Щом се видя в огледалото, Смоуки се засрами колко е мръсен, но пък от доста време дори не бе помирисвал сапун. Взе големия кафяв калъп и се опита да остърже мръсотията и саждите от лицето и ръцете си. Не бе пил от двайсет и четири часа и ръцете му трепереха, така че не успя да се обръсне добре, но се постара, колкото можа. След като се наплиска с одеколон „Олд Спайс“ и среса косата си с гребена, който намери на рафта над мивката, се върна в кафенето.
Иджи и Рут му бяха сервирали обяд. Смоуки седна пред чиния пържено пиле, боб, салата от ряпа, пържени зелени домати, царевичен хляб и студен чай.
Взе вилицата. Ръцете му обаче още трепереха и не успя да я вдигне до устата си. Разля и чая върху ризата си.
Надяваше се никой да не го е видял, но след малко русата жена рече:
— Смоуки, ела да се поразходим.
Той стана и се избърса със салфетката. Мислеше си, че го гонят.
— Да, госпожо.
Жената го заведе на поляната зад кафенето.
— Нервите ти май са поразклатени, а?
— Съжалявам, че разсипах храната, госпожо, но правичката да ви кажа… ами… ще си вървя по пътя, но ви благодаря все пак…
Иджи бръкна в джоба на престилката си, извади плоско шишенце уиски и му го подаде.
— Бог да ви благослови, госпожо, вие сте светица — каза Смоуки и го надигна. После двамата седнаха на един дънер до бараката.
Докато Смоуки успокояваше нервите си, тя каза:
— Виждаш ли онова голямо празно място ей там?
Той погледна и каза:
— Да, госпожо.
— Преди години там беше най-красивото езеро на Уисъл Стоп… През лятото се къпехме и ловяхме риба в него, а ако ни се приискаше, се возехме и с лодка. — Поклати тъжно глава. — Много ми липсва.
Смоуки се вгледа в пустото парче земя.
— Какво стана, пресъхна ли?
Тя му запали цигара.
— Не, още по-страшно. Един ноември голямо ято гъски, над четирийсет трябва да бяха, кацна точно в средата на езерото и следобеда се случи нещо странно. Температурата падна толкова рязко, че цялото езеро замръзна и стана твърдо като камък само за три секунди. Едно, две, три — и се заледи!
Смоуки се слиса.
— Не говорите сериозно, нали?
— Напротив.
— Хм, гъските сигурно са измрели.
— Не, по дяволите! Отлетяха и отмъкнаха езерото. Сигурно някъде в Джорджия…
Смоуки се обърна към нея, видя, че го будалка, присви сините си очи и се разсмя така, че се закашля и се наложи тя да го потупа по гърба.
Смоуки още бършеше сълзите си, когато се върнаха в кафенето, където го чакаше обядът. Яденето беше топло. Някой го бе прибрал във фурната, за да не изстине.
Метеоритът ще бъде изложен в кафенето
Днес госпожа Биди Луис Отис обяви, че ще изложи в кафенето метеорита, който проби покрива й миналата седмица, за да спрат всички да й се обаждат и да я разпитват, защото е заета с пренасяне в нова къща. Каза и че метеоритът е просто един голям сив камък, но ако някой толкова иска да го види, да отиде в кафенето.
Иджи рече да се отбиете, когато ви удобно — ще го сложи на тезгяха.
Съжалявам, че в този брой няма други новини, но половинката ми Уилбър е болен от грип и цяла седмица го обгрижвам като малко дете.
Има ли нещо по-досадно от болен мъж?
С прискърбие ви съобщаваме, че обичаната от всички 98-годишна Беси Вик, свекървата на Бърта, почина вчера, най-вероятно от старост.
Следващата неделя, когато Ивлин влезе в салона за посетители, госпожа Тредгуд седеше на същия стол, облечена със същата рокля, и я чакаше.
Доволна като пърхаща птичка, старицата продължи разговора за къщата на Тредгуд, сякаш изобщо не се бяха разделяли, и на Ивлин не й остана друго, освен да отвори едно бадемово шоколадче и да изчака търпеливо края на разказа.
— В предния двор имаше огромен стар индиански люляк. Беряхме малките му плодчета целогодишно, а по Коледа ги нижехме на конци и увивахме люлка с тях. Мама все ни предупреждаваше да не си пъхаме плодчетата в носовете и, естествено, първото, което направи Иджи, след като проходи, бе да излезе на двора и да напъха няколко не само в носа, но и в ушите си. Наложи се дори да извикаме доктор Хадли! Той каза на мама: „Госпожо Тредгуд, изглежда, малката ще стане голяма разбойничка“.
