Затворих очите на стареца и се изправих. На бедния човек вече с нищо не можеше да се помогне. Жалко, бях успял да се привържа към мрънкащия и свадлив дядка.
Криволичейки между масите, от тялото към вътрешността на залата се виеше кървава диря. Явно Болт беше убит другаде, а след това е бил домъкнат тук. Но защо тук? Нямаше ли да е по-лесно да го оставят някъде между рафтовете, за да не бъде открит веднага? Странно…
Взех фенера от масата да си осветявам пътя и тръгнах по кървавата следа. Я виж ти! Не успях да направя и двадесет крачки и се натъкнах на втори труп.
Този навъсен недорасляк го знаех. Единият от двамата, който избягаха от уличката, където ме бяха сгащили неподготвен заедно с Родерик. Но този път късметът го беше изоставил, не беше успял да избяга. От гърдите на главореза стърчеше нож, който предния път бях видял в Болт. Значи все пак старецът беше продал скъпо живота си, Дивите сърца не си отиват просто така от този свят, не изчезват, един от убийците беше платил за вси…
Не успях да довърша мисълта си — три сенки скочиха в светлия кръг, появявайки се внезапно някъде откъм тъмните стени на рафтовете. Едната едва не скочи върху мен. Забелязах проблясък на метал в ръката й и отскочих настрани, като почти попаднах под ножа на другата.
Отвратителна тъмнина! Откъде накъде реших, че убийците са избягали?! Нали е много по-лесно да се скрият в мрака на залата и да изчакат, докато неочакваният посетител си тръгне! Или да издебнат подходящ момент и да го изпратят след стареца при боговете.
Отскочих назад, придържайки се към шкафовете с книги. Тримата убийци пристъпиха напред. Ех! Арбалетът не беше зареден, така че не можех да се възползвам от него. Единствената ми надежда оставаше ножа и полузабравените уроци на Фор. Мълчаливо извадих оръжието и като го протегнах пред себе си, зачаках нападението. Не хранех илюзорни надежди, че ще се разделим мирно и тихо. Тези момчета за пари са готови и баба си да убият, че дори и цялото си семейство в добавка. Още повече, че двамата убийци ги бях виждал и преди, и то при не най-добри обстоятелства. Първият, този, който скочи право върху мен, беше партньорът на навъсения, убит от Болт.
Този пръкнал се от мрака изрод стискаше нож в лявата си ръка и сладко се усмихваше, сякаш пред него не беше приклещен в ъгъла мъж с нож, доста по-голям от неговия, а сладката му майчица, купила бонбони за Изрода.
Вторият беше не друг, а самият Ярги, макар и не в оранжево-черната си униформа, а в цивилни дрехи, затова и не го познах веднага. Излизаше, че момчетата работят за неизвестния слуга на Господаря — щом като тук е един от подкупните стражи. Интересно, а къде ли бяха останалите? Почиват си след нощния бой с доралисците?
Ярги също не беше с празни ръце. Ножът му беше със същия размер като моя, а и го държеше доста умело.
Третият убиец не го познавах. Здравеняк, може да се каже, обрулен от ветровете. Изглеждаше като вълк до два помияра. Ножът в ръката му нервно потрепваше в безумен опит да танцува, а после замираше за няколко секунди, преди отново да започне едва забележимия си за окото танц.
— Така, така, така — лениво провлачвайки думите, заговори Изрода, спирайки заедно с приятелчетата си на десетина крачки от мен. — Я да видим кой го тегли към знанието?
— Стига приказки, да го довършваме и да изчезваме! Работата вече е свършена — изхриптя Вълка.
— Успокой се, Муха, успокой се — Изрода махна с ръка към Вълка, чието име се оказа Муха. — Тази вечер с един удар ще убием два гоблина. Познавам този човек. Викат му Гарет.
— Самият Гарет? — шумно си пое дъх Ярги. — За главата му нашия работодател обеща награда!
— Аха, и сега ще му я отрежем — Изрода тръгна към мен.
— Само опитай — колкото се може по-гадно се усмихнах аз. — Спомням си как преди няколко дни двамата с ей оня покойник там бягахте така, че само петите ви проблясваха.
— Е, сега с теб няма маг — ухили се Изрода, подхвърляйки ножа от ръка в ръка.
— Чакай, искам аз да го довърша — помоли Ярги, облизвайки тънки устни и гледайки ме с алчен блясък в очите. — Нека се позабавлявам.
— Гледай само той теб да не довърши — подсмихна се Муха, но все пак се отдръпна, освобождавайки пространство за боя. Изглежда тези типове наистина бяха решили да си устроят забавление, без изобщо да им пука за мен. — А и може да ни прекъснат.
— Тук няма никой. Не се притеснявай, Муха, нали оправи стареца — съгласи се Изрода, като също отстъпи назад и ме остави насаме с Ярги.
— Но преди това старецът свали твоето приятелче — изръмжа Муха. — Само една дума — Див.
— Но нали и ти си от тях.
— Млъкни! — изрева Муха.
Див? Тук? Дезертьор? Човекът беше по-опасен, отколкото си мислех. Много по-опасен от другите двама.
— Е, крадецо? Ще започваме ли веселбата? — Ярги пусна една нащърбена усмивка и скочи към мен, целейки се с ножа в корема ми.
