- Ама как стиска само... - повтори Зи и погледна към Бела. -
ния си ботуш и излезе.
Толкова е...
Когато затвори вратата след себе си и чу тихото й изщраква-
По лицето на Бела се стичаха сълзи, тя бе обвила ръце около
не, Зи почувства как го облива тихо задоволство. Двете жени в
тялото си, сякаш се боеше, че ще се пръсне на късчета.
живота му бяха нахранени и спяха в безопасност. Беше изпъл
Нещо отново го жегна в сърцето, ала по друга причина.
нил задълженията си както трябва.
- Ела, любима - каза той и като протегна свободната си ръка,
Задълженията? По-скоро - целта на живота му.
притисна своята шелан до себе си. - Ела при своя мъж.
Хвърли поглед към вратата на детската стая и се зачуди дали
Бела зарови лице в гърдите му и вплете пръсти в неговите.
мъжките вампири се обвързваха с децата си. Беше чувал, че се
Докато стоеше така, сякаш слян в едно с дъщеря си и със своята
обвързват единствено със своите шелани... ала ето че започва
шелан, Зи се чувстваше хиляда метра висок, по-бърз от порше-
ше да изпитва неимоверно силни закрилнически чувства и към
то си и по-силен от цяла армия.
Нала. А все още дори не я беше вдигал на ръце. Само още две
Сърцето му заби с нова решителност. Те му принадлежаха,
седмици прекарани с нея и той щеше да е по-опасен от водо
нему и на никого другиго, и той трябваше да се грижи за тях.
родна бомба, решеше ли, че я грози каквато и да било опасност.
Едната бе сърцето му, другата бе частица от него и те го пра
Това ли бе да си баща? Нямаше как да знае. Никой от Брат
веха цял, изпълвайки пустотата, която дори не бе подозирал, че
ството не бе родител, а нямаше кого другиго да попита.
носи в себе си.
Той се запъти към стълбите, куцукайки по коридора със ста
Нала вдигна поглед към родителите си и от пухкавите й ус-
туите - ботуш, гипс, ботуш, гипс... и през цялото време не от
тенца се откъсна най-прелестният звук на света, сякаш искаше
късваше поглед от китките си.
да каже: „Не е ли просто прекрасно как всичко най-сетне се
Когато слезе на долния етаж, остави празните съдове в кух
нареди както трябва?"
нята, благодари на Фриц и пое през тунела, отвеждащ в трени
Ала тогава дъщеря му протегна другата си ръка... и докосна
ровъчния център. Ако на доктор Джейн й бе омръзнало да го
робските татуировки около китката му.
чака, сам щеше да свали гипса.
66
Д Ж . P . У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
67
Когато мина от съблекалнята в кабинета й, до ушите му
- Какво да ти кажа, всичко е въпрос на подходящия инстру
достигна пронизителният вой на циркуляр, който го отведе в
мент.
тренировъчната зала. Докато отиваше натам, Зи се оглеждаше
- Готов съм за следващата летва - провикна се Ви от другата
наоколо, любопитен да види как върви изграждането на но
зала.
вата клиника на Джейн. Трите кабинета за прегледи, в които
- И тя е готова.
трябваше да се превърне една от залите, щяха да бъдат при
Ви се появи, препасал колан за инструменти, в който бяха
годени така, че да могат да се използват и като операционни,
втъкнати един чук и няколко длета.
и като болнични стаи. Цялото оборудване щеше да бъде пос
- Здрасти, Зи! Как е кракът ти? - подхвърли той, докато оти
леден модел - доктор Джейн бе решила да инвестира в ске
ваше при своята шелан.
нер за компютърна томография, дигитален рентгенов апарат,
- Ще е още по-добре, когато доктор Джейн махне тая гадост
ултразвук и цял куп високотехнологични хирургични инстру
от него. - Зи кимна към стената. - Човече, ама вие изобщо не
менти, както и в софтуер за водене на медицински архиви. С
си губите времето, а?
лечебница, оборудвана като напълно функционално спешно
- Аха. Тази вечер трябва да свършим със скелето.
отделение, целта бе да се избегне необходимостта да използ
Доктор Джейн подаде летвата на мъжа си и го целуна набър
ват клиниката на Хавърс.
зо; от допира лицето й също стана плътно.
Което би било по-безопасно за всички. Благодарение на Ви,
- Веднага се връщам. Само да му сваля гипса.
имението на Братството беше обвито в мис, ала същото не мо
- Не се тревожи - каза Ви и кимна на Зейдист. - Изглеждаш
жеше да се каже за клиниката на Хавърс... което бе станало бо
добре. Радвам се.
лезнено очевидно при нападението над клиниката през лятото.
- Жена ти страшно я бива.
И понеже никога не се знаеше дали братята няма да бъдат про
- Така си е.
следени, разумно бе да извършват колкото се може повече от
- Добре, момчета, достатъчно с хвалебствията - усмихна се
дейностите си зад стените на имението.
Джейн и отново целуна своя хелрен. - Хайде, Зи, да вървим.
Зи открехна металната врата на тренировъчната зала и се за
Когато тя се обърна, Ви плъзна поглед по тялото й... което без
кова на място. Я виж ти! У доктор Джейн определено се криеше
съмнение означаваше, че щом Зи им се махнеше от главата, Ви
един вътрешен дизайнер.
щеше да „поработи" и над нещо друго, освен над новата клиника.
Когато го докараха тук предишната нощ, всичко си беше
Когато доктор Джейн и Зи отидоха в лечебницата, той седна
постарому. А ето че сега, по-малко от двайсет и четири часа
на кушетката, без да чака покана.
по-късно, в бетонната стена насреща му зееше огромна дупка.
