— Детектив Чандлър, може би си струва да видите какво намерихме.
Чандлър пое листовете и се наведе над тях. Маккена застана до него.
— Прилича ми на застрахователна полица — каза агентът.
— Намерихме я върху една от лавиците в килера. Там изобщо няма храна. Използвал го е за склад. Вехтории, данъчни декларации, сметки и тъй нататък.
— Застраховка за половин милион долара — промърмори Чандлър.
Набързо прелисти договора, като прескачаше правните подробности, докато стигна до по-конкретната информация в края. Изведнъж Маккена забоде пръст най-отдолу.
— Застрахованият е Майкъл Фиск.
Чандлър прочете посочения ред и пребледня.
— А при смъртта му сумата е предназначена за Джон Фиск.
Двамата се спогледаха.
— Искате ли да се разходим и да ви изложа една моя теория? — попита Маккена.
Чандлър се колебаеше дали да приеме.
— Няма да ви отнема много време — добави Маккена. — Всъщност предполагам, че до голяма степен вече и вие мислите като мен.
Най-сетне Чандлър сви рамене.
— Давам ви пет минути.
Излязоха на тротоара пред сградата. Маккена спря да запали цигара, после предложи и на Чандлър. Детективът показа пакетчето дъвка.
— Мога да пуша или да дебелея. Обичам да ям, тъй че избрах второто.
Тръгнаха по мрачната улица и Маккена започна:
— Открих, че Фиск няма алиби за времето, когато е убит брат му.
— Това може и да е в негова полза. Ако беше убил брат си, непременно щеше да се погрижи и за алиби.
— Не съм съгласен по две причини. Първо, вероятно изобщо не е очаквал да го заподозрат.
— Със застраховка за половин милион долара?
— Може би си е мислил, че няма да разберем. Тръгваме в погрешна посока, и край. Междувременно той изчаква малко и после прибира парите.
— Не съм сигурен. А втората точка?
— Ако имаше идеално алиби — каквото не съществува, когато човек е виновен, — все някъде щеше да има слабо място. Тъй че защо да си прави труда? Бил е ченге, а сега адвокат. Много добре знае що е алиби. Казва, че няма, и край — отпадат всички тревоги, че нещо може да се обърка. Освен това разчита всички да стигнат до вашия извод отпреди малко: ако е виновен, непременно ще си скалъпи алиби. — Маккена смукна дълбоко от цигарата и погледна към редките звезди в небето. — Значи има мотив, а сам признава, че е имал и възможност. Проверих го. Има някаква скапана кантора в Ричмънд и защитава най-гнусни отрепки. Не е завършил университет. Меко казано, адвокат трето качество. Неженен, без деца, живее в ергенска бърлога. Типичен самотник. А, и още нещо. Напуснал е ричмъндската полиция при доста съмнителни обстоятелства.
— Какво намеквате? — рязко запита Чандлър.
— Нека кажем, че е имало инцидент със стрелба, който така и остава неизяснен, но в резултат са загинали един цивилен и един полицейски служител.
Новината явно потресе Чандлър, но той се опомни бързо.
— Тогава защо дойде да предложи помощта си в разследването?
— За прикритие. Позицията на Фиск е ясна: „Как може да съм натиснал спусъка? Не виждате ли, че си скъсвам задника от работа, за да хвана убиеца на брат си?“
— А как е свързано всичко това със смъртта на Райт?
— Кой казва, че трябва да има връзка? Сам споменахте, че между двете убийства може да няма нищо общо. И ако е така, на мястото на Фиск непременно бих отстоявал противното. Нали разбирате, той има алиби за убийството на Райт.
Пак Сара Еванс, помисли Чандлър.
— И тъй, ако повярваме, че убийствата са свързани, Фиск излиза сух от водата — продължи Маккена.
— А Сара Еванс? Забравихте ли за нея? Тя твърди, че е видяла някого да изскача от жилището на Майкъл Фиск. И нея ли ще обвините в лъжа?
Маккена спря. Чандлър също. Агентът смукна за последен път от цигарата и я смачка с подметка върху тротоара.
— И нея — повтори Маккена думите на Чандлър, като го гледаше втренчено.
Детективът поклати глава.
— Я стига, Маккена.
— Не казвам, че е замесена в цялата работа. Според мен може би си пада по Фиск и върши каквото й нареди той.
— Та те се познават съвсем отскоро.
— Нима? Сигурен ли сте?
— Не съвсем.
— Добре, ето какво е положението: той я убеждава, че не върши нищо лошо, но някои хора може да го накиснат.
— Защо се заяждате с Фиск?
Този път Маккена избухна.
— Много му знае устата. На светец ми се прави, уж пазел паметта на брат си, само че май напоследък не са се виждали много-много. Вечерта, след като откриха трупа на брат му, двамата с Еванс бяха в нейната къща и кой знае какво са вършили. По неизвестни причини носи в колата си пушка. Напъха си носа в следствието и сега знае почти колкото нас. Няма алиби за нощта на убийството, а преди пет минути открихме, че от смъртта на брат си печели половин милион. Какво друго да мисля, по дяволите? Ченге сте, не ви ли засърбя носът досега?
— Добре, разбрах ви. Може и да съм се поотпуснал. Правило номер едно: не се доверявай никому.
— Полезно правило. Струва си да се водиш от него в живота. — Маккена помълча, после добави: — Или в смъртта.
И той се отдалечи, оставяйки потресения Чандлър да гледа след него.
Фиск почука на вратата на кантората. Присви очи и надникна навътре.
— Тъмно е.
— Сигурно си е у дома. Трябва да разберем къде живее.
