Стив прекара цели двадесет минути под душа, та топлината да отмие умората от тялото му, след това завърши с кратко заливане със студена вода — постъпка, която предизвика яростен вой от непосредствените му съседи. Избърса се в претъпканата съблекалня, облече неработен гащеризон, тръгна към най-близката столова и се нареди на опашка пред щанда за раздаване на храна. През прекараните долу седмици се беше запознал с хората, с които спеше и работеше. Отначало някои от тях се държаха малко враждебно — изпитваха удоволствие от факта, че един летец от Линдберг е кацнал на нива А. Стив беше предупреден да не говори за времето, прекарано в плен при мютите. Колкото до шефовете на каналджиите, за тях той беше прехвърлен към службата „Сервизна техника и поддържане“ поради „отрицателна оперативна дейност“. Официално определение, че се е измъкнал от престрелка на повърхността.
Истинските данни би трябвало да останат секретни, но новината се беше разнесла и Стив беше нападнат от някои хора, които го взеха за лесна цел. С някои от противниците му беше трудно да се справи, защото бяха скандалджии, а не побойници. Това означаваше, че трябваше да трупа много злоба в себе си, а той беше обучен да убива. След известно време, когато се разбра, че не е човек, с когото могат да се отнасят грубо, нещата станаха доста по-добри.
Стив също научи нещо. За неговата гордост беше голям удар да деградира до каналджия, но той откри, че зомбитата, отрепките, с които работеше сега, не са толкова безнадеждни, ужасни или жалки, колкото си беше представял в префинената атмосфера на Въздушната академия. Каналджиите в бригадата му може би не споделяха неговите честолюбиви амбиции или чувство за провидение, но повечето от тях бяха добри момчета с твърдо приемане на реалностите на положението си и скромни, постижими цели. Никой от тях нямаше за цел да стигне до Черната кула и не би благодарил, ако му се предложи свободно изкачване по жицата. От друга страна, някои от тях бяха истински зомбита, малоумни, а имаше и такива, които и при най-великодушна оценка бяха извънредно противни. Но пък такъв беше и Гас Уайт, състудент от Академията, с когото Стив все още имаше да разчиства сметки. Гас, който беше отлетял с обещанието да докара помощ и го беше оставил насред горящата нива…
Стив сложи таблата с храна на една маса, седна и започна да яде. Предишните му резерви към храната във Федерацията бяха изчезнали. Откакто беше започнал да работи на нива А, ядеше всичко, което му се предлагаше, и често се връщаше за допълнително. Сега вдигна първата изпускаща пара пълна лъжица, огледа съседните маси и едва не пропусна устата си, когато видя на една маса отляво Джон Чизъм. Стив го гледаше зяпнал, без да може да реши дали да отиде веднага при него, или по-напред да си изяде храната. Остана на мястото си, но докато ядеше, не откъсваше очи от Чизъм и участваше в разговора на масата само едносрично. Чизъм не погледна към него. Седеше, сложил ръка върху облегалката на стола си, и разговаряше със седналите срещу него хора. Носеше същата зелена униформа, в която Стив го беше виждал по-рано, с жълт ромб между червената и бяла нашивка на ръкава. Когато за момент се обърна, Стив видя, че има друг ромб на гърба на гащеризона. Каналджийско жълто. Това не можеше да означава, че… Стив не можеше повече да понася неизвестността, взе таблата си и се запромъква покрай заетите маси към Чизъм.
Когато приближи, двамата мъже, седнали срещу Чизъм, станаха, ръкуваха се с него и се отдалечиха. Чизъм се обърна към мъжа до себе си. Стив остави таблата си.
— Джон… помниш ли ме?
Чизъм прекъсна разговора си и го погледна през рамо. Когато очите им се срещнаха, Стив видя безразличното му изражение да се превръща в прикрит гняв.
— Какво става? На посещение ли си… що ли?
Чизъм се обърна към съседа си и го удари по рамото.
— Трябва да вървя. Ще ти се обадя по-късно. — Стана и без да погледне към Стив, тръгна към изхода.
Стив заобиколи масата и го хвана за ръката.
— Джон… чакай! Какво има, по дяволите?
Чизъм спря и се обърна, ръката му бе неподвижна и не реагираше на ръкостискането на Стив.
— Пусни ми ръката, отрепко. — Грубостта в гласа му отговаряше на изражението му.
Двама души от бригадата на Стив от една съседна маса се спогледаха, отместиха столовете си и дойдоха при тях. Дан Довър и Тай Морисън. Довър, по-едрият от двамата, вдигна пръст пред носа на Чизъм.
— Внимавай какво говориш, докторче. Иначе ще ти трябва спешна медицинска помощ.
Чизъм го погледна и каза презрително:
— Я върви да си сърбаш лайняната чорба.
Хората от съседните маси станаха и се отместиха, двамата каналджии сграбчиха Чизъм. Стив се въртеше между тях и ги разтърваваше.
— Стойте! Спрете, момчета! Недейте! Слушайте, наистина оценявам помощта ви, но… мога и сам да се справя. Просто… оставете на мен. Става ли?
— Добре — каза Довър. — Но изкарай тая мижитурка оттук. Пречи ми на храносмилането.
Стив избута Чизъм през събралата се около тях тълпа.
— Хайде! Да се махаме оттук!
— Махни си скапаните ръце от мен!
