П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

71

- Мисля, че ме поздрави съвсем подобаващо. - Тя го целуна

Когато Зи й обясни, тя кимна.

по устата. - Спомена нещо за помощ?

- Отличен план. А аз ще дойда с теб.

- Не искаш ли първо да се пооправиш малко? - провлачено

Той вдигна поглед към нея.

попита той, а блясъкът в жълтите му очи красноречиво говоре­

- Добре. Благодаря ти. Не мисля, че мога да го направя без теб.

ше, че от „пооправянето", което има предвид, външният й вид

Бела се изправи и отиде при него.

едва ли ще стане по-спретнат.

- Не се тревожи за това.

Както и се оказа.

Когато и двамата най-сетне се наситиха един на друг и след

като си взе душ за трети път този ден, Бела се уви в хавлиения

халат и се зае да си суши косата.

- Е, от каква помощ се нуждаеш?

Зи се облегна на мраморния плот до умивалниците и потърка

АМО Е Д И Н ЧОВЕК В БОЛНИЦАТА „СВ. ФРАНСИС" ИМАШЕ ТЮ-

късоподстриганата си коса, а по лицето му се изписа крайно

хубав кабинет от доктор Томас Уолкот Франклин III.

сериозно изражение.

Ставаше ли въпрос за разпределение на административни

Бела прекъсна онова, което правеше. Докато Зи мълчеше,

блага, йерархията се определяше от приходите, които съответ­

тя направи няколко крачки назад и се настани на ръба на джа-

ният лекар осигуряваше, а като завеждащ дерматологичното

кузито, за да му даде лично пространство, а после зачака, като

отделение, Т.У. се нареждаше само зад едно друго отделение.

свиваше и разпускаше юмруци в скута си.

Разбира се, отделението му носеше такива печалби само за­

Без сама да знае защо, докато Зи подреждаше мислите си,

щото той се бе „продал", както се изразяваха някои в академич­

Бела внезапно си даде сметка колко много бяха преживели в

ните среди. Под негово ръководство отделението лекуваше не

тази баня. Именно тук го бе заварила да повръща, след като я

само всякакви наранявания, изгаряния и ракови образувания,

възбуди за първи път на онова парти. А след това... след като я

както и хронични кожни заболявания като псориазис, екземи и

спаси от лесърите, я изкъпа в същата тази вана. А под душа в

акне, но разполагаше и с цял сектор, който се занимаваше един­

другия ъгъл тя за първи път пи от кръвта му.

ствено с козметични процедури.

Мислите й се върнаха към онзи труден период от живота им,

Лифтинг на лице. Повдигане на вежди. Уголемяване на бюст.

непосредствено след отвличането, когато тя все още се съвзе­

Липосукции. Ботокс. Корекция на устни. И десетки други подо­

маше, а той се бореше с привличането, което изпитваше към

брения. Болницата осигуряваше частно медицинско обслужва­

нея. Хвърли поглед надясно и си спомни как го бе открила на

не в академична среда, нещо, което страшно допадаше на за­

плочките, обливан от студената струя на душа, да търка китките

можните им пациенти. Повечето от тях идваха от Ню Йорк - в

си, убеден, че е нечист и неспособен да я нахрани.

началото защото искаха да получат първокласно, ала анонимно

Беше проявил огромна храброст. Да превъзмогне онова,

лечение, далеч от прекалено „сплотените" среди на пластичните

което му бяха причинили, за да й се довери, изискваше забеле­

хирурзи в Манхатън, а по-късно, колкото и да бе странно, за­

жително мъжество.

щото го смятаха за въпрос на престиж. Беше адски модерно да

Когато отново погледна към Зи, видя, че той се взира в кит­

те „пипнат" в Колдуел и благодарение на тази мода единствено

ките си.

шефът на сектор „Хирургия", Мани Манело, имаше по-хубава

- Решил си да ги махнеш, нали? - каза тя.

гледка от прозореца в кабинета си.

Бегла усмивка пробяга по устните му, повдигайки крайчеца

Е, в личната баня на Манело дори душът беше мраморен, а

на белега, който прорязваше лицето му.

не само плотовете и стените, но да не издребняваме.

- Толкова добре ме познаваш.

Т.У. харесваше гледката от своя прозорец. Харесваше ка­

- Как ще го направиш?

бинета си. И обичаше работата си. Което беше добре, тъй като

72

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

73

работният му ден започваше в седем сутринта и свършваше в -

ни от най-редки плодове, безжичен интернет, както и възмож­

той си погледна часовника - седем вечерта.

ност да се поръча храна от ресторант. Клиниката имаше дори

Тази вечер обаче вече трябваше да си е тръгнал. Всеки по­

двустранно споразумение с хотел „Стилуел", петзвездната

неделник в седем часа вечерта той играеше ракетбол в кънтри

гранддама на луксозните хотели в щата, така че пациентите им

клуба на Колдуел... затова сега и сам не бе сигурен как така се

можеха да пренощуват в него след полученото лечение.

бе съгласил да прегледа някого по това време. И все пак го бе

Дали не прекаляваха? Със сигурност. Дали пациентите им

сторил и бе наредил на секретарката си да му намери заместник

си плащаха за това? Абсолютно. Истината бе, че парите, които

на корта в клуба, само дето за нищо на света не можеше да си

федералното правителство им изплащаше, намаляваха, застра-

спомни нито защо го бе сторил, нито кого щеше да преглежда.

хователите все по-често отказваха напълно оправдани меди­

Той извади списъка с пациентите от джоба на лекарската си

цински процедури, а Т.У. се нуждаеше от пари, за да изпълнява

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги