Иджи препрочете цитата многократно, след което го подаде на мама и я попита какво означава това според нея. Мама също прочете писмото, остави го на масата и продължи да чисти граха. „Означава точно това, което пише. Мисля, че утре с братята ти и Големия Джордж трябва да отидете и да приберете момичето. Знаеш много добре, че мира няма да имаш, докато не го направите“.
И мама беше права. Тъй че на другия ден отидоха в Джорджия да я вземат. Възхищавах се на Рут за смелостта й да напусне мъжа си, защото в онези дни се искаше истинска смелост за подобно нещо, не като сега, скъпа. В онези времена, ако една жена бе омъжена, си оставаше омъжена. Всички се отнасяха с Рут като с порцеланова кукла, но в много отношения тя бе по-силна от Иджи.
— Рут разведе ли се?
— О, не знам. Не съм питала. Реших, че това си е работа на Рут. Не бях виждала съпруга й, но разправяха, че бил хубавец, като изключим стъкленото око. Рут казваше, че бил от добро семейство, просто в него имало някаква жестокост към жените. Разказа, че през първата им брачна нощ се напил и я насилил, докато тя през цялото време го умолявала да спре.
— Ужас!
— Да, ужасно наистина. Кървяла дни наред, а след това никога не успяла да се отпусне и да изпита удоволствие. А, разбира се, това само го разярявало още повече. Веднъж дори я свалил с ритници по стълбите.
— Мили боже!
— После започнал да насилва горките чернокожи момичета, които работели у тях. Рут каза, че едно от тях било само на дванайсет години. Но докато разбере що за човек всъщност е той, вече било твърде късно. Майката на Рут била болна и тя нямало как да напусне мъжа си. Разправяше, че в нощите, когато Франк се прибирал ядосан и пиян и я насилвал, тя лежала, молела се на Бог и си мислела за нас, за да не полудее.
— Не можеш да опознаеш един мъж, докато не заживееш с него — отбеляза Ивлин.
— Точно така. Сипси често казваше: „Хич не знаеш каква риба си хванал, докато не я извадиш от водата“. Та слава богу, че Чуканчето така й не разбра какъв е бил баща му. Рут го напусна, докато беше бременна. Всъщност тогава дори не знаеше, че е бременна. Живееше при Иджи от два месеца, когато забеляза, че коремът й расте. Отиде на лекар и разбра, че чака бебе. Момченцето се роди в голямата къща и беше най-сладкото русо бебе на света, тежеше три килограма и имаше кафяви очи. Щом го видя, мама възкликна: „Иджи, виж, косата му е като твоята!“ И наистина беше рус като ангелче. Тогава татко Тредгуд накара Иджи да седне и й обясни, че сега носи отговорност за Рут и за бебето и че трябва хубаво да си помисли какво ще прави, след което й даде петстотин долара, за да започне някакъв бизнес. С тези пари Иджи купи кафенето.
Ивлин попита дали Франк Бенет е разбрал, че има дете.
— Не знам.
— Не е ли потърсил Рут, след като тя го е напуснала?
— Не съм сигурна, но знам, че поне веднъж е идвал в Уисъл Стоп, само че в неговия случай и това беше много.
— Защо?
— Защото го убиха.
— Какво?!
— О, да, скъпа, убиха го.
Когато през онова лято Рут се прибра в родния си град, за да се омъжи, я посрещнаха Франк Бенет и майка й. Рут бе забравила колко красив е Франк и колко се радваше майка й, че дъщеря й е толкова желана за съпруга.
Празненствата започнаха почти веднага и Рут се опитваше да прогони Уисъл Стоп от мислите си. Но понякога, докато беше на гости или лежеше сама нощем — никога не бе сигурна кога ще се случи, — пред очите й изведнъж се появяваше Иджи и на Рут така й се приискваше да я види на живо, че болезненият копнеж спираше дъха й.
Винаги когато това се случеше, тя се молеше на Бог да пропъди тези мисли от главата й, защото знаеше, че мястото й е тук и че постъпва правилно. Все някога Иджи щеше да спре да й липсва. Бог със сигурност щеше да й помогне… тези чувства щяха да избледнеят с времето… с Негова помощ несъмнено щеше да ги забрави.
Рут пристъпи в брачното ложе твърдо решена да бъде добра и любяща съпруга и да даде всичко от себе си. Затова изпадна в шок, когато мъжът й я облада така жестоко — сякаш едва ли не я наказваше. След като приключиха, Рут остана да лежи сред собствената си кръв, а Франк отиде да спи в другата стая. Не идваше в леглото й, освен когато искаше да прави секс, а в девет от десет случая това ставаше, защото беше твърде пиян или го мързеше да отиде до града.
Рут си мислеше, че нещо в нея е предизвикало омразата му; че колкото и да се опитва да потисне любовта си към Иджи, Франк я усеща. Явно чувството се бе прокраднало някак си в гласа й, в начина, по който го докосваше; Рут не знаеше как, но вярваше, че той е доловил нещо и затова я презира. Тъй че тя живееше с чувството за вина, търпеше побоищата и обидите, защото си мислеше, че ги заслужава.
Лекарят излезе от стаята на майка й.
— Госпожо Бенет, тя каза няколко думи. Влезте да поседите при нея.
Рут влезе в стаята и седна до леглото.
Майка й, която не бе продумвала от седмица, отвори очи, взря се в дъщеря си и прошепна:
