си представиш как ти я поднасям, облечен единствено в
препаска около кръста.
Pom: Вълшебна.
Фюри:
Ви:
Абсолютно вълшебна.
И пантофки като на коледно джудже. Защото си страш
Аж. P.: Тя май съвсем ви е взела ума, така ли е, момчета?
но секси с малките им звънчета.
Рейдж: Виждаш ли? Наистина си падаш по мен. (отново се об
Рейдж: Тотално...
Фюри:
ръща към мен) Чала?
Безусловно.
Аж. P.: Аз, ъъъ... не ям сладолед. Искам да кажа, обожавам го,
Бъч: Взела ни е...
но не мога да го ям.
Ви: ...и последната капчица ум.
Рейдж:
Pom:
(изглежда ме така, сякаш насред челото ми е пораснал
Напълно.
Зи:
рог) Защо?
(поглежда ме, буквално сияе от гордост) Виждаш ли?
Аж. P.: Проблеми със зъбите. Твърде е студен.
Като за група агресивни, антисоциални перковци, не са
толкова зле.
Рейдж: О, господа. Гадна работа... Така де, знаеш ли колко си
Pom: Хей... Чала отговори ли на въпроса за храната? (Оглу
падам по сладолед с вкус на кафе и залят с карамелов
шително „не" отеква в стаята.)
сироп?
Ви: Ето нещо, за което сме на едно мнение. Никаква бита
сметана и черешки за мен.
* „Rocky Road" - шоколадов сладолед с ядки и желатинови бонбони;
в свободен превод името му означава опасен, несигурен път. - Бел. прев.
486
Д Ж . P . УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
487
Бъч: За сладоледа се въздържа, (поглежда ме) Защо не ни оп
Слизам на първия етаж и загасям още лампи, докато обика
ишеш идеалния си сандвич? Между другото, можеш да
лям стая след стая. Преди да си тръгна от потъналата в мрак
ме използваш под каквато форма си поискаш, (ухилва
къща, спирам за миг в кабинета и поглеждам през фоайето и
се) Няма проблем.
дневната към верандата - другият кандидат за кътчето ми за
Фюри: (опитвайки се да замаже репликата на Бъч) Или пък яде
писане.
не. Кое е любимото ти ядене?
Все още гледам натам, когато иззад ъгъла на улицата завива
Дж. P.: Ами не знам. Всичко, което майка ми готви. Печено
кола. Фаровете й осветяват прозорците над верандата... както и
пиле. Лазаня...
Зи, приседнал на парапета. Той посочва надолу няколко пъти.
Рейдж: Обожавам лазаня.
Ясно. Ще пиша на верандата. Вдигам ръка и му кимвам, за да
Фюри: И аз.
знае, че съм го разбрала. Едно проблясване на жълтите му очи
Ви: Аз я харесвам с наденица.
и той изчезва... ала аз вече не се чувствам така сама, въпреки че
Рейдж: Разбира се, че така я харесваш.
къщата е празна.
Pom: (изсвирва през зъби) Млъквайте, дами. Чала?
Верандата ще бъде страхотно място за работа, казвам си, до
Дж. P.: Печено пиле с плънка от царевичен хляб, приготвено от
като отивам към колата. Чисто и просто съвършено.
майка ми.
Pom: Отличен избор. И много мъдро от твоя страна. Вече се
канех да ги накарам отново да гласуват.
Рейдж: (навежда се заговорнически към мен) Нямаше да ти да
дем риба. Така че няма за какво да се тревожиш.
Дж. P.: Благодаря ти.
Братята продължават да говорят и повече не ми задават кой
знае какви въпроси, което е добре. Поразява ме това, колко
много държат един на друг. Закачките им никога не прекрачват
границата; дори Ви, който е повече от способен да разсече ня
кого на две с острия си език, си мери думите. Докато гласовете
им отекват из празната стая, аз затварям очи, мислейки си, че не
искам никога да си тръгнат.
Когато отново отварям очи, тях ги няма. Аз съм сама в новата
си стара къща, седнала по турски на пода, и се взирам в празната
стена, където само допреди миг виждах Рот толкова ясно. Тиши
ната е ярък, тъжен контраст. Изправям се и усещам, че краката
ми са се схванали. Отивам до стълбището и слагам ръка на па
рапета. Нямам представа колко дълго съм прекарала тук. Когато
поглеждам към мястото, където седяхме, виждам единствено ки
лим, застлан по целия под, осветяван от лампите на тавана.
Угасям ги и поемам по стълбите. На площадката на втория
етаж спирам. Все още не знам къде ще пиша, след като се нане
сем... и това ме кара да се чувствам неспокойна. Има една стая
с прекрасен изглед, но е малка...
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
489
Рот ме чака в кабинета си...
(изрязано)
...Тръгвам си от кабинета на Рот и се връщам във фоайето,
където ме чака Фриц с якето и дебелите ми ботуши. Следващото
интервю е с Тор и икономът ще ме откара до къщата му - оче
видно тази нощ братът не е дежурен.
Отново ме увиват в арктическите ми дрехи и аз се връщам в
мерцедеса. Преградата се вдига и двамата с Фриц разговаряме
по интеркома, свързващ предната и задната част на колата. Пъ
туването трае двайсетина минути и, човече, мерцедесът опреде
Декември в Колдуел, щата Ню Йорк, е гадно време, в което
