престилка и поклати глава. Срещу седем часа беше написано

мисията си.

името „Б. Нала", а до него - „лазерна манипулация". Боже, из­

Начинът да го стори, бе да привличат богати пациенти.

общо не си спомняше нито кой си бе записал този час, нито как

Работата бе там, че той имаше две изисквания към лекарите

го бе сторил, нито дори кой бе насочил пациента към него... ала

и сестрите, които работеха за него. Първо, те трябваше да пред­

нищо не можеше да бъде включено в задачите му за деня без

лагат най-добрата медицинска грижа на света и да го правят с

негово разрешение.

отзивчивост и съчувствие. И второ - никога да не отпращат

Значи трябва да беше някоя важна особа. Или пък пациент

пациент. При никакви обстоятелства. Особено когато ставаше

на някоя важна особа.

въпрос за пациенти с изгаряния.

Той май наистина работеше твърде много.

Независимо колко скъпо или колко продължително беше ле­

Т.У. влезе в електронните регистри на болницата и отново

чението на тези пациенти, той никога не казваше „не". Особено

потърси Б. Нала. Най-близкото име, което откри, беше Белин-

ако пострадалият беше дете.

да Налда. Печатна грешка? Нищо чудно. Само че секретарката

Може би мнозина щяха да кажат, че се е продал? Нека си

му си бе тръгнала в шест часа и би било доста невъзпитано да

говорят. Той не разгласяваше наляво и надясно онова, което

я прекъсне, докато вечеря със семейството си, за да й поиска

вършеше в безплатната част на клиниката си и слабо се въл­

обяснение.

нуваше, че колегите му от друга градове може да го смятат за

Т.У. стана, оправи вратовръзката си и закопча бялата прес­

алчен печалбар.

тилка, след което си взе нещо, над което да поработи на долния

Когато стигна до асансьорите, протегна лявата си ръка, она­

етаж, докато чакаше Б. Нала или Налда да се появи.

зи с белега, липсващото кутре и кожата на петна, и натисна бу­

Докато минаваше покрай кабинетите и стаите за прегледи,

тона за слизане.

които се намираха на последния етаж на отделението, той си

Готов бе да направи всичко необходимо, за да осигури по­

помисли колко различно беше това място от частната клиника

мощ за хората, които се нуждаеха от нея. Някой бе сторил съ­

на долния етаж. Като нощта и деня. Всичко тук имаше подчер­

щото за него и това напълно бе променило живота му.

тано болничен вид - обикновени, тъмни килими, кремави стени,

Когато слезе на първия етаж, сви надясно и прекоси коридо­

безлични кремави врати. Окачените по стените снимки имаха

ра, отвеждащ до махагоновата врата на козметичната клиника.

невзрачни стоманени рамки, а растения почти липсваха.

Изисканият надпис върху матираното стъкло съдържаше както

А долният етаж? Условията бяха като в суперлуксозен спа

неговото име, така и имената на още седмина негови колеги.

комплекс с униформен портиер и осигуряваха онова обслуж­

Нищо в надписа не подсказваше какъв вид медицина се прак­

ване, с което адски заможните бяха свикнали: във всички стаи

тикува зад вратата. От това мястото придобиваше вид на не­

имаше широкоекранни телевизори, DVD-плейъри, меки дивани

достъпен за простосмъртните клуб, нещо, което определено се

и столове, миниатюрни хладилници, пълни със сокове, направе-

харесваше на пациентите му, както Т.У. знаеше лично от тях.

74

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

75

Използвайки картата си, той отвори вратата и влезе. При­

- Дори за регистрирането?

емната зала тънеше в сумрак и то не защото осветлението се

Т.У. се усмихна.

приглушаваше след края на официалното работно време. Ярка­

- Сигурен съм, че искаш да се прибереш у дома при Филип.

та светлина не подхождаше на хората, минали една определе­

- A, oui*, днес имаме годишнина от сватбата.

на възраст, независимо дали бяха в пред- или следоперативен

Т.У. й намигна.

период, пък и успокояващата атмосфера още повече засилва­

- И аз чух нещо такова.

ше впечатлението за луксозен спа комплекс, което клиниката

Бузите й порозовяха едва забележимо, което бе едно от мно­

се опитваше да внуши. Плочките на пода имаха мек, пясъчен

гото очарователни неща у нея. Може да бе забележително еле­

цвят, стените бяха боядисани в успокояващо тъмночервено, а в

гантна, ала освен това бе и напълно непресторена.

средата на помещението проблясваше фонтан, направен от кре­

- Съпругът ми каза да го чакам пред входа. Каза, че имал

мави, бели и жълтокафяви камъни.

изненада за мен.

- Марсия? - повика той, произнасяйки името по европейски,

- Знам каква е. Страшно ще ти хареса.

вместо обикновеното американско Марша.

Коя жена не би харесала чифт обици от „Хари Уинстън"**?

- Здравейте, доктор Франклин - разнесе се напевен глас от­

Марсия вдигна ръка пред устата си, скривайки усмивката и

към кабинета в дъното на помещението.

внезапното си смущение.

Когато Марсия се появи иззад ъгъла, Т.У. пъхна лявата си

- Той ме глези прекалено.

ръка в джоба. Както обикновено, тя изглеждаше като слязла от

За миг Т.У. почувства угризение на съвестта - кога за по­

страниците на модно списание с безупречната си прическа и

следен път беше направил подарък на жена си просто ей така?

ушития по поръчка черен костюм.

Трябва да беше... хмм, да, волвото, което й купи миналата

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги