Човекът седна, чукна на клавиатурата на настолното си видео и зададе команда, видя резултата на екрана, след това погледна Стив.
— Така… ти си 21028902 Брикман, С.Р.
— Тъй вярно, сър!
Мъжът го огледа и кимна като човек, който вижда, че е натоварен с трудна задача.
— Аз съм главнокомандващ Карлстром. Този ранг не ти е познат, тъй като се дава само на моя пост в Първото семейство. Повече няма да го обяснявам, само ще кажа, че той ми дава директен достъп до Генералния президент и изисква от теб по време на този и всеки следващ наш разговор да се обръщаш към мен с „командир“. Ясно ли е?
— Тъй вярно, командир.
— Добре. Свободно. — Карлстром сложи добре гледаните си ръце една върху друга. — Нека те въведа в ситуацията. След прехвърлянето ти в нива А сестра ти… — той погледна екрана — Розалин, на първи декември 2989, контактува с ръководител на Амтрак и…
Стив се изненада от датата. Беше само няколко дни след като я беше видял. Защо бяха чакали три месеца преди да го изправят пред високопоставен член на Първото семейство?
— … даде доброволни показания, от които става ясно, че ти притежаваш информация, която не си разкрил пред съвета на оценителите. Длъжен съм да те предупредя, както е казано в Наръчника, че скриването на важна за сигурността на държавата информация се класифицира като нарушение на Първи кодекс. След днешния ни разговор ще се реши дали ще е необходим по-нататъшен разпит и каква форма да има той. Могат да се приложат, сигурен съм, че ти е известно, различни форми на принуда. — Карлстром се облегна на стола си и стана по-малко страшен. — Това е лошата новина. Добрата новина е, че препоръките, направени от съвета на оценителите, още не са потвърдени от съдебния съвет, така че… — Карлстром се усмихна — ще е справедливо да кажа, че все още всичко зависи от теб.
— Разбирам, командир. Мога ли да говоря?
Карлстром кимна.
— При условие, че онова, което имаш да кажеш, е свързано и смислено.
— Какво се е случило с Роз… сестра ми?
Карлстром стисна устни.
— Брикман, тук единствено аз задавам въпроси. Обаче, ако това ще помогне да се проясни мисълта ти, ще приема само този твой въпрос. Отговорът е „нищо“. Засега. Сестра ти продължава да учи, но в известен смисъл е изключена. Това означава, че е информирана, че нейното участие в този случай все още се разследва и че тя по всяко време може да бъде изхвърлена от вътрешния щат У. Смекчаващо вината обстоятелство е, че е дошла доброволно да докладва за разговора, който сте провели по време на незаконната ви среща.
— Тя няма никаква вина за уреждането на тази среща, командир. Вината е изцяло моя.
Карлстром леко се усмихна.
— Спести си кавалерските жестове, Брикман. Казаното от сестра ти ни е достатъчно, за да разберем, че ти притежаваш информация, която може да засегне не само сигурността на Федерацията, но и самото й бъдеще. След като изслушах нейните показания, мога да разбера твоето нежелание да говориш открито по тези въпроси пред оценителите, но трябва да знаеш, че в известен смисъл твоето мълчание е и престъпно, и незащитимо. Аз обаче сега ще ти дам втори шанс. Последен шанс да поправиш положението си. Ти или можеш да дадеш доброволни показания… пред мен… или ще изтръгнем информацията с… други средства. Във всеки случай накрая ще ни кажеш всичко, можеш да си сигурен. Но ако го направиш принудително, ще се намериш изправен пред стената. От друга страна, ако ни сътрудничиш… — Карлстром вдигна рамене — кой знае?
Стив прехапа устни. Кълъмбъс, що за ситуация! Всякакви споменавания за магията на мютите бяха строго забранени. Ако кажеше на Карлстром цялата истина, рискуваше разстрел от наказателния взвод, ако откажеше да говори, го очакваше същата съдба! Само ако можеше да си спомни какво беше разказал на Роз! Опитваше се да си спомни всичко, откакто се беше натъкнал на Чизъм. За нещастие по-голямата част от онази съдбовна вечер оставаше като в мъгла. Спомняше си само, че беше спорил с Роз за Клиъруотър, след това беше запалил рийф и приказваха… но за какво?…
— Командир… ако, хм… ви разкажа всичко, което зная, има ли някакъв шанс за Роз…
Карлстром удари с ръце по бюрото и скочи.
— Кристо! Ставаш нахален, Брикман! Няма никакви „ако“, никакви „но“ и никакви споразумения, освен онези, които
Стив взе една пресована пластмасова табуретка, сложи я пред бюрото и седна с изправен гръб.
— Откъде искате да започна, сър, хм… искам да кажа — командир?
— От началото — отсече Карлстром. — Откъде другаде? — Той натисна клавиша за запис на видеото си.
