лено не се оставя снегът да го отклони от пътя му.

на човек не му се иска и носа си да покаже навън. Стъмва се

Когато спираме и оставаме спрели, разбирам, че трябва да

в четири часа следобед, снегът се трупа така упорито, сякаш

сме стигнали и си разкопчавам колана. Фриц ми отваря вратата и

се подготвя за януарската си офанзива, а студът се просмуква

пред себе си виждам ниската, модерна къща, в която живеят Тор,

дълбоко в основите и стените на къщите.

Уелси и Джон Матю. Насред снега мястото изглежда страшно

Малко след Деня на благодарността пристигам в града, за

гостоприемно. От двата комина на покрива излизат тънки струй­

да взема още няколко интервюта с братята. Както обикновено,

ки дим, а прозорците хвърлят мека, жълта светлина върху покри­

Фриц ме посреща в Олбъни и два часа обикаляме с колата, пре­

тата с плътна пелена от сняг земя. Докато се спускат от небето,

ди да ме заведе в имението. Този път ни отнема ощетювече вре­

снежинките улавят за миг топлите лъчи, преди да се присъединят

ме, за да стигнем, ала не защото той полага по-големи усилия

към милионите си събратя, натрупани под прозорците.

от обикновено да скрие точното местонахождение на имението.

Уелси отваря задната врата, дава ми знак да вляза и Фриц

Трябва да си призная, че съм избрала първата буря за сезона

ме придружава до прага. След като се покланя на Уелси, той

за това пътуване. Докато двамата с иконома се носим напред,

се връща в мерцедеса и докато колата обръща, домакинята ми

снегът яростно се блъска в стъклата на мерцедеса, но догенът

затваря вратата, оставяйки студения вятър навън.

не е разтревожен. Нито пък аз. Първо, тази кола е същински

танк. Второ, както Фриц ми каза, Вишъс е сложил вериги и на

Дж. P.: Ама че буря, а?

четирите колела, така че ние си проправяме уверено път през

Уелси: Господи, да. Хайде, сваляй това палто.

бързо увеличаващата се снежна покривка - единственият седан

насред снегорини, пикапи и джипове.

Отново ме разповиват, ала този път вниманието ми е така

Най-сетне пристигаме в имението и спираме пред внушител­

погълнато от уханието, което се носи откъм кухнята, че едва

ната каменна къща, където живеят братята. Докато слизам от

забелязвам как якето ми изчезва.

колата, снежинки ме гьделичкат по носа и кацат върху миглите

ми. Усещането е прекрасно, обаче веднага ми става страшно сту­

Дж. P.: Какво е това? (вдишвам дълбоко) Ммм...

дено. Това не трае дълго - двамата с Фриц влизаме заедно във

Уелси: (окачва палтото и ми подава чифт пантофи) Сваляй бо­

вестибюла и само гледката на невъобразимо красивото фоайе е

тушите.

достатъчна, за да ме сгрее. Догени се втурват към мен, сякаш ме

Дж. P.: (свалям ботушите си и пъхвам крака в - ах, какво бла­

грози опасност да измръзна до смърт. Донасят ми пантофи, кои­

женство - мека овча вълна) Мирише ми на джинджифил?

то да обуя вместо ботушите си, топъл чай и кашмирена наметка.

Уелси: Достатъчно топло ли ти е само по пуловер? Искаш ли

След като ми свалят дрехите като на дете, увиват ме в топлия шал

още един? Не? Добре. Дай знак, ако размислиш, (влиза в

и ми тикват горещия чай в ръцете, аз се отправям към стълбите.

кухнята и отива до печката) За Джон е.

490

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

491

Аж. P.: (последвам я) Той вкъщи ли е? Да не са отменили часо­

че докато е живял в сиропиталището, е обичал да се гри­

вете заради бурята?

жи за по-малките деца.

Уелси: (повдигайки капака на една тенджера) Отмениха ги, но

Дж. P.: Знаеш ли, не мога да не го кажа - изглеждаш страхотно.

той така или иначе нямаше да може да отиде. Нека до­

Уелси: (завърта очи) Много си мила, но вече съм голяма като

върша това възможно най-бързо и после ще отидем при

къща. Не мога дори да си представя на какво ще запри­

Тор.

личам, докато дойде време да раждам. Както и да е...

Аж. P.: Джон добре ли е?

не се оплаквам. Малкото непрекъснато мърда, а аз се

Уелси: Ще бъде. Седни. Искаш ли чай?

чувствам съвсем силна. Майка ми... справяше се добре

Аж. P.: Не, благодаря.

с раждането. Имаше три деца, можеш ли да повярваш?

Три. И то преди съвременната медицина. Та си мисля,

Кухнята е обзаведена в сиво и черешовочервено, има две

че и аз съм като нея. А и при сестра ми всичко мина до­

лъскави фурни, печка с шест котлона и мощен хладилник, из­

бре, (поглежда към тенджерката) Точно това напомням

държани в същия цвят като шкафовете. До нишата на прозореца

на Тор всеки път, когато се събуди посред ден. (изключ­

има маса, изработена от стъкло и желязо, и аз се настанявам на

ва котлона и изважда черпак от едно чекмедже) Да се

стола, който е най-близо до печката.

надяваме, че този път Джон ще хапне. Напоследък не се

Тази вечер Уелси е вдигнала косата си и докато разбърква

храни добре.

ориза в тенджерката, изглежда като супермодел в реклама за

Дж. P.: Хей, какво ще кажеш за обвързването на Рейдж?

луксозно кухненско обзавеждане. Под широкото черно поло, с

Уелси: (сипвайки ориз в една купичка) Господи, страшно харес­

което е облечена, коремът й е понаедрял в сравнение с послед­

вам Мери. Мисля, че е страхотно. Въпреки че Тор бе

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги