Вместо отговор Руфъс вдигна ръце и изрева:
— Ето, те го сториха. С какъвто и боклук да са ме натъпкали, нищо не ще промени факта, че убих онова красиво дете. Вече нищо на тоя свят не може да я върне. Нали? Нали?
Руфъс изгледа свирепо Фиск, после затвори очи и се отпусна безжизнено.
Фиск се помъчи да запази спокойствие.
— А ти си забравил всичко чак докато получи писмото.
Най-сетне Руфъс се опомни.
— Да, по дяволите. Години наред си спомнях само как седя в карцера и чета Библията на мама. А сетне изведнъж съм до онова мъртво момиченце. Нищо друго не помнех.
Той избърса сълзите с ръкава си.
— Това също е ефект от ФЦП. Загуба на паметта. А и шокът е дал отражение.
Руфъс въздъхна тежко.
— Понякога ми се струва, че онзи боклук още е в мен.
— Но все пак се призна за виновен.
— Имаше цял куп свидетели. Самюел Райдър каза, че ако не приема споразумението, ще ме екзекутират. Какъв избор имах, по дяволите?
Фиск се замисли, после тихо каза:
— Май на твое място и аз бих сторил същото.
— Но когато получих писмото, сякаш някой включи прожектор в главата ми. Там, където цареше мрак, изведнъж стана светло и тогава си спомних всичко. До най-малката подробност.
— Затова написа писмо до Върховния съд и помоли Райдър да го изпрати.
Руфъс кимна.
— После брат ти дойде да ме види. Каза, че вярва в правосъдието и ако говоря истината, ще ми помогне. Той беше добър човек.
— Да, беше — дрезгаво каза Фиск.
— Лошото беше, че носеше моето писмо. Рейфийлд и Вик не можеха да го пуснат. В никакъв случай. Когато научих, побеснях. Откараха ме в лазарета, там се опитаха да ме убият. После попаднах в болница и Джош ме измъкна.
— Казваш, че Тремейн и Рейфийлд са мъртви.
Руфъс кимна. Отново въздъхна, загледа се в дъжда над притъмнелия Ричмънд и обърна лице към Фиск.
— Сега знаеш колкото знам и аз. Какво ще правим?
Фиск имаше само един отговор.
— Нямам представа.
Един час след като Фиск се беше измъкнал, Чък Хърман мина с усмивка покрай креслото на Сара.
— За пръв път ми плащат да не летя.
— Това е Вашингтон, Чък — сухо отвърна Сара. — Нали си чувал, че плащат на фермерите, за да не сеят.
Тя взе клетъчния телефон и за десети път набра домашния номер на Фил Дженсън. От служебния вече й бяха казали, че си е тръгнал. Добре, че Фиск й даде и домашния му телефон.
Сара въздъхна от облекчение, когато в слушалката най-сетне прозвуча гласът на Дженсън. Представи се и обясни каква е връзката й с Фиск.
— Не разполагам с много време, мистър Дженсън, тъй че ще карам направо. Провеждани ли са някога в армията програми за изследване на ФЦП?
Гласът на Дженсън стана напрегнат.
— С каква цел се интересувате, мис Еванс?
— Джон смята, че Руфъс Хармс е инжектиран насилствено с ФЦП преди двайсет и пет години в карцера на Форт Плеси. Според него под въздействието на химикала Хармс е обезумял и е убил едно дете. От тогава до днес лежи в затвора заради това престъпление.
Сара преразказа всичко, за което се бяха досетили, както и чутото от Руфъс в кантората на Райдър. След това продължи:
— Неотдавна Руфъс получил от армията писмо с молба да се подложи на преглед за определяне на дългосрочните ефекти от ФЦП. Точно като случая със сержант Джеймс Стенли, нали? Военните му изпратили писмо. Иначе изобщо нямало да узнае, че е бил подложен на обработка с ЛСД. Е, ние смятаме, че няколко военнослужещи насилствено са инжектирали на Хармс ФЦП в карцера, но не с експериментална цел. Според нас просто са искали да го отровят. Той обаче успял да се изтръгне и извършил убийството.
— Един момент — каза Дженсън. — Защо военните са изпратили на Хармс писмо, че е участвал в програмата, след като не е вярно?
— Смятаме, че е бил включен в списъците от онзи, който му е инжектирал химикала.
— И защо е трябвало да го прави?
— Ако човек бъде убит с ФЦП, при аутопсия в кръвта му вероятно ще бъдат открити следи от веществото.
— Да, така е — бавно изрече Дженсън. — Значи са го включили в програмата, за да прикрият следите. Съдебният лекар би решил, че става дума за алергична реакция на организма или нещо такова. Невероятно!
— Да, невероятно. Значи е имало такава програма?
— Да — призна Дженсън. — Информацията вече не е засекретена. Всички документи са обществено достояние. Програмата е проведена през седемдесетте години съвместно от армията и ЦРУ Искали са да проверят дали чрез ФЦП могат да „създават“ свръхвойници. Ако Хармс е бил включен в тази програма, неотдавна щеше да получи писмо с покана за преглед. — Дженсън помълча. — А сега какво ще правите?
— И аз това се питам.
Сара благодари на Дженсън и затвори телефона. Изчака още малко, после излезе от самолета и тръгна към терминала. Двамата агенти веднага я спряха.
— Къде е Фиск? — попита единият.
— Джон Фиск ли? — невинно отвърна тя.
— Не се занасяйте, мис Еванс.
— Тръгна си преди доста време.
Агентите се смаяха.
— Тръгнал си е? Как?
— Мисля, че беше с кола. А сега ме извинете, бързам.
