Проста истина полностью

— Не мога да обещая, че ще си остане между нас. Не и ако теорията стане факт.

Фиск наведе очи към чашката. Усещайки, че го изпуска, Чандлър потропа с лъжичката.

— Джон, в момента най-важното е да открием кой уби брат ти и Райт. Мислех, че искаш това.

— Вярно. Искам го.

Наистина ли, внезапно се запита Чандлър.

— Добре тогава, какво те тормози?

— Това, че опитвайки се да помогнеш на някого, можеш да му причиниш зло.

— Само за брат ти ли става дума? Или и за още някого?

Фиск усети, че вече е казал твърде много. Реши да премине в настъпление.

— Добре, Буфърд, дай засега да обсъдим теориите. Нека предположим, че някой е взел от деловодството молба, преди да бъде заведена в регистрите на Върховния съд.

— Как и защо?

— Колкото до как, няма проблеми. Въпросът е защо.

— Добре, продължавай.

— Да допуснем сега, че някой друг служител е видял молбата, разбрал е, че я няма в регистъра, но не е казал никому.

— Вероятно и тук става доста объркано около въпроса защо?

— Може би не. Нека допуснем още, че въпросният човек е имал причини да вземе молбата. И че е отишъл някъде да посети нейния подател.

— Онези хиляда и триста километра с колата на брат ти?

Фиск погледна втренчено детектива.

— Това вече е факт, Буфърд. Сега не говорим за факти.

Чандлър отпи глътка кафе.

— Продължавай.

— Да предположим, че авторът на молбата е затворник.

— Това факт ли е, или само предположение?

— Не ми се иска да отговоря.

— А на мен пък ми се иска да питам. Къде е този затворник?

— Не знам.

— Как тъй не знаеш? Щом е затворник, трябва да лежи нейде на топло, нали?

— Не е задължително.

— Какво, по дяволите… — Изведнъж Чандлър затвори уста и се изблещи. — Да не би да намекваш, че е избягал от затвора? — Фиск мълчеше. — Моля те, само не казвай, че брат ти се е прехласнал по тая молба, отишъл е да го измъкне, а после онзи му е видял сметката. — Чандлър тревожно повиши глас. — Не го казвай, по дяволите.

— Не казвам такова нещо. Било е съвсем другояче.

— Добре. Тази молба… знаеш ли какво пише в нея?

Фиск разбираше, че вече са извън територията на догадките. Поклати глава.

— Изобщо не съм я виждал.

— Тогава откъде знаеш, че съществува?

— Буфърд, на този въпрос няма да отговоря.

— Джон, мога да те принудя.

— Прави каквото искаш.

— Знаеш, че поемаш голям риск.

— Знам. — Фиск допи кафето и се изправи. — Ще хвана такси и отивам да си прибера колата.

— Мога да те откарам. Работя и по други случаи, макар че в момента светът се интересува само от този.

— Мисля, че и за двама ни ще е по-добре да не пътуваме заедно.

Чандлър прехапа устни.

— Както решиш. Колата ти е на паркинга зад управлението. Ключовете са на предната седалка.

— Благодаря.

Докато Фиск излизаше от кафенето, Чандлър се загледа след него.

— Дано момичето да си струва, Джон — тихо изрече детективът.

Чандлър също бе задвижил някои проучвания и когато се върна в управлението, завари върху бюрото си снопче листове. Една от стандартните линии при разследването бе да получат списък на всички разговори от домашния и служебния телефон на Майкъл Фиск през последния месец. Именно това представляваше купчината хартия. Тук бе обаждането до брат му. Имаше и няколко разговора с Фиск старши. Десетина пъти се срещаше домашният номер на Сара Еванс. Интересно, помисли Чандлър. Да не би и двамата братя да харесваха една и съща жена? Когато наближи края на списъка, Чандлър усети как сърцето му заподскача. А след толкова години полицейска служба това не се случваше често. Майкъл Фиск бе провел няколко разговора с Форт Джаксън в Югозападна Вирджиния, за последен път само три дни, преди трупът му да бъде открит. Чандлър знаеше, че във Форт Джаксън има военен затвор. И това не бе всичко. Той разрови купищата документи върху бюрото си, докато откри онова, което търсеше. Телексът бе разпратен из цялата страна — молба за помощ при залавяне на опасен престъпник. Досега Чандлър изобщо не му бе обърнал внимание.

Сега той се вгледа напрегнато в снимката на Руфъс Хармс. Вдигна слушалката и бързо набра номер. Трябваше му едно сведение и след минута вече го имаше. Форт Джаксън се намираше приблизително на шестстотин километра от Вашингтон. Дали Хармс бе авторът на молбата, за която спомена Джон Фиск? И ако да, то защо според неговата „теория“ брат му я бе изнесъл от деловодството?

Чандлър отново се вгледа в списъка с телефонни обаждания. Очите му небрежно прескочиха един номер може би защото беше на адвокатска кантора, а много от разговорите бяха по юридически въпроси. Но дори и да се бе спрял върху номера, името Сам Райдър нямаше да му подскаже нищо. Чандлър остави списъка и се замисли дали не е най-добре да доведе Фиск и Сара Еванс, за да изкопчи истината от тях. Но в този момент инстинктът от трийсет години полицейска служба изведнъж се намеси с едно ясно послание: не вярвай никому.

— Хайде, Джон — умолително изрече Сара.

Наближаваше краят на работния ден, а двамата още бяха в нейния кабинет.

— Сара, та аз дори не познавам съдия Уилкинсън.