всяка една от тях благодаря на „несравнимата Сюзън Брокман".
И така, двете със Сюз сме потънали в разговор, тя ми дава
За което си има дяволски добра причина.
цял куп страхотни бизнес съвети и какво ли не... а през цялото
Представете си следното. През юли на далечната 2006 г.
време част от мен не спира да повтаря:
отидох на националния конгрес на RWA в Атланта, Джорджия.
„Тъмна любов" беше издадена през септември, 2005 г. и за из
Почти успях. Докато тя не ме съкруши с добротата си.
ненада на всички три седмици след излизането си бе стигнала до
Към края на срещата Сюз бръква в малката платнена тор
разширения списък с бестселъри на „Ню Йорк Таймс". Което
бичка, която носи със себе си, изважда една книга. Навежда се
бе адски странно по ред причини.
напред и преспокойно, сякаш не е нищо особено, казва:
„Вечна любов" излезе през март 2006 г. и бе дори по-ус
- А, да, донесох ти предварителен екземпляр от новата си
пешна, задържайки се още по-дълго в списъка на „Ню Йорк
книга.
Таймс" и реализирайки невероятни продажби. Читателите
Погледнах надолу към онова, което ми подаваше. До ден-
очевидно започваха да се увличат по братята, издателят ми
днешен помня точно как изглеждаше: лъскава, бяла корица, ук
беше страшно въодушевен, агентката ми беше във възторг,
расена със ситен, червен десен, заглавието - изписано с големи
„Тъмна любов" бе номинирана за RITA за най-добър пара
черни букви, а под него - нейното име.
нормален любовен роман...
Посегнах и внимателно взех книгата от ръката й.
А аз... бях на път да получа нервно разстройство.
Работата е там, че чета Сюз от години. За мен тя е като Ели-
250
Л Ж . t*. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
251
забет Лоуъл. Тя е авторката, с чиито книги се сгушвах в леглото
че ако нещо действа при нея, то определено ще е достатъчно
и четях, докато не започнех да виждам двойно от умора... и въп
добро и за мен.
реки това продължавах да чета. Тя е авторката, пред която по
(Бележка: Помолих я да прочете тази част, преди книгата да
различните конференции съм виждала опашки от по сто човека,
бъде изпратена в печатницата, за да съм сигурна, че няма нищо
чакащи в продължение на часове, за да се срещнат с нея. Тя е
против да бъде спомената... и тя каза, че съветът, който ми даде
златният стандарт за страхотно отношение към читателите си.
тогава, е от типа „предай нататък", и че самата тя го е получила
И най-вече - тя е авторката на книгата, след чието прочитане
от прекрасната писателка на „Арлекин", Пат Уайт, която пък
часове наред ходих из апартамента, обляна в сълзи, защото бях
го прочела в книга, наречена „Четирите споразумения" от Дон
убедена, че никога няма да бъда толкова добра, колкото е тя
Мигел Руис. А сега аз, на свой ред, го „предавам нататък". Го-
дори в най-лошите си дни.
тино,нали?)
И тогава се сринах. Взех проклетия предварителен екзем
Та значи ето как стоят нещата с издателския бизнес... не се
пляр, притиснах го до гърдите си като спасителен пояс и се раз
измъчвайте ненужно. Правете най-доброто, на което сте спо
ревах.
собни. Истинският живот неизбежно ще се отрази на качество
Пред. Сюз. Брокман.
то или количеството на написаното от вас... или на ентусиазма
И пред майка ми.
ви... или пък на вярата в мечтите ви... или на успеха ви. Никога
На третия етаж в лобито на хотела в Атланта... тоест - на
не го забравяйте и си подсигурете добра подкрепа, било то от
обществено място.
страна на приятелите ви или на други писатели, на семейството
И до днес ми става лошо като се сетя.
или пък на кучето ви... и помнете, че за всяко нещо, било то ня
Сюз, разбира се, излезе с чест от положението и най-дюбез-
каква професия, бизнес или успеха като цяло, има единствено
но ме изслуша, докато аз ломотех през сълзи за това как съм на
насоки, но не и неизменни правила. Когато давам съвети, вина
ръба, как не съм сигурна дали и занапред ще съумея да поддър
ги изтъквам, че онова, което е сработило при мен, може и да не
жам същото качество на писане и да се вмествам в сроковете и
е най-подходящото за някой друг и че в крайна сметка абсолют
как се измъчвам, че не правя най-доброто, което някой автор
на сигурност не съществува и всичко са само предположения.
днес, в миналото или в бъдещето, би могъл да направи с въз
В което няма нищо лошо.
можностите, които аз съм получила.
Защото чудеса се случват.
Сюз ме остави да се изприказвам и когато най-сетне се из
Всеки ден.
черпах, като хамстер, изразходил цялата си енергия на малката
Работата е там, че ако се криете, те няма как да ви намерят.
си въртележка, тя ме погледна и аз начаса разбрах, че е наясно
Така че, моля ви, рискувайте и вижте докъде ще стигнете. И не
точно как се чувствам. Прекрасно знаеше какво е да искаш да си
бъдете твърде сурови със себе си. В края на краищата, един
съвършен и да си вършиш работата идеално, така че някак си да
ственото, което можем да сторим, е да вярваме в себе си и да се
заслужиш успеха, който си получил. И тогава тя сподели с мен
трудим здраво... останалото зависи от съдбата.
