Когато последната група празнуващи се отдалечи и настъпи някакво подобие на нормална обстановка, Найт-Фивър, вълчицата със страховитата челюст като кофа на багер, се появи с две племенни сестри и сложи пред него две паници с различна топла и студена храна. Стив любезно благодари. Трите вълчици се оттеглиха на колене — знак на смирена преданост. Когато отмести завесата на вратата да излезе, Найт-Фивър го погледна с горящи очи. Посланието беше по-ясно, отколкото ако беше казано с думи. Найт-Фивър можеше да се класира с нула в скала от едно до десет по привлекателност, но по настойчивост сигурно заслужаваше максимална оценка.
Стив се обърна към Мистър Сноу и видя на лицето му весела усмивка.
— Нали каза, че никой не ме помни.
Мистър Сноу започна да яде.
— Някои хора имат по-добра памет от други.
Стив се чудеше дали това е друго подмятане за Клиъруотър. Подозираше, че Мистър Сноу играе една от непочтените си игри. Рано или късно трябваше да поговорят за това. Всъщност Стив беше изгубил броя на направените от него репетиции на разговора, който щяха да проведат, когато се срещнат очи в очи, и не знаеше как да започне. Надяваше се да зърне Клиъруотър, но засега беше разочарован. По време на тържеството Кадилак трябваше да седи до Мистър Сноу, но той също не се беше появил. Може би младият летописец беше разбрал какво се беше случило между Клиъруотър и него и не искаше да го вижда. По-добре бе да не насилва нещата. Всичко с времето си. Първо трябваше да поговорят. Стив взе едната паница. Тънки резени месо в гъст сос. Когато ароматът нахлу в ноздрите му, спомените се върнаха и той лакомо почна да яде.
Мистър Сноу седеше на другия край на рогозката за приказване и наблюдаваше облачния воин. Брикман полагаше големи усилия да изглежда спокоен, но при положението, в което се намираше, това не му се удаваше. Вътрешното му вълнение се отразяваше в очите му; смущението му беше почти осезаемо. Мистър Сноу беше казал истината, когато спомена, че Кадилак е видял във виждащите камъни завръщането му. Но той не го беше очаквал да се появи по време на лова на червени кожи — подземни хора, които бяха избягали от дупките си. За щастие Мистър Сноу беше успял да скрие изненадата си. Като резултат Брикман беше с впечатление, че те са дошли, за да го посрещнат. Тъй като това повишаваше репутацията на Мистър Сноу като всезнаещ и поставяше Стив в неизгодно положение, защо да му отнема илюзията? Той така или иначе скоро щеше да възвърне вроденото си коварство.
Брикман беше роден измамник, но това можеше да се очаква. Беше програмиран от други да живее с лъжа. Неговата истинска същност можеше да бъде възстановена, но не чрез действието на някой отвън. Слоевете на измама трябваше да бъдат смъкнати от самия него, отвътре. Процесът на самооткритие, в който Клиъруотър трябваше да изиграе такава важна роля, беше започнал. Мистър Сноу усещаше, че умът на облачния воин е започнал да се отваря, но в много отношения той все още беше обременен от слепотата, която измъчваше всички подземни хора.
Един ден тази тъмнина щеше се вдигне от неговото вътрешно око и в този ден силата, която сега дремеше латентна в облачния воин, щеше да се разбуди. Това Мистър Сноу беше научил от Небесните гласове; онова, което те не бяха изяснили, беше дали тези сили са дар от Съществата на светлината, или от Създанията на мрака. Кадилак беше предсказал, че Брикман ще се върне със смърт, скрита в сянката му, и ще отнесе Клиъруотър върху река от кръв. Така да бъде. Колелото се върти. Голямото умиране отдавна беше предвидено. В общата съдба на Плейнфолк съдбата на племето М’Кол не беше важна; неговият собствен край — сега само на месеци — не беше важен. Ако волята на Талисмана беше такава, тези неща щяха да се случат. Неговият дух й този на племето щяха да се върнат. Борбата щеше да продължи.
За Мистър Сноу оставаше само още един въпрос и той се молеше да получи отговор на него, преди да отиде на Високата земя. Небесните гласове бяха казали, че облачният воин ще бъде водач на народа си. Но на чия страна беше той? Кой народ беше избран да води? Беше ли той Талисмана, или беше неговият тъмен близнак, Носителя на смърт — дете на Пент-Агон, господаря на хаоса, чиято отвратителна сила можеше отново да бъде използвана срещу Плейнфолк в последната битка за света със синьото небе?
Когато свършиха да ядат, Мистър Сноу бръкна в кесията си за рейнбоу, напълни лулата си и я запали от огнения камък с фитил от трева. Стив го наблюдаваше как напълни гърдите си с пушек, после взе лулата от протегнатите му ръце.
— И така… какво стана?
