Извих се настрани и се опитах да го достигна с оръжието си, но не успях и се наложи бързо да отскоча към стоящия на пода фенер, като размахах ножа пред себе си, за да задържа Ярги колкото се може по-далеч. Сега бях с гръб към двамата убийци, но те, както изглежда, не бързаха да ми забият някое желязо, а предпочитаха за момента да се насладят на двубоя.
— Къде ти е арбалетът, крадецо? — раздаде се насмешливият глас на Изрода.
— На гърба — измърморих машинално и се вцепених.
Проклятие! Да се хвана на такъв номер!!! Муха се засмя доволно.
Ярги отново премина в настъпление, описвайки зигзаги и завъртулки с дългия си нож, като не ми позволяваше да го доближа. Продължихме да кръжим около стоящия на пода фенер, дебнейки кой пръв ще допусне непростима, а по този начин и фатална грешка. На няколко пъти ножовете ни се срещаха с противен звук и после продължаваха да плетат паяжината си от финтове и уловки, които бавно, но сигурно водеха единия от нас към победата, а другия — към гроба. Беше тихо, само въздухът неодобрително стенеше под остриетата, а сенките, многократно увеличени от светлината на фенера, танцуваха по шкафове и рафтове. Наложи се доста да се поизпотя, проклетият стражник държеше ножа в низински хват21. От една страна, лошо — гадината почти неуловимо можеше да променя удара от промушващ на порязващ и обратно. От друга страна — добре, защото низинската техника беше предназначена за войни с брони. Тя защитаваше свободната ръка от порязвания, но за онези, които вместо броня и бронирани ръкавици имаха само риза, тази школа беше нож с две остриета.
Вжю-у-ух! Острието на противника ми полетя към лицето ми, но в последния момент смени посоката си и като змия се устреми към рамото. С неимоверно усилие се извих, опитвайки се да избягна срещата с опасното желязо, и ножът на Ярги само разкъса ризата и одраска кожата ми. В резултат на безумното ми извиване аз без да искам се оказах редом до Ярги, който в този момент се завърташе от инерцията на неуспешния удар. Възползвах се от уязвимостта му и забравяйки за ножа в дясната си ръка, от все сърце стоварих левия си юмрук в ухото му. Стражът зави от болка и отскочи, едва тогава си спомних за оръжието. Вече не можех сериозно да го нараня, но свободната му лява ръка представляваше много апетитна цел. И щях да съм пълен глупак, ако не се възползвам. Бърз замах — и Ярги изсъска от болка, разтърсвайки ранената си ръка.
Неговото съскане беше радост за ушите ми. А тежките капки кръв, капещи на пода от ръката му, бяха като дъжд след дълга суша. И отново закръжихме, и отново всеки търсеше слабост в отбраната на противника.
Защо да се мъчиш и да се опитваш да се добереш до корема или гърлото на врага, ако можеш просто да му нанесеш няколко дълбоки порязвания по ръцете и после да обикаляш около него, изчаквайки го да отслабне от загубата на кръв и едва тогава без проблем да го изпратиш в благословения, по думите на жреците, свят?
Единственият проблем беше, че не разполагах с време.
— Кой глупак е учил Ярги да се бие с нож? — стигнаха до мен думите на започналия да губи търпение Муха. — Сега този тип ще го убие!
Ръката на Ярги безпомощно висеше, цялата облята в кръв, но той яростно мина в настъпление, размахвайки нож в опит да ме заблуди с фалшив финт. Заизвивах се като змиорка, за да избягна срещата със смъртта. В крайна сметка се сдобих с леко одраскване по гърдите, а Ярги получи хубав ритник в крака.
— Време е да приключваме с този фарс и да изчезваме — търпението на Муха беше на изчерпване, тоест много скоро щеше да се наложи да се бия с трима противника едновременно.
И по-точно не да се бия, а да умра. Време беше да форсирам събитията, в противен случай ще се присъединя към Болт и оня другия.
— Ярги! Снощи доралисците добре са ви потрошили!
— Откъде знаеш? — от изненада Ярги спря с опитите да ме наръга и замръзна втрещен.
— Неназовимия ми прошепна! — казах и вкарах педя стомана в корема му.
Това беше отлична възможност да приключа поне с единия от тримата.
— Ъ? — той не направи никакъв опит да се защити или да ме удари с нож в отговор.
Отзад се чу ядосаната ругатня на Изрода.
— Ти ме уби, кучи сине, ти ме уби — захърка Ярги, изпусна ножа и сграбчи в мъртва хватка оръжието ми, което така и си остана стърчащо от корема му.
А когато започна да пада по лице, аз трябваше да пусна дръжката на ножа, в противен случай Ярги щеше да повлече и мен. Ножът остана да стърчи от корема на покойника и аз останах без основния си и най-силен аргумент, а от това се възползваха убийците.
Двамата останали главорези вече без никакви разговори се втурнаха едновременно към мен. Аз крайно неизящно се постарах да запазя дистанцията между нас и същевременно да докопам стъклениците в кесията на колана. Успях и в двете неща. Хвърлих тумбесто шишенце с отровно-жълт цвят към Муха, но той само наведе глава и проклетата магическа джаджа се разби в крака на гигантски стелаж с книги точно зад тях. Така че вместо главата на Муха във въздуха се разтвори крака на стелажа. Прекрасно!
