ния път, когато я видях. Тя час по час слага ръка върху него и
готов да убие Холивуд. Рейдж... не обича да му казват
го поглажда. Сияе от здраве. Буквално сияе.
какво да прави. По дяволите, никой от тях не обича. Бра
тята... те са като шест лъва. Не можеш да ги подкараш
Уелси: Виж сега, ето как стоят нещата с вампирите. Вашите ви
като стадо овце. Работата на Тор е да ги държи обедине
руси не могат да ни заразят, но за сметка на това си имаме
ни, ала никак не му е лесно... особено като се има пред
свои. А по това време на годината, също като във вашите
вид какъв е Зи.
училища, учениците прихващат разни неща един от друг.
Дж. P.: Рот каза, че се бил развилнял.
Снощи Джон започнаха да го болят мускулите и гърло
Уелси: (поклаща глава и отива до хладилника) Бела... моля се за
то, а този следобед се събуди с температура. Горкички-
нея. Моля се всеки ден. Даваш ли си сметка, че са мина
ят. (поклаща глава) Джон е... специално хлапе. Наистина
ли шест седмици? Шест седмици, (връща се с пластмасо
специално. Много ми е приятно да е с мен у дома, но ми
ва кутия, която пъхва в микровълновата) Не мога да си
се иска тази вечер да си бе останал вкъщи по друга причи
представя онези лесъри какво... (прокашля се и натиска
на, (вдига поглед към мен) Знаеш ли, толкова е странно.
няколко копчета; разнасят се изпиуквания, последвани
Свикнала съм да бъда сама - не може да си омъжена за
от бръмчене) Както и да е. Тор дори не се опитва да по
член на Братството и да не станеш независима. Но от
говори разумно със Зи. Никой не го прави. Това отвли
както Джон дойде да живее при нас, къщата ми се струва
чане като че ли... ами като че ли отключи нещо у него.
празна, когато него го няма. Докато се прибере от трени
Част от мен... знам, че ще прозвучи ужасно, но донякъде
ровъчния център, вече нямам търпение да го видя.
ми се иска Зи да открие тялото й. Иначе няма да успее да
Аж. P.: Разбирам те.
продължи напред и до Нова година ще е напълно полу
Уелси: (отново си поглажда корема) Джон казва, че няма търпе
дял. И още по-опасен, отколкото е вече. (микровълнова
ние малкото да се появи... иска да помага. Предполагам,
та спира и изпиуква)
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
493
492
Д Ж . P. УОРД
Дж. P.: Не е ли... не съм сигурна коя е точната дума... не е ли
Джон отваря очи и се опитва да седне, ала Уелси поставя
изумително колко много го е грижа?
ръка на бузата му и му прошепва да остане легнал. Докато тя
Уелси: (излива джинджифиловия сос върху ориза, слага кутия
говори тихичко на Джон, Тор се привежда напред и обляга гла
та в съдомиялната, а после изважда салфетка и лъжица)
ва на рамото й. Давам си сметка, че е изтощен - без съмнение,
Напълно изумително. В началото ми вдъхна надежда...
от будуване и тревоги за Джон.
нали се сещаш, че го е грижа за някого, за нещо. А сега?
Докато ги гледам заедно, искрено се радвам за Джон, но ос
Сега се тревожа още повече. Не виждам как нещата мо
вен това съм и леко разтърсена. Трудно ми е да не си го пред
гат да свършат добре. Ни най-малко. Хайде, да вървим в
ставя в порутения тавански апартамент в онази пълна с плъхове
стаята на Джон.
сграда, болен и самичък. Въпросите, започващи с „ами ако", са
твърде смущаващи. За да не се разстроя съвсем, насочвам вни
Двете с Уелси излизаме от кухнята, прекосяваме дългата
манието си към Тор и Уелси и това, че двамата са го направили
всекидневна, която представлява прекрасна смесица от съвре
част от семейството си.
менна архитектура и старинно обзавеждане и картини, и пое
След малко Уелси се настанява до Тор, който й прави място,
маме по коридора, където се намират спалните. Тази на Джон е
като прибира крака, и слага свободната си ръка, онази, която
последната, преди голямата спалня на Тор и Уелси, която заема
Джон не държи, върху корема й.
левия ъгъл на къщата. Когато се приближаваме, чувам...
Уелси: (поклащайки глава) Ще се обадя на Хавърс.
Дж. P.: Това да не е...
Тор: Мислиш ли, че трябва да го оставим в клиниката?
Уелси: Аха. Маратон с филмите за Годзила. (бутва вратата и
Уелси: Те ще решат.
казва тихичко) Здравей. Как си днес?
Тор: Сложил СЪМ вериги на рейндж роувъра. Само кажи и ще
те откарам.
Стаята на Джон е издържана в тъмносиньо, а в изчистените
Уелси: (потупва крака му и се изправя) Ето защо се омъжих за теб.
линии на бюрото, таблата на леглото и писалището, се усеща
нещо от Франк Лойд Райт*. На светлината, хвърляна от телеви
Уелси излиза, а аз оставам на прага, чувствайки се безполез
зора, виждам Джон в леглото, обърнат на една страна. Кожата
на. Господи, колко много въпроси исках да задам на Тор, ала
му е бяла като чаршафите, само бузите му горят от треската.
сега те до един ми се струват толкова маловажни.
Очите му са затворени, а устата - полуотворена, при всяко пое
мане на дъх гърдите му просвирват. Тор се е настанил до него,
Дж. P.: Май е най-добре да си вървя.
облегнат на таблата. До огромното тяло на брата, Джон прили
Тор: (разтърквайки очи) Да, така изглежда. Извинявай.
ча на двегодишно дете. Ръката на Тор е протегната и Джон се е
Дж. P.: Моля ти се... няма защо. Трябва да се погрижите за него.
