Първото семейство полностью

— Каза ми много неща — отвърна Мистър Сноу. — Но думите не са дела. Готов ли си да убиеш хора като теб? Ами родната ти сестра?

— Не се безпокой. Не съм я забравил. Това е рискът, който трябва да поема. Мисля, че ще е добре. Ако я убият, няма да имат никакво средство да упражняват натиск върху мен.

— Стив вдигна рамене. — Идва време, когато човек трябва да избере на коя страна да застане.

— За щастие аз нямам такъв проблем — каза Мистър Сноу.

— Но за някой като теб, хм… това сигурно е трудно решение.

Стив вдигна рамене.

— Нещо се случи с мен тук. Не ме питай какво. Единственото, което зная, е, че когато се върнах под земята, се почувствах като жив погребан. Още от раждането си съм бил възпитаван да мисля за твоя народ като за враг. Като за получовешки същества, които трябва да бъдат изтрити от лицето на земята. Ти и Кадилак ме научихте да виждам нещата различно, да разбирам, че има друг път. Когато се върнах, се опитах да им кажа това, но никой не пожела да ме чуе. Казаха, че не съм добре с ума. Затова ме изпратиха на нива А като наказание, че съм дръзнал да предположа, че в света със синьото небе има място и за пионери, и за мюти.

Старият летописец затвори очи и дръпна от лулата.

— Проявил си смелост, като си казал това, но не си бил прав. Никога няма да е възможно Плейнфолк да диша същия въздух като подземните хора. По това говорихме по-рано. Твоите господари са слуги на Пент-Агон. Техните предци са предизвикали Войната на Хилядата слънца, която е потопила света в кръв и е турила край на Старото време. За наказание са били заровени под земята и трябва да останат там, докато Реката на времето пресъхне.

— Но това е лудост — възрази Стив неуверено. — Ти си същество толкова сляпо и упорито, колкото и те. Трябва да има начин за постигане на споразумение.

„Компромис“ беше думата, която би трябвало да използва, но тя не съществуваше в езика на трекерите.

Мистър Сноу поклати глава.

— Няма начин, Брикман. — За мютите думата също беше изчезнала заедно със Старото време.

— Но ти си готов да ми дадеш шанс. Какво ще стане с другите хора, които мислят като мен? Като онези ренегати, които хванахте, например?

Старият летописец се усмихна, полузатворил очи.

— Защо трябва да се тревожиш какво ще се случи с тях? Те, те завързаха за труп и те оставиха да умреш.

Стив го погледна изненадано.

— Чакай… да не искаш да кажеш, че си видял какво направиха с мен и не си сторил нищо… че си ме оставил вързан цели два дни и си си чоплил носа? Кристофър Кълъмбъс! Как си могъл…

— Ауу! Задръж! — Мистър Сноу направи успокоителен жест. — Намали малко. Аз бях на стотици мили. — Той отново взе лулата. — Казаха ми какво е станало. Все пак от какво се оплакваш? Момичето ти остави нож. Когато пристигнах, се беше освободил и беше с новите си приятели. Определено не си губиш времето, Брикман. Каква история разказа на тях?

Стив се замисли. Преди в последната минута да вземе решение за пълно признание, той смяташе да разкаже на Мистър Сноу как е станал нарушител, включвайки се в бандата. Край на тази възможност!

— Хм… те промениха мнението си и решиха да не ме убиват. Присъединяването към тях беше добра възможност. — Той се усмихна. — Нямах представа, че ти ще ме намериш пръв.

Беше ред на Мистър Сноу да вдигне рамене.

— Както казах, Кадилак го видя в камъните.

Стив отново дръпна от лулата.

— Какво друго видя?

— О… много неща.

— Какви например?

— Например фактът, че ще се върнеш за Клиъруотър. Обаче… — Мистър Сноу пое предложената лула и дръпна дълбоко — страхувам се, че те чака разочарование.

Стив примигна бързо в опит да преодолее една неочаквана вълна на сънливост.

— Какво искаш да кажеш?

— Клиъруотър не е тук. Нито Кадилак. Отлетяха в Бет-Лем.

Стив почувства как стомахът му се превръща в лед.

— Отлетяха?!

— Да. Отлетяха. След като ти замина с „Блу-Бърд“, Кадилак построи друг самолет от парчетата, които бяхме скрили от теб.

— Н-но как?

— Как ли? — Мистър Сноу се засмя. — Ти му показа как! Като правеше това, ти му позволи да използва знанията ти. Някои летописци… и със съжаление трябва да призная, че аз не съм от тях… притежават специална дарба, когато се отнася за приемане или предаване на знание. Когато ти му предостави възможност да общува с теб, той просто прибави цялото ти знание към своето.

— Не вярвам — каза Стив. Гласът му сякаш дойде извън него. Той се опита да се отърси от приятния ефект на вцепеняване от тревата.

— Въпреки това е истина — продължи Мистър Сноу. — Жалко, че не го видя. Имаше мотор, две места. Наистина бях много впечатлен. И съм сигурен, че и майсторите на желязо са впечатлени.

„Това не е истина — каза си Стив. — Дължи се на тревата. Това не може да е вярно. Това не може да…“

— Но защо са отишли при майсторите на желязо? — чу се да казва.

Мистър Сноу разпери ръце.

— Това беше част от сделката. Ние се съгласихме да им доставим един стрелолист и тайните на летенето и в замяна майсторите на желязо обещаха да спрат един ешелон. — Той се наведе и потупа Стив по коляното. — И всичко това благодарение на теб.