— Ако е знаел, че на другата сутрин полицията ще претърси най-щателно кабинета, оставали са му само броени часове за действие.
— Звучи логично.
— Значи Райт чува нещо или пък е приключил със становището, излиза в коридора и се сблъсква с някого.
— Ако приемем теорията ти, смяташ ли, че Стивън е познавал убиеца?
Фиск въздъхна и се облегна назад.
— Смятам, че това е единствената възможност. Иначе той незабавно би вдигнал тревога. Освен това видях как Деласандро заключи кабинета на Майк. Нямаше следи от взлом. Човекът е имал ключ.
— Но все някой би го забелязал, нали?
— Не е задължително. Ако убиецът е познавал сградата, тогава е знаел и как да не го видят заедно с Райт, преди да излязат.
— Значи е бил някой, в когото Стивън не би се усъмнил.
Фиск я погледна.
— Например някой от съдиите?
Сара трепна от ужас.
— Много неща бих приела, но не и това. — Внезапно й хрумна нещо. — Дали не е бил Маккена? Стивън би му се доверил, нали е от ФБР.
— Каква връзка може да има Маккена с тази история?
— Не знам. Просто за него се сетих най-напред.
— Защото не е от съда и защото ме удари, нали?
Сара въздъхна.
— Вероятно. — После си спомни нещо и разрови документите върху бюрото. — Мога да ти кажа по кое време е излязъл Стивън.
Сара взе становището, което й бе оставил Райт. Над заглавието имаше дата и час. Тя извъртя листа към Фиск.
— Компютърът автоматично слага дата и час на всеки документ, защото много често преработваме документите. Така знаем кой от тях е последният вариант.
Фиск погледна текста.
— Отпечатано е в един и петнайсет след полунощ.
— Точно така. Значи Стивън привършва становището, отпечатва го, слага го на бюрото ми и след това вероятно си тръгва.
— И вижда каквото не трябва.
Сара изведнъж се замисли.
— Чакай малко. Нещо не се връзва. Когато някой сътрудник остане да работи до късно, обикновено охраната го откарва с кола, ако живее наблизо. Много са любезни.
— А в един и петнайсет метрото не работи, нали?
— Да. Пък и Стивън живее на пет минути с кола оттук. И друг път са го откарвали.
— Значи има голяма вероятност някой от съда да е отвел Райт с колата си.
— Най-вероятно да, щом е било в един и петнайсет след полунощ.
— Чакай, ами такси? Може по това време да не е имало свободни пазачи.
Сара се поколеба.
— Да, и това е възможно.
— Ако някой полицай от охраната е отвел Райт, лесно можем да го установим. Ще кажа на Чандлър.
— И докъде стигнахме?
Фиск сви рамене.
— Трябва да видим военното досие на Хармс. Имам един стар приятел във военната прокуратура. Ще позвъня да го питам дали не може някак да ускори процеса. Докато не разберем кой е замесен в тази история, искам да пазим всичко в тайна, доколкото е възможно.
Сара потръпна и обгърна раменете си с длани.
— Знаеш ли какво? Започвам да се плаша от мисълта каква ли е истината.
Сара се зае с работа, а Фиск позвъни на своя приятел от военната прокуратура Фил Дженсън. Между другото го помоли да издири списък на военнослужащите от Форт Плеси по времето, когато Руфъс Хармс е бил там.
Когато се върна при Чандлър, Фиск му изложи теорията си за убийството на Райт. Детективът бе впечатлен.
— Ще проверим и таксиметровите компании. Можем само да се надяваме, че някой е чул или видял нещо. — Той се втренчи в младежа. — Е, откри ли снощи нещо интересно за мис Еванс?
— Мисля, че тя е добро момиче. Малко прибързано, но добро. И умно.
— Нещо друго? При първоначалната среща Рамзи каза, че била близка с брат ти. Дали няма причина да желае смъртта му?
— Питай нея.
— Теб питам, Джон. Мислех, че сме партньори. — Чандлър пристъпи по-близо до Фиск. — В това разследване се натъквам на толкова неизвестни, че не бих искал нещо да ми изскочи и откъм гърба. Ти си бил полицай; знаеш какво е да пазиш колегата.
— Никога не съм зарязвал партньора в беда — гневно отвърна Фиск.
— Радвам се да го чуя. Разкажи ми за снощи.
Фиск се озърна настрани, мислейки какво да прави. Не беше твърде разумно да укрива сведения. Тогава как да бъде откровен с Чандлър, без при това да съсипе живота на Сара и репутацията на брат си?
— Тук някъде намира ли се кафе?
— В кафенето. Аз черпя.
Няколко минути по-късно двамата седяха в кафенето на партера. Беше започнало следобедното заседание и наоколо почти нямаше клиенти.
Фиск отпи глътка кафе под втренчения поглед на Чандлър.
— Джон, не може да е чак толкова страшно. Освен ако речеш, че ти си онзи, дето гърми по хората.
— Буфърд, ако ти кажа нещо, съществуват строги правила как да постъпиш с информацията и с кого да я споделиш.
— Вярно. Значи заради тези правила не искаш да проговориш?
— А ти как мислиш?
— Мисля да поговорим съвсем условно, бива ли? Виж сега, моята работа е да събирам факти и чрез тях в крайна сметка да арестувам някого за престъпление. Ако не боравим с факти, а само с предположения — например твоята теория за убийството на Райт, — мога да работя по версията, но не съм длъжен да докладвам на когото и да било, докато фактите не я потвърдят.
— Значи можем да разговаряме теоретично и всичко ще си остане между нас?
Чандлър поклати глава.
