— За да прикрие синините от моя удар в апартамента на брат ми — отвърна Фиск. Сара тихо ахна. — От онази вечер нататък не съм виждал Деласандро. Той не дойде на заседанието в съда след смъртта на Райт. През повечето време бях с Чандлър, но Деласандро не дойде да попита как върви разследването. Поне в мое присъствие. Мисля, че ме избягва. Може би се бои да не го разпозная.
— Откъде-накъде Лио Деласандро ще влиза в апартамента на Майкъл?
Вместо отговор Фиск размаха снопче документи.
— Това е списъкът на военнослужещите от Форт Плеси. За щастие имената са подредени по азбучен ред. — Той прелисти към края на списъка. — Капитан Франк Рейфийлд… Сержант Виктор Тремейн… Той прелисти още няколко страници. — Редник Руфъс Хармс. — Върна се към началото, огради с химикалката едно име и изрече победоносно: — И ефрейтор Лио Деласандро.
— Мили Боже! Значи през онази нощ в карцера са били Рейфийлд, Тремейн и Деласандро?
— Така смятам.
— Как разбра, че Деласандро е бил военен?
— Видях негова снимка в кабинета му. Беше много по-млад, с униформа. Армейска униформа. Мисля, че тримата са искали да дадат урок на Руфъс Хармс. Ако се разровим, сигурно ще открием, че те са се били във Виетнам, а Руфъс — не. Той не изпълнявал заповедите, вечно си докарвал неприятности.
— Но
— Мисля, че…
В този момент иззвъня телефонът на таблото. Сара се озърна към Фиск, после вдигна слушалката. Послуша малко и лицето й пребледня.
— Да, приемам разговора за наша сметка. Ало. Добре, успокой се. Той е тук. — Тя подаде телефона на Фиск. — Руфъс Хармс. Май не е много добре.
Фиск грабна слушалката.
— Руфъс, къде си?
Руфъс бе спрял джипа до един телефонен автомат. С едната ръка държеше слушалката, с другата крепеше Джош, който вече почти губеше връзка с реалността, но все още притискаше пистолета към ребрата си.
— В Ричмънд — отвърна той. — На две минути път от адреса, който ми даде. Джош е ранен много зле. Трябва ми лекар. Веднага, дявол да го вземе.
— Добре, добре, разкажи ми какво се е случило.
— Рейфийлд и Тремейн ни настигнаха.
— Къде са сега?
— Мъртви, по дяволите, и брат ми също е тръгнал нататък. Ти обеща да ми помогнеш. Е, сега се нуждая от помощ.
Фиск вдигна очи към огледалото. Черната кола продължаваше да ги следва. Той се замисли за миг.
— Добре, след четири часа ще се срещнем в кантората ми.
— Джош няма да издържи четири часа. Прострелян е.
— За Джош ще се погрижим още сега, Руфъс. Срещата ще е само между мен и теб.
— Какво говориш, дявол да те вземе?
— Ще се обадя на един приятел в полицията. Той ще повика линейка. Болницата е само на няколко минути път от кантората ми. Там ще се погрижат за Джош.
— Никаква полиция!
— Искаш ли Джош да умре? Искаш ли? — изкрещя Фиск. Руфъс мълчеше и той прие това като знак на съгласие. — Опиши ми колата и кажи на коя пресечка сте в момента. — След като Руфъс се подчини, Фиск продължи: — Моят приятел ще доведе помощ след няколко минути. Остави Джош в колата. Щом затвориш, незабавно тръгвай към моята сграда. Входната врата е отключена. Веднага след входа слез по стълбището отляво. Ще минеш през още една врата. После ще видиш отдясно врата с надпис „Склад“. Не е заключена. Влез вътре и чакай. Ще дойда колкото се може по-скоро. Освен това искам да вземеш портфейла на брат си, за да не намерят у него документи. Ако разберат, че е Джош, ще започнат да те търсят наоколо. Включително и в кантората. А една полицейска блокада ще обърка всичките ми планове.
— Ами ако някой ме види? Ако ме разпознаят?
— В момента нямаме избор, Руфъс.
— Добре, вярвам ти. Моля те, помогни на брат ми. Не ме подвеждай.
— Руфъс, аз също ти вярвам. Не ме подвеждай.
След като разговорът прекъсна, Руфъс погледна Джош. Пъхна пистолета под ризата и протегна ръка към брат си. Мислеше, че Джош е в безсъзнание, но когато леко докосна рамото му, той отвори очи.
— Джош…
— Чух.
Гласът беше немощен; личеше, че се крепи със сетни сили.
— Той иска да взема портфейла ти, за да не разберат кой си.
— В задния джоб… А сега бягай.
Руфъс измъкна портфейла и се замисли.
— Мога да остана с теб. Нали сме братя.
— Няма смисъл. — От устните на Джош отново протече кръв. — Докторите ще ме закърпят. Бил съм раняван и много по-зле.
Джош протегна трепереща ръка, докосна лицето на брат си и изтри влагата от очите му.
— Ще остана с теб, Джош.
— Останеш ли, значи всичко е било напразно.
— Не мога да те оставя сам. Не така. Не и след толкова много години.
Джош прехапа устни и се надигна.
— Няма да ме оставиш сам. Дай ми я.
— Кое?
— Библията — каза Джош.
Без да откъсва очи от брат си, Руфъс бавно посегна зад седалката и му подаде книгата. В замяна Джош протегна напред пистолета, който толкова дълго бе притискал към ребрата си. Руфъс го изгледа въпросително.
— Честна сделка — дрезгаво каза Джош.
Руфъс като че видя по устните му да трепва усмивка, после Джош затвори очи. Дишаше слабо, но равномерно. Едрата му ръка стискаше Библията тъй силно, че корицата се изви.
Руфъс излезе от колата, озърна се още веднъж и бавно се отдалечи от брат си.
