Първото семейство полностью

— Всичко помня! — възкликна Роз. — И най-много помня как тичаше и викаше „брр-брр-брр“ с един малък глупав модел на самолет…

— Това беше по-приятно, отколкото да играя с теб, червей!

— Мразех го! — възкликна Роз и замахна да удари Стив по рамото. Той спря юмрука й и я стисна за китката. Търколиха се на канапето и почнаха да се боричкат. Роз беше силна, с бързи рефлекси, но не можеше да се сравнява със Стив. Паднаха на пода, Стив върху нея. Роз безуспешно се опита да се бори. Стив почувства сърцето й да бие до гърдите му и натисна нос до нейния.

— Бях луд по онова самолетче. Татко Джак ми го даде. Беше модел на „Скайхок“.

— Знам — каза Роз. — Ани ми каза. Затова го мразех! Защото знаех какво му беше направило летенето с истински скайхок. — Тя измъкна китката си от отпуснатата му хватка и плъзна ръка около врата му. — Защото знаех, че същият проклет самолет ще те откъсне от мен.

— Да — промърмори Стив. — Знаеш ли, преди няколко месеца мислех, че знам всичко, но сега… — Той поклати глава и въздъхна. — Имам чувството, че започвам отначало. — Стив се обърна по гръб.

Увиснала на врата му, Роз се оказа върху него. Целуна върха на носа му.

— Изглежда, си научил нещо там. Всичко е толкова различно…

— Да… — Стив се усмихна. — Ако изобщо съм научил нещо, то е, че е ужасно да си отделен от онези хора, които… — Той млъкна. В ума му се появи серия образи на Клиъруотър; лицето й над огнения кръг; застанала гола пред колибата в гората, протягаща гъвкавото си меко тяло; тайният поглед, който му хвърляше, когато минаваше, придружена от племенните си сестри; тялото й до неговото в тъмнината през единствената нощ заедно, топло и трептящо, извито на дъга под него; сладкият й шепот в ухото му; думи, които никога не беше чувал, но които караха сърцето му да бие по-бързо.

— „Онези хора, които“… какво? — попита Роз.

— Онези хора, които обичаш — повтори Стив, — в които си влюбен. Чувала ли си някога думата „любов“?

— Да, чувала съм я.

— Къде?

— В песни. На онези ленти, които ти не искаш да слушаш. Какво мислиш, че означава?

— Не съм сигурен — каза Стив. — Един стар мют ми каза, че била дума, която някога сме използвали и ние. Отрекох. По-късно той ми обясни какво означава. Любов е дума, изразяваща чувства, които изпитваш към някого. Тя е много повече от приятелството с един човек. Това е да искаш да, хм… да бъдеш с някого през цялото време. Но любовта е повече от това. Тя е по-силна. Тя е като… — Стив затърси подходящо описание — като да искаш да си част от него. Когато имаш такива чувства към някого, не можеш да мислиш за нищо друго. Нищо друго няма значение. И когато той е близко до теб, това… спира дъха ти. Чувстваш, че се задушаваш. Не в лошия смисъл, а защото си адски щастлив — Стив прекара ръце по раменете на Роз и надолу по гърба й. — Изпитвала ли си някога такова чувство?

— Да — промърмори Роз. — Такова чувство изпитвам към теб. — И го целуна страстно преди той да може да отговори, върхът на езика й преследваше неговия. Тя плъзна обутите си в панталони бедра по неговите и натисна силно с таза си.

Стив почувства силно оживление през двата слоя плат; почувства топлина между притиснатите им бедра. „Това е лудост“ — помисли той, хвана страните й и отмести устата й от своята.

— Разкажи ми за Чизъм.

Роз повдигна задника си и се намести на чатала на Стив.

— По дяволите Чизъм…

— Боли…

— Така трябва да бъде. Няма значение. Аз имам отлична оценка в медицинското училище и уча за доктор по медицина. Искаш ли да го погаля по-силно?

— По-късно. — Стив се измъкна и седна на канапето. Роз стана, оправи косата си, после сви крака, седна и се наведе към седналия на канапето Стив.

— Чакам.

Роз вдигна рамене.

— Няма нищо за казване. Срещнах го при едно посещение на Института за живот. Отново се срещнахме преди няколко месеца. Били сме тук заедно няколко пъти… обикновено с други хора от вътрешния щат. Не често. Нямам много свободно време. Имаме учебни занятия шест дни седмично. Неделя се предполага да ни е свободен ден, но всеки го прекарва в прехвърляне на записки от лекциите във файлове на диск и допълнително преглеждане. Напрежението е… — Роз се намръщи — доста ужасно.

— Мога да си представя…

— Човек няма минутка свободно време. Понякога си мисля, че ако не беше заради Чизъм, бих… — Тя остави мисълта си недовършена.

— И трябва да изкараш още две години и половина — отбеляза Стив.

— Да… — Роз се усмихна тъжно. — Не се тревожи, ще ги изкарам. И, само за твое сведение, той не е зарязал малката ти сестричка.

— Не се тревожа, Роз. Ти си вече голямо момиче. Просто искам да знам каква е причината. Каква е уловката? Какво преследва той?

— Не знам и не ми пука. Ако го нямаше Чизъм, щях да лудна. Той е мил, отморяващ човек. Знае как да те развесели. Някои от нас идват тук за по няколко часа почти всеки две седмици. Седим, разменяме идеи, говорим за разни неща… за всичко, освен медицина… варим джава, слушаме блекджек и пушим по малко трева. Помага за разтоварване.

Стив се изправи и я хвана за китката.