Първото семейство полностью

Всичко беше готово. Стив можеше да направи само груба преценка за далекобойността, но в сравнение с първия стълб вторият бе на сто и петдесет метра по-далеч, а третият беше на цели петстотин. Човекът, вързан за него, се виждаше като точка. Без оптически мерник самураят изобщо не можеше да се надява да го уцели.

Главният самурай излая команда. Стрелецът вдигна пушката, опря я здраво на рамото си, прицели се и стреля. Чу се силен гръм. От цевта изскочи огнен език, последван от облак бял пушек. Почти веднага се чу остър трясък — куршумът удари в кола до главата на първата жертва и се разхвърчаха трески. Вторият изстрел прониза сламената маска и пръсна черепа на човека.

— Хеййй-яаааа — промърмориха наблюдаващите мюти.

Стрелецът нагласи мерника, прицели се, прониза втория кол, след това събори жертвата с изстрел в гърдите — тежкият куршум мина през центъра на плаката. Тълпата пак извика одобрително.

Стив се обърна към Мистър Сноу.

— Вземам си думите назад. Ударната сила наистина е много голяма, но това не е решение на въпроса. Има твърде много шум и пушек. Още с първия изстрел ще издадат позицията на стрелеца.

— Вярно. Но първо хората ти трябва да дойдат в обхвата на вашите дълги железа.

— Не съм много впечатлен. Да видим как ще се справи със следващия.

Стрелецът се прицели внимателно и стреля по третия стълб. Човекът с червената лента, застанал срещу него до водата, направи знак за попадение. Самураят отпусна пушката, пое дълбоко дъх, след това отново я вдигна, прицели се и натисна спусъка. Чу се силен гръм.

Мишената не падна.

Настъпи миг тишина, последва странен запъхтян вик от майсторите на желязо.

— Хъъ-оооо!

Стрелецът остави пушката на земята, обърна се към главния самурай и наведе глава. Раменете му увиснаха от унижение от обидите, произнесени на висок глас от неговия началник. Когато той свърши, стрелецът се наведе още по-ниско, подаде пушката на чакащия с червена лента, подаде двата си меча на друг, отново се поклони, след това изтича по брега до кола и застана отляво на мишената.

Главният самурай взе пушката, провери дали всичко е в ред, прицели се и стреля. Първият изстрел разцепи кола, вторият свали нарушителя, третият проби дупка в нещастния самурай.

— Хеййй-яааа…

Самураят подаде пушката на Мистър Сноу, прие неговия нисък поклон и се отдалечи с хората с червени ленти, като остави другите, по-низши майстори на желязото да обучат М’Кол как да зареждат оръжието и да стрелят.

— Искаш ли да опиташ? — попита Мистър Сноу.

— По-късно.

Тръгнаха по брега да разгледат разцепените колове и бездиханните тела. Въпреки пренебрежителната оценка на Стив примитивното оръжие беше направило големи дупки и в добри ръце можеше да стреля с голяма точност. Според него то беше много несъвършено, но използването му в голям брой щеше напълно да разстрои сегашните тактически предимства, на които се радваха трекерите в операциите срещу Плейнфолк.

Майсторите на желязо действаха така впечатляващо, както и оръжието. Дисциплинираният начин, по който изпълняваха точното поведение, дефинирано от законите, потвърди по-раншните бележки на Мистър Сноу за тяхната жестокост и безмилостност. Както и във Федерацията, „оперативни провали“ не се търпяха, особено когато обстоятелствата включваха загубата на чест и достойнство.

Стив погледна Мистър Сноу в очите и каза:

— Изумителни хора. Видя ли ги как стояха с вдигнати брадички и чакаха куршумът да ги удари? Нито един мускул не трепваше. Това изисква истинска самоотверженост.

Мистър Сноу отговори с мрачна усмивка:

— Бих казал, че да стоиш там и да те застрелят, е най-доброто, на което могат да се надяват.

Цял следобед и през следващия ден Стив обикаляше брега и чакаше. Напразно. По залез-слънце, когато корабите отново се оттеглиха да хвърлят котва навътре, Клиъруотър и Кадилак все още не се бяха появили.

Той отиде да търси Мистър Сноу и го намери да сваля премяната си.

— Не мога да понасям тези събори — промърмори старецът.

Стив се засмя.

— Що за странни приказки? Ти не си човек на насилието и от онова, което си казвал, знам, че се поболяваш от неговите последици. Всички тук като едно голямо щастливо семейство… с малки изключения тук-там… Защо не може да е така през цялото време?

— Основателен въпрос — измърмори Мистър Сноу. — Нещата досега бяха много спокойни. Но атмосферата скоро ще се нажежи. Няма да ни се размине.

— Но защо? Защо не можете да се възползвате от възможността да се сплотите и да изгладите различията? Вместо непрекъснато да се хващате за гушите, защо не обедините силите си срещу Федерацията? Ако всички повелители се съберат и…

Мистър Сноу махна с ръка.