Първото семейство полностью

— Неправилно ме разбра. Ако остана жив, за какво трябва да съжалявам? Слушай, има само едно нещо. Мисля, че вече са направили товарната декларация за хората, които ще пътуват, и са предали рабоша. Ще можеш ли да ме качиш на кораба?

Беше ред на Мистър Сноу да се усмихне.

— Няма проблем. За динките мютите твърде много си приличат. Но може би ще трябва да ти боядисаме косата.

— Тогава да започваме.

Животът сякаш отново се върна в лицето на стария мют. Той стана и хвана Стив за раменете.

— За последен път те питам: сигурен ли си, че искаш да преминеш през това?

Стив се намръщи.

— Нямам избор. Вероятно никога не съм имал. „Колелото се върти“ — Плейнфолк не казват ли така? Всъщност, когато каза на племето, че съм се върнал да извърша велико дело в името на Талисмана, имах чувството, че вероятно си знаел, че това ще се случи.

Мистър Сноу вдигна рамене.

— Ти изгради такава блестяща картина за моите сили, че не бих искал да те разочаровам. Особено сега. — Двамата тръгнаха към линиите.

— Има нещо, което трябва да зная.

— Казвай направо…

— Има ли някакъв начин да пренеса тайно на борда острие или тази тояга?

— Абсолютно никакъв. И ако опиташ, ще изложиш на опасност не само себе си, а и други.

Стив се намръщи.

— Не можеш ли да използваш някоя магия?

Мистър Сноу обърна очи към небето.

— Аз съм повелител, не илюзионист. С риск да се разкъсам мога да заповядвам на небето и земята, но не мога да направя неща да изчезват или да вадя яйца изпод мишниците на хората.

— Добре, добре, разбрах.

— Има и нещо друго, което мисля, че трябва да знаеш. — Мистър Сноу се намръщи като човек, който съобщава лоши новини. — Когато Кадилак замина, той не беше изрисуван и беше облечен като планерист. Клиъруотър, която беше представена като негова придружителка, беше с нормалните си шарки по тялото.

Стив се намръщи.

— Защо Кадилак е бил облечен като трекер?

— Мислех, че е очевидно.

— Престани с тези игрички. Това е важно.

— Той беше представен като трекер, защото не искахме да нарушим споразумението. Майсторите на желязо мислят, че ние не сме много умни… което за повечето от нас е вярно. Ако научат, че между нас има голям брой умни мюти, които знаят например толкова, колкото знаеш ти, може би ще се държат с нас съвсем различно.

— Ами името му? Това не разкрива ли играта?

Мистър Сноу не можа да скрие усмивката си.

— Той използва твоето име.

— Разбирам… но не можеше ли да използва друго име… например Лу Кенеди или Фазети?

— Той използва униформата на Фазети, но изряза етикета с името от твоите дрехи. Може би си спомняш, че когато се събуди първия път, той липсваше.

— Мислех, че някой го е взел като трофей — отвърна Стив.

— Така беше. На нас не ни беше минала през ума идеята да построим стрелолист, докато ти не ни предложи. Ние се съгласихме, естествено. Това беше изпратена ни от небето възможност.

— Да, мога да си представя… — каза Стив мрачно. — Но искаш ли и аз да ти кажа нещо? Вие сте станали жертва на собствената си хитрост. Както разбирам, те никога не са пуснали някого да си отиде, но в този случай може би биха направили изключение… поради сделката, сключена с Яма-Шита. Ако Кадилак беше отишъл като мют. Но няма начин да върнат един трекер… особено такъв, чиито знания могат да използват. Неговите знания не са ви от полза. Според тях единственото нещо, което можете да направите с неговия мозък, е да го изядете.

Мистър Сноу подръпна брадата си.

— Прав си… Просто не помислих за това. Браво, Брикман.

За момент Стив се наслади на триумфа си.

— Така че… аз ще търся Клиъруотър и тъмнокос трекер, който отговаря на името Стив Брикман.

— Не можеш да го пропуснеш. Той е с ниско подстригана коса. — Мистър Сноу сложи ръка на рамото на Стив. — В това нямаше никаква злоба, уверявам те. Гледай на него повече като знак на уважение. В края на краищата ти беше този, който го научи на почти всичко, което знае.

— Не ми напомняй за това — отвърна Стив.

След като импулсивно беше изявил желание да отиде в Бет-Лем, Стив започна да размисля. Беше ли постъпил разумно — или беше попаднал в друг капан, заложен от неговия любезен домакин? Мистър Сноу вече го беше излъгал с построяването на „Блу-Бърд“ и беше манипулирал отношенията му с Клиъруотър. Това беше сигурно, летописецът весело беше признал своето участие и в двете. Но Стив подозираше също, че той е виновен за изчезването на неговия радионож и за организирането на хайката за унищожаване на поддържащото отделение. За нещастие да вярва в това означаваше да приеме, че Мистър Сноу, макар че му беше предал цялата история, все още не му вярва напълно. „Щеше да е глупак, ако ми вярва“ — мислеше Стив. Но въпреки тези цинични мисли той се опитваше да признае на летописеца изгодата от съмнението.