме обладаеш – тя се опита да изглежда невинна, докато масажираше задника му и мускулите се свиха при допира, – ще те обладая аз.
Без друго предупреждение, тя стисна по-силно, дръпна и в същия момент се изви нагоре.
Ръката на Мадокс се сгъна и той падна върху Ашлин. От устните ù се изтръгна вик – едновременно болезнен и блажен.
Мадокс изгуби всякакъв контрол.
Той изрева ниско и дълго, отдръпна се назад, след което влезе докрай, а после започна да повтаря движението отново и отново. Тя се задъха, усещайки го толкова дълбоко, че никога повече нямаше да може да мисли за себе си просто като Ашлин. Тя беше жената на Мадокс.
Той захапа врата ù и тя потрепери. Плъзгаше се назад и забиваше напред. Цялото легло се тресеше, металните крака чегъртаха по пода. Мадокс прокара ръце под коленете ù и разтвори краката ù, за да проникне още по-дълбоко.
– Съжалявам – прошепна той. – Съжалявам!
– Недей! Да, да! – извика тя.
Темпото му се усили и тласъците му станаха по-силни.
– Ашлин! – извика той задъхано. – Ашлин!
Тя пламтеше. Изгаряше отвътре. Пулсът ù туптеше в ритъма на тласъците му. Главата ù се мяташе, а в ума ù нямаше нищо друго, освен удоволствие.
Той стисна зърната ù и от това тя се разгорещи още повече.
Одраска със зъби врата ù и това я направи още по-влажна.
Стисна бедрата ù и това засили желанието ù.
– Съжалявам – каза той отново. – Толкова съжалявам. Исках да бъде нежно.
