Сега госпожа Пъкет попипваше кутии с разхлабителни хапчета на щанда. Иджи стана от стола си и отиде при нея.
— Как така относително дружелюбен? Знаете ли неща за него? Имало ли е случаи, в които да не е се държал добре?
— Не, винаги е любезен — отвърна госпожа Пъкет и започна да подрежда кутиите. — Просто не харесвам мъже, които бият жените си.
Иджи изстина.
— Какво искате да кажете?
— Точно това, което казах.
— Откъде знаете?
Госпожа Пъкет започна да зарежда поставките с паста за зъби.
— О, налагало ми се е доста пъти да ходя до фермата, за да нося лекарства на горкото момиче. То са шамари, блъскане по стълбите, а веднъж й счупи ръката. Тя преподава в неделното училище и е изключително мила. — Продавачката прехвърли гнева си върху шишенца с разхлабително „Сал Хепатика“. — Това прави алкохолът с мъжете, кара ги да вършат жестокости, каквито обикновено не биха направили. Ние с господин Пъкет сме въздържатели…
Иджи вече бе изхвърчала през вратата и не чу края на изречението.
Нахълта в салона разярена — бръснарят тъкмо почистваше космите от врата на клиента си с ароматен талк — и размаха пръст пред лицето на Франк.
— ЧУЙ МЕ СЕГА ЗАДРЪСТЕН ГРОЗЕН КЬОРАВ КУЧИ СИНЕ! АКО ОТНОВО УДАРИШ РУТ, ЩЕ ТЕ УБИЯ! КОПЕЛЕ ТАКОВА! КЪЛНА СЕ, ЧЕ ЩЕ ТИ ИЗТРЪГНА ПРОКЛЕТОТО СЪРЦЕ! РАЗБРА ЛИ МЕ, НЕГОДНИКО?
И при тези думи помете с ръка всичко от мраморната лавица. Десетки шишенца с шампоан, тоник за коса, масла, лосион за бръснене и пудра се пръснаха на пода. Преди в бръснарницата да се окопитят, Иджи вече се бе качила в колата си и с бясна скорост се отдалечаваше от града.
Бръснарят стоеше с отворена уста. Всичко се бе случило толкова бързо. Той погледна Франк в огледалото и каза:
— Това момче явно не е с всичкия си.
В мига, в който стигна в риболовния клуб „Колелото на каруцата“, Иджи разказа на Ева всичко. Още бе разярена и се кълнеше, че ще се върне и ще го научи оня мръсник.
Ева я изслуша внимателно и каза:
— Ако се върнеш там, ще пострадаш, това ще стане. Виж, не можеш да се месиш в чужд брак, това си е тяхна работа. Скъпа, има някои неща между мъжа и жената, в които просто не бива да си пъхаш носа.
Горката Иджи попита сломено:
— Но тя защо стои при него? Какво й става?
— Не е твоя работа. Просто забрави. Рут е голяма жена и може да прави каквото поиска, колкото и да не ти харесва на теб. Ти си още дете, миличка, и ако онзи мъж е толкова зъл, колкото казваш, най-вероятно ще пострадаш.
— Не ме интересува какво мислиш ти, Ева. Един ден ще го убия този кучи син, заклевам се.
Ева й наля още една чаша.
— Не, няма да го убиваш, нито да се връщаш там. Обещаваш ли ми?
Иджи й обеща. И двете знаеха, че лъже.
Госпожа Тредгуд бе особено щастлива днес, защото ядеше пържено пиле и зелева салата от картонена чиния, а в това време Ивлин бе в коридора, за да й донесе гроздов сок.
— Благодаря ти, миличка. Как ме глезиш само. Всяка седмица ми носиш лакомства. Казах на госпожа Отис: „Ивлин е толкова добра с мен все едно ми е дъщеря“. Много ти благодаря, наистина. Аз си нямам дъщеря… Свекърва ти радва ли се на вкуснотиите, които носиш?
— Не, никак даже. Донесох й пиле, но не го искаше. Двамата с Ед хич не ценят храната, ядат само за да оцелеят. Представяте ли си?
Госпожа Тредгуд отвърна, че изобщо не може да си представи подобно нещо.
Ивлин я подкани да продължи разказа си.
— Стигнахте дотам, където Рут се прибира във Валдоста, за да се омъжи…
— Точно така. И какъв удар бе това за Иджи. Как само се развилия.
— Знам, разказахте ми. Но кога се върна Рут в Уисъл Стоп?
Ивлин се настани удобно на стола с чиния пилешко в ръка и заслуша.
— О скъпа, помня много добре деня, в който се върна. Беше през двайсет и осма или може би двайсет и девета. Или пък беше през трийсета? Както и да е… Седях в кухнята със Сипси, когато мама дотича с писмото в ръка. Отвори с трясък задната врата и извика на Големия Джордж, който беше в градината е Джаспър и Артис: „Джордж, тичай да повикаш Иджи. Кажи й, че е получила писмо от госпожица Рут!“
Джордж хукна веднага. След около час Иджи влезе в кухнята, а мама, която чистеше грах, й посочи писмото на масата, без и да продума. Иджи го отвори, но странна работа — вътре изобщо нямаше писмо, а само пасаж от Библията, Рут глава първа, стих шестнайсети:
„Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог“.
