Та Леона си дояждаше десерта и тъкмо си мислехме, че се е успокоила, когато тя изкрещя толкова силно, че Сипси, чернокожата прислужница, изпусна нещо в кухнята. „О, татко — проплака Леона, — какво ще стане, ако някой от нас умре?“ Какъв въпрос само, а? Ние погледнахме мама, която просто остави вилицата си на масата. „Деца, сигурна съм, че сестра ви ще отстъпи за дреболия като това да облече рокля, щом се налага. Може да е инат, но е умно дете“.
След две седмици обаче чух как мама казва на Айда Симс, шивачката, че за сватбата ще й трябва зелен кадифен костюм с папийонка за Иджи. Айда изгледа мама озадачено и попита: „Костюм ли?“, а мама отвърна: „Знам, Айда, знам. Опитах всичко, за да я убедя да облече нещо по-подходящо за сватба, но детето е своенравно“.
Такава си беше Иджи, още от малка. Аз лично мисля, че искаше да е като Бъди… какви пакостници само бяха двамата!
Старата дама се засмя.
— По едно време имаха едно миещо мече, Куки, и аз можех с часове да го гледам как се опитва да мие бисквити. Слагаха купичка с вода в задния двор и му даваха содени бисквитки, а животинчето ги миеше една след друга и не можеше да разбере къде изчезват. Всеки път поглеждаше към празните си лапички изненадано. Така и не разбра къде отиват бисквитките. Прекара голяма част от живота си в миене на бисквити. И курабии му давахме, но не беше така забавно… веднъж изми фунийка сладолед… Но стига съм бъбрила толкова за енота, че ще ме помислят за луда като госпожа Филбийм ей там. Милата, мисли си, че живее в сериала „Корабчето на любовта“ и пътува към Аляска. Много от горките хора тук дори не знаят кои са…
Ед, съпругът на Ивлин, се показа на вратата и й махна да тръгва. Тя събра опаковките от десертите, напъха ги в чантата си и стана.
— Извинете, но съпругът ми ме вика. Ще тръгваме.
Госпожа Тредгуд вдигна изненадано глава и попита:
— О, така ли? Наистина ли трябва да тръгваш?
— Да, налага се.
— Е, приятно ми бе да си побъбрим… как се казваш, скъпа?
— Ивлин.
— Когато дойдеш пак, ела да ме видиш, чу ли? Беше ми приятно да си говоря с теб… Чао — провикна се тя след Ивлин и зачака друг посетител.
Спор за метеорита
Госпожа Вера Адкок и синът й Ърл-младши твърдят, че по право метеоритът е техен, защото семейство Отис живеят под наем в ударената от метеорита къща, и тъй като къщата е тяхна, то и метеоритът е техен.
Но запитана какво мисли по въпроса, госпожа Биди Луис Отис отвърна, че метеоритът е неин, защото е ударил нейното радио. Съпругът й Рой, кантонер в „Южни железници“, работил нощна смяна по време на инцидента, но заяви, че в случилото се няма нищо необичайно, защото през 1833 г. 10 000 метеорита паднали само за една нощ, а този бил само един и нямало защо да се вдига такава шумотевица около него.
Биди твърди, че ще си го запази като сувенир.
Между другото, въобразявам ли си, или наистина времената стават все по-тежки? Половинката ми каза, че миналата седмица в кафенето се появили петима скитници да просят храна.
Петима мъже седяха сгушени край слаб огън, а оранжевите и черни сенки танцуваха по лицата им, докато пиеха слабо кафе от тенекиени консервени кутии: Джим Филипс — Смоуки, Елмо Уилямс Мастиления, Джейк Бръмбара, Сакет Стрелеца и Чатануга Баркър Червения — петима от близо двестате хиляди мъже и момчета, които скитаха из страната през онази година.
Смоуки вдигна очи, но не каза нищо, а останалите се съгласиха с него. Бяха уморени и потиснати, защото хапещият студ вещаеше началото на поредната сурова безмилостна зима, и Смоуки знаеше, че скоро ще трябва да поеме на юг заедно с ятата диви гъски, точно както правеше от години.
Бе се родил една мразовита утрин в планината Смоуки в Тенеси. Баща му — дългокрак мъж, второ поколение нелегален производител на алкохол, влюбил се в собствената си продукция — бе допуснал фаталната грешка да се ожени за „добра жена“ — обикновено селско момиче, чийто живот се въртеше около Баптистката църква на свободната воля в Пайн Гроув.
По-голямата част от детството си Смоуки прекара в седене с часове по твърди дървени скамейки със сестричката си Бърнис в пеене на химни и ритуално миене на крака.
На редовните църковни служби майка му бе една от жените, които от време на време ставаха и започваха да бръщолевят като полудели на неразбираем език.
В крайна сметка колкото повече майка му се изпълваше с Духа Божий, толкова повече губеше вяра баща му, докато накрая изобщо престана да ходи на църква. Каза на децата си: „Вярвам в Бог, но не смятам, че е нужно да превърташ, за да го докажеш“.
И една сутрин, когато Смоуки бе осемгодишен, положението стана страшно. Майка му заяви, че Бог й казал, че мъжът й е лош и обладан от Дявола, и го издаде на данъчните служби.
