- Мислех, че може да ти хрумне да използваш циркуляра, за
От другата й страна се виждаше залата, която щеше да бъде
да го свалиш.
превърната в лечебница. Доктор Джейн стоеше пред дупката,
- А, не, в семейството ти вече има един без крак. Двама ще
стиснала в ръце (единствената плътна част от тялото й) летва,
бъде малко прекалено - каза тя с мила усмивка. - Някаква болка?
която тъкмо пъхаше в циркуляра.
- Н е .
Когато го забеляза, тя побърза да приключи с летвата и из
Доктор Джейн докара портативен рентген.
ключи машината.
- Вдигни си крака. Точно така. Благодаря.
- Здрасти! - извика тя, когато виенето най-сетне затихна. -
Зи взе оловната престилка, с която тя се върна, и сам си я
Готов ли си да ти махнем гипса?
сложи.
- Аха. А доколкото видях, теб те бива с трионите.
- Може ли да те попитам нещо? - каза той.
- И още как! - Джейн се усмихна широко и махна към дупка
- Аха. Нека обаче първо да свърша с това.
та в стената. - Е, какво ще кажеш за декораторските ми умения?
Тя настрои уреда и след миг кратко бръмчене изпълни стая
- Не си губиш времето.
та. Джейн погледна към един екран и отново се обърна към Зи:
68
Д Ж . P . У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
69
- Завърти се на една страна, ако обичаш.
Ако се съдеше по часовника на нощното шкафче, беше спа
Той се подчини и тя нагласи крака му. Ново бръмчене и още
ла непробудно близо два часа. Тя стана, наметна си халат и си
едно поглеждане към монитора.
изми зъбите. Бързо надникване, за да види как е Нала, и нещо
- Добре, можеш да седнеш. Кракът ти изглежда отлично,
за хапване, й звучеше като отлична идея. Тъкмо отиваше към
така че смятам да махна този чудесно поставен гипс.
детската стая, когато Зи влезе в спалнята.
Тя му подаде едно одеяло и се обърна, докато той си сваляше
Лицето й грейна в усмивка, която не можеше да потисне.
панталоните. След това донесе трионче от неръждаема стомана
- Махнали са ти гипса.
и се залови за работа.
- М-м-м... ела тука, моя шелан.
- Е, какво искаше да ме попиташ? - каза тя, надвивайки шума
Той се приближи, обви ръце около нея и я приведе назад,
на триона.
така че тя трябваше да се улови за него, за да се задържи изпра
Зи потърка татуировката около лявата си китка, а после про
вена. След това я целуна, бавно и продължително, притискайки
тегна ръка към нея.
долната половина на тялото си и огромната си ерекция към бед
- Наистина ли мислиш, че е възможно да се махнат?
рата й.
Джейн спря за миг, без да изключва триона; очевидно об
- Липсваше ми - прошепна той във врата й.
мисляше отговора си, не само от медицинска, но и от човешка
- Нали само преди два часа...
гледна точка. След това издаде кратък звук, нещо подобно на
Езикът му в устата й я накара да замълчи, също като ръцете
„хм" и бързо довърши разрязването на гипса.
му, които в крайна сметка се озоваха върху ханша й. Той я отне
- Искаш ли да почистиш крака си? - попита тя, докато взема
се до един от прозорците, сложи я върху перваза, разкопча се и...
ше влажна хавлиена кърпа.
- О, господи... - простена Бела с усмивка.
- Да. Благодаря.
Ето това беше мъжът, когото познаваше и обичаше. Винаги
След като Зи се избърса набързо, тя му подаде нещо, с което
копнеещ за нея. Жадуващ за близостта й. Когато той започна
да се подсуши.
да се движи бавно в нея, мислите на Бела се върнаха назад, към
- Имаш ли нещо против да погледна кожата по-отблизо? -
началото, когато той най-сетне я бе допуснал до себе си. Беше
попита тя и кимна към китката му.
останала наистина учудена от това как непрекъснато търсеше
Зи поклати глава и тя се наведе над ръката му.
близостта й - докато се хранеха, докато бяха заедно с братята
- Лазерното премахване на татуировки е много популярно
в имението, докато спяха денем. Сякаш се опитваше да навакса
при хората. Не разполагам с необходимата техника, но с твоя
векове, през които бе лишен от топъл, изпълнен с обич контакт.
помощ имам идея как бихме могли да го направим. И кой би
Бела обви ръце около врата му и допря буза до ухото му,
могъл да го стори.
наслаждавайки се на мекия допир на късо подстриганата му
Зи се загледа в татуировките си на кръвен роб и си представи
коса, която я милваше при всяко негово движение.
малката ръчичка на дъщеря си върху наситеночерното мастило.
- Ще се нуждая... от помощта ти - каза Зи, докато ту потъва
- Мисля... да, мисля, че искам да опитам.
ше в нея, ту отново се отдръпваше.
- Каквото поискаш... само не спирай...
- И през ум... не ми... - Зи така и не можа да довърши, тъй
Бела се събуди в голямото легло, което делеше със своя
като сексът бе единственото, за което бе в състояние да мисли
хелрен, и се протегна блажено. Чувстваше се така, сякаш току-
в този момент. - О, господи...
що се бе върнала от едномесечна ваканция. Тялото й бе отпо-
Когато свършиха, той се отдръпна лекичко, а лимоненожъл-
чинало и силно... и я наболяваше точно там, където трябва. И
тите му очи искряха като шампанско.
въпреки душа, който си беше взела по-рано, мирисът на Зи все
- А, между другото - здрасти. Забравих да го кажа, когато
още лъхаше от нея, което бе просто прекрасно.
влязох.
70
Д Ж . P . У О Р Д
