Бърта и Харолд Вик отпразнуваха годишнината от сватбата си на поляната пред къщата, да ги види целия квартал. И честито на господин Ърл Адкок-старши, заместник-директор в железопътна компания „Ел&Ен“, който бе избран за Велик магистър на Милосърдния и покровителствен орден на лосовете. Ложа №37, в която членува и половинката ми.
Между другото Иджи каза, че ако искате да си опечете нещо на скара, можете да го занесете в кафенето и Големия Джордж ще се погрижи. Пилетата се пекат за 10 цента, а прасетата — според размера.
След цял час госпожа Тредгуд още говореше. Ивлин Кауч бе изяла три десертчета „Милки Уей“ и докато разопаковаше второ шоколадче с фъстъчено масло, си мислеше дали старицата някога ще млъкне.
— Колко жалко, че домът на Тредгуд се руши така. Много неща се случиха в него, много деца се родиха там, изживяхме безброй щастливи мигове. Беше голяма двуетажна селска къща с широка веранда, завиваща чак до задния вход… а всички стаи бяха облепени с тапети на розички, които изглеждаха прекрасно, щом светнехме лампите вечер.
Железопътната линия минаваше буквално през задния двор, където в летните вечери гъмжеше от светулки и миришеше на дивите орлови нокти, растящи покрай релсите. Татко бе посадил там смокини и ябълки и бе сковал за мама красива дървена рамка за асми, по която обаче се виеха глицинии. А цялата задна стена на къщата бе обрасла с трендафили. О, как ми се иска да можеше да я видиш.
Мама и татко Тредгуд ме отгледаха като тяхно собствено дете и аз харесвах всички от семейството. Особено Бъди. Но се омъжих за Клио, по-големия му брат, хиропрактора, и да не повярва човек, но след време се оказа, че имам болен гръб, и всичко се нареди.
Та цял живот бях все около Иджи и останалите от семейство Тредгуд. И да ти кажа честно, те бяха по-интересни и от филм… мда. Ако щеш вярвай, но почти не говорех, докато не навърших петдесет, а оттогава не мога да спра. Един път Клио ми рече: „Нини“, казвам се Вирджиния, но всички ми викат Нини, та „Нини — рече ми той — само повтаряш: «Иджи каза това, Иджи каза онова», нямаш ли друга работа, та висиш по цял ден в кафенето?“
Замислих се аз сериозно и накрая отвърнах: „Не, нямам…“. Не искам да омаловажавам мнението на Клио по никакъв начин, но това си беше самата истина.
Миналия февруари станаха трийсет и една години, откакто погребах Клио, и често се чудя дали не го засегнах с тези си думи, но мисля, че не се обиди, защото в крайна сметка той обичаше Иджи колкото и всички ние и често се смееше на щуротиите й. Тя беше малката му сестричка, при това голяма шегаджийка. Двете с Рут държаха кафене „Уисъл Стоп“.
Иджи вършеше всевъзможни дивотии само за да ни разсмее. Веднъж остави чипове за покер в кошницата за дарения в баптистката църква. Голяма калпазанка беше, но как изобщо им мина през ум, че може да е убила онзи човек, не мога да си представя.
За пръв път, откакто бе седнала в салона, Ивлин спря да яде и погледна всъщност милата на вид старица с избеляла рокля на сини цветя и побеляла коса, фризирана на вълнисти къдри, които се поклащаха при всяко движение.
— Според някои всичко започнало в деня, в който тя се запозна с Рут, но аз мисля, че започна по време на неделната вечеря на 1 април 1919 година — годината, в която Леона се омъжи за Джон Джъстис. Помня, че беше първи април, защото Иджи седна на масата и показа на всички малка бяла кутийка, в която имаше човешки пръст, поставен върху памук. Твърдеше, че го намерила в задния двор. Но се оказа нейният пръст, пъхнат в дупка на дъното на кутията. Първоаприлска шега!!!
Всички се смяха, с изключение на Леона. Тя бе най-голямата и най-красивата сестра и татко Тредгуд страшно я глезеше… всъщност всички я глезеха.
По онова време Иджи беше на десет или единайсет години и бе облякла чисто нова бяла памучна рокля и всички я уверявахме, че изглежда прекрасно. Бяхме много весели и тъкмо начевахме боровинковия сладкиш, когато изведнъж, като гръм от ясно небе, Иджи стана и заяви: „До края на живота си повече няма да облека рокля!“ И при тези думи, скъпа, се качи на горния етаж и намъкна едни стари панталони и риза на Бъди. До ден-днешен не мога да разбера какво я ядоса. Никой не разбра.
Но Леона, която знаеше много добре, че Иджи винаги изпълнява заканите си, се разписка: „О, татко, Иджи ще провали сватбата ми. Знам си аз!“ Татко обаче отвърна: „Не е вярно, миличка. Ти ще си най-красивата булка в цяла Алабама“. Татко имаше големи засукани мустаци… Обърна се към нас: „Нали така, деца?“ и ние всички се заклехме, че сме съгласни, за да я успокоим и да я накараме да млъкне. Всички, освен Бъди, който просто се изкиска. Иджи му беше любимката и каквото и да направеше, той винаги беше на нейна страна.
