Претърсих всичко, започвайки от писалището на Фор и завършвайки с дюшека на леглото му. Погледнах дори под него, но освен доста приличен слой прах — какво да се прави, Фор никога не се е славил като чистник — и уплашен паяк, там нямаше нищо.
Спрях да си поема дъх и дори разкопчах яката на ризата си — толкова горещо ми стана. Трябваше да подходя по друг начин. Фор беше бивш крадец и аз бях сигурен, че така е скрил документите, че дори самият Неназовим заедно с последователите си да не може да ги открие и за сто години. Със сигурност документите бяха някъде тук, Фор не би ги скрил нейде надалеч, освен ако не се е случило нещо страшно. Така че, като се позовавах на собствения си опит и познавайки някои навици на стария ми учител, започнах търсенето наново.
Зачуках по пода с дръжката на ножа, като се надявах да чуя глух звук, подсказващ за скрит тайник. И го чух. При това два пъти. Но находките ме разочароваха: под масата, където повдигнах дъската с ножа и я избутах настрани, открих солидно ковчеже, пълно догоре с кралски жълтици. Явно бели пари за черни дни. До стария стелаж, където подът беше облицован с плочи, на всяка от които имаше изобразен различен човешки грях, осъждан от боговете, намерих втория тайник. Както и следваше да се очаква, той се намираше под плочата с надпис „Алчност“. Особено чувство за хумор имаше моят учител. Златото тук беше дори повече, отколкото в първото скривалище — предполагам, че бях попаднал на черната каса на служителите на Сагот. Шест-седем хиляди жълтици, по мое професионално мнение. Огромна купчина пари. И замък можеш да си построиш с тях. Но търсените документи, за съжаление, ги нямаше.
Проверката на пода ми отне около час и половина и зает с нея, поне малко разсеях тревожността и нервността си преди срещата с участниците в спектакъла „Кон и компания“. По-нататък реших да забавя малко темпото, да не прибързвам и да не минавам стените, а да проверя само има ли тайници и кухини в мебелите.
Започнах със същата прецизност и методичност, с която по-рано проучвах пода. В крайна сметка намерих двойно дъно в едно от чекмеджетата на писалището, където моят скъп учител беше скрил кореспонденция с жреците от Гарак. Не мисля, че наистина беше тайна, защото тогава Фор би скрил писмата някъде по-далеч. Най-вероятно това бяха документи за заблуда, за отклоняване на вниманието от нещо по-важно. Усещайки, че развръзката наближава, аз с още по-голямо усърдие се втурнах да търся и старателно опипвах всички столове, дори почуках по кревата с резбовани във формата на два свещени коня табли. Ни-що. Все едно да търсиш джудже-пушач!23 Сега оставаше най-сложното и трудоемкото — да проверя стените. Щях да откарам до тъмно!
Но късметът този път беше благосклонен и под една от фреските, след като я почуках с пръсти, се чу едва уловим, почти неразличим от обичайния, но все пак съвсем малко по-глух звук. Сега оставаше само да разгадая как да отворя тайника, защото фреската и стената видимо изглеждаха като едно единно цяло. Сякаш бяха създадени така още от Сътворението на света.
Да пробия дупка в стената? Е, това беше, най-малкото, пошло. Аз все пак съм майстор-крадец, а не някой хлапак, нямах никакъв афинитет към грубата работа, освен ако не е абсолютно наложителна. А и Фор, мисля, много щеше да се разстрои, ако наруша тази оригинална композиция от стенописи, оставяйки му за спомен от мен дупка в стената. Така че започнах с опипване на всеки инч от стените с надеждата да активирам тайната ключалка. Е, ако тайника е заключен с магия, тогава почти нищо не можех да направя.
Безполезно — тайникът беше заключен с магия. Щеше да се наложи да изчакам Фор. Въпреки че все някое от нещата, купени от алчния майстор Хонхел, можеше да помогне. Отидох да взема чантата, оставена на масата, порових в нея и в крайна сметка извадих флакон с млечнобяла течност. Отключвател за различни магически брави и резета. Тапата се оказа здраво набита, доста ме изпоти, накрая за по-сигурно я захапах със зъби. След минута ожесточена борба тя загуби битката и с протестиращо изпукване излезе. С рязък замах плиснах миризливата течност върху стената, където предполагах, че се намира тайникът. Капките, попадайки на стенописа, избухнаха в ослепителна светлина, а след това се стопиха във въздуха, сякаш изобщо не ги е имало. Но стената стана прозрачна, а след това фреската с изображение на бик, където беше и тайникът, плавно се плъзна встрани, откривайки масивна метална вратичка гномска изработка. Ключалката беше достойна за нея.
