Финал на нашата епична битка, достойна да бъде увековечена във фреска, стана това, че силните жилести ръце на Муха се вкопчиха във врата ми в рачешка хватка22 и съвсем целеустремено започнаха да душат клетия Гарет, блокирайки окончателно достъпа на въздух до дробовете ми.
Ударих Муха с две ръце в ребрата, но и това нямаше ефект. Целеустремен като имперско куче, той още по-силно сви пръсти и надвисна със стиснати зъби над мен. Някой съвсем достоверно започна да хрипти. Надявах се, че не съм аз. След това хриповете започнаха да стихват и отстъпиха на заден план, потъвайки в сенките. После сенките се надигнаха, обгърнаха ме, черни кръгове заплуваха в очите ми, зовейки ме в себе си. Белите ми дробове горяха и жадуваха за поне глътка свеж въздух.
Когато сянката изцяло запълни взора ми, някъде от другия свят, онзи прекрасния и наситения със свеж въздух, се раздаде звън на тетива, свистене на стрела и тъп удар. После нещо много тежко падна върху мен, приковавайки ме окончателно към пода, но пък стана по-лесно да се диша.
Лежах, без да отварям очи, и вдишвах безценния дар на боговете — въздуха. Всичко в мен хъркаше, хриптеше и свистеше. Вратът безмилостно ме болеше, дори да преглъщам беше болезнено, но аз дишах — и в този момент това беше най-важното.
— Жив е, милорд! — раздаде се глас над мен. В носа ме удари остра миризма на чесън. — Диша.
— Вдигнете го! — самият барон Фраго Лантен, доколкото можех да съдя по ядосания глас.
От чиста учтивост трябваше да отлепя клепачи и да огледам новите действащи лица в комедията. Както си и мислех. Над мен стоеше необичайно навъсения барон в обкръжението на две дузини верни псета, пръснати из залата. И моят стар познат — любителя на чесъна, с тежък армейски арбалет в ръка. А тежкото нещо, което беше паднало върху мен, се оказа не друго, а мъртвият Муха. Чесновчо му беше забил стрела между лопатките и Муха в порив на най-добри чувства беше решил да умре върху мен. Което и беше направил, гадината.
Никога досега в живота ми не съм бил толкова щастлив от среща с градската стража. Това е! Вземем си назад всички лоши думи за техните способности и се кълна в здравето на доралиския вожд повече да не произнасям лоши думи за тях. Ако не бяха тези смели момчета, сега щях да лежа посинял, като мъртво пиле, на пода на библиотеката.
— Един момент, ваша милост — Чесновчо бързо остави незаредения арбалет настрана и свали тялото на Муха от мен.
Веднага ми олекна. Чесновчо и още един стражник ме хванаха здраво под мишниците и ме изправиха на крака. Подът кой знае защо доста силно се клатеше и положих усилия, за да не падна. Скулата, където беше попаднал юмрукът на Муха, безбожно гореше, сякаш до нея бяха притиснали нажежен ръжен.
— Барон Лантен? Не можете да си представите как се радвам на появата ви — колкото се може по-искрено изграчих аз.
Гърлото ми дращеше, по шията си все още усещах пръстите на Муха.
— Така си и помислихме — изсумтя един от стражниците.
— Гарет, ти, кучи сине, за какъв мрак си тук? — изрева Фраго, навъсено изучавайки измъчената ми персона. Явно бях успял да съсипя настроението му за седмица напред. — А ако не бяхме се появили?
— Историята щеше да приключи много печално — измърморих аз.
Мразя, когато ми крещят, особено след като развихрил се Див едва не ме е удушил.
— Не само за теб! — изрева пак Фраго. — Кралят после жив ще ме одере!
— Как разбрахте, че съм тук? — озадачено попитах аз.
— Ами всъщност не знаехме — изсумтя малко по-спокойно баронът и седна на една от табуретките, на които стъпваха, когато трябваше да вземат книга от по-горните рафтове.
На мен, естествено, не ми предложиха да седна, но в моето състояние не ми беше до благороднически етикет, така че придърпах втората табуретка, стояща точно до първата, и седнах срещу барона. До нас останаха само Чесновчо и другия, който му помагаше да ме изправят. Останалите стражници взеха фенери и плъзнаха из библиотеката да проверят има ли още някой скрит в тъмнината. Излишни усилия, по мое мнение. Не мислех, че ще има още някой.
— Всъщност не знаехме — повтори баронът и хвърли поглед към Чесновчо. — Джиг, отиди се поразходи.
— Както кажете, милорд — Джиг и другият стражник се отправиха след останалите към вътрешността на библиотеката.
— Ето този покойник търсехме — баронът презрително посочи с пръст трупа на Муха. — Отдавна го търсим. Той е от Дивите. Дезертьор и кралски изменник. Него и Дивите го търсеха, но на нас ни провървя повече. Една птичка ни прошепна, че е в Кралската библиотека, затова и дойдохме, да го хванем. Така че срещата с теб наистина много ме изненада.
— Мен не по-малко.
Ами да, щом е кралски изменник — а всички дезертьори на Дивите попадаха в тази категория — изобщо не е изненада, че самият Фраго е решил да вземе участие в издирването му. И Муха имаше късмет, че получи стрела в гърба. Ако го бяха хванали Дивите, нямаше толкова лесно да си отиде от този свят.
— Така че ще повторя въпроса си. Какво правиш тук, Гарет?
— Какво правя тук ли? Дойдох да видя един стар приятел.
— И къде е приятелят ти?
— Мъртъв е.
— Разказвай.
