Първото семейство полностью

— Половин година при мютите ми даде достатъчно време за размисъл.

— И?

— Това… това те променя… И е трудно да се върнеш.

— Но ти все още го искаш.

Стив внимателно обмисли отговора си.

— Харесва ли ти, или не, това е бъдещето, Джоди. Мютите не могат да спечелят. И когато те си отидат, колко дълго мислиш ще могат да издържат твоите приятели?

— Страната е голяма…

— Така е. Но дори ако ти и другите бяхте избягали от М’Кол, пак щяхте да живеете като преследвани животни.

— Не. Малоун планираше да пресечем Скалистите планини. Той казва, че оттатък имало някаква златна страна. Място близко до морето, където никога не вали сняг и където дърветата с храна са толкова много, че никой никога не гладува.

— Сериозно?

— Да. Страната се казва Калифорния.

— Мечти, породени от тревата, Джоди. Дори да има такова място, защо да отивате там? Това е безперспективно. Кой ще ви последва? Само Първото семейство може да създаде нов живот. Няма значение колко умен е Малоун или колко такива като него има. Вие никога няма да представлявате нещо.

— Вероятно си прав — съгласи се тя. — Но и така няма перспектива. Дори ако ние с теб сме достатъчно щастливи да се върнем, Федерацията никога няма да ни използва пак.

Стив прехапа устни.

— Защо?

— Защото сме били навън твърде дълго. Защото знаем твърде много.

— Какво знаем?

Незасегнатата страна на лицето й се набръчка от усмивка.

— Не е ли очевидно? Ти си бил пленен миналия юни и оттогава дишаш нефилтриран въздух. Как се чувстваш?

— Добре, но…

— Питал ли си се защо?

— Да, но…

Тя му махна с ръка да млъкне.

— Няма чудодейно средство, Брикман. Онова, което са ти дали при медицинския ти преглед, е или витамини, или безвредно лекарство. Не знам кой ти е втълпил тази идея за антирадиационен серум, но няма такова нещо. Не е необходимо. Във въздуха вече няма болест.

Стив помисли върху казаното от Генералния президент за необходимостта да се отрича съществуването на мютска магия. Ако бяха могли да направят това и да предявяват претенции за някакво нарушение на Първи кодекс, значи бяха способни — както вече подозираше — и на по-големи измами. Но той не можеше да каже това на Джоди. Трябваше да си дава вид, че не иска да промени мнението си, за да измъкне от Джоди всичко, което тя знаеше… или в което вярваше сега. Погледна я предпазливо.

— Как разбра това?

— Медицинската шапка е нарушител от три години. Познава нарушители, които не са инжектирани повече от пет години и са все още в добра форма. — Тя видя недоверчивия му поглед. — Той е абсолютно прав — защо да си измисля такива истории?

— А защо не? Той е нарушител. Ти нямаш никакъв избор, а може би и той няма, но повечето от тези хора са мошеници. Хора, съзнателно поставили се извън обществото, на-ко, дезертьори. За тях е естествено да злословят по адрес на Семейството и Федерацията. Те просто искат да изглеждат добри.

— Добре… какво е твоето обяснение?

— Джоди, аз нямам обяснение. Единственото, което зная, е, че моят баща-настойник изкара два пъти по шест години горе и умира… може дори вече да е умрял. Ако във въздуха вече няма болест как той… или всички други… са изтеглили трик?

Тя се засмя горчиво.

— Стегни се, Брикман. Ще ти разкажа една смешка. Радиацията, която убива пионерите, не е в атмосферата. Тя е в ешелоните!

Стив я изгледа втрещено.

— Но… какво ще кажеш за гайгеровите броячи? Когато ги изнесеш навън…

Джоди го прекъсна.

— Те са направени да дават обратни показания. Всичко отначало докрай е измислено. Всичко, което ни се казва, са лъжи!

Това вече беше прекалено. За Стив не бяха чужди теориите за конспирация, но жестокостта на такова престъпление срещу поколения нищо неподозиращи трекери го зашемети.

— Това не може да е вярно! Трябва да има друго обяснение.

— Дай го тогава.

— Но къде е доказателството?

— Ние с теб сме доказателството! — извика Джоди и посочи най-близките ренегати. — Огледай се! Ако казаното от Семейството е вярно, всички тези момчета трябваше вече да са мъртви!

Стив поклати глава.

— Не… това е глупаво. Татко Джак е герой. Защо ще убиват герои?

— За да ни държат под контрол — отговори Джоди. — Да спрат бягството на хора.

Стив се намръщи.

— Но защо някой ще иска да избяга от Федерацията? Първото семейство се е заклело да ни върне в света със синьото небе. Затова са всичките усилия и жертви. Какво е станало, Джоди? Когато двамата с теб бяхме на „Дамата“, ти беше горда да си пионер. Лично ми го каза. Да не искаш да ми кажеш, че нищо от това вече няма значение за теб?

— Разбира се, че има. Но ти как имаш нахалството да ме питаш, след като си се облякъл така?! Аз все още съм трекер и винаги ще бъда. Единственото, което се опитвам да ти набия в главата, е, че Първото семейство ни лъже. Над земята е безопасно от петдесет години… може би дори от повече!