съка и аз не мога да не забележа колко е силен. Плещите му са
бъбря с тях и много скоро се виждам принудена да отблъсквам
изтъкани от мускули, също както и ръцете му.
настойчиви предложения да хапна и пийна нещо. Без особен
Докато чака, той изпуска струйка дим между устните си и
успех. Докато слизам към мазето, в ръцете си държа чаша кафе
изтръсква цигарата в един черен пепелник.
и домашно опечена кифличка със стафиди, увита в платнена
Чувствам се неловко край него. Както винаги. И това ме на-
салфетка. Кифличката е прекрасна, а кафето е точно каквото го
тъжава.
обичам - страшно горещо, с мъничко захар.
Спирам в подножието на стълбището, отвеждащо в мазето,
Ви: (без да ме поглежда) Е, виждам, че си оцеляла при пуска
и се оглеждам наоколо. Помещението е огромно - просторно,
нето на ракети с ченгето, а?
празно място, в което тук-таме се виждат складови отделения
Дж.Р.: Да.
и тръби. Нямам представа къде може да е Ви и се ослушвам с
надеждата нещо да ме упъти. В началото единственото, което
Взирам се в него, докато той изважда острието от пясъка и
чувам, е звукът на старовремска пещ с въглища, ала след това
го избърсва с дебел парцал. Парчето метал е с неравномерна
долавям някакъв тътен.
форма и дебелина - очевидно тепърва ще се превръща в оръ
Не е рап, а ритмични удари на метал върху метал.
жие. Ви го накланя на една страна, за да го огледа и когато се
Проследявам звука чак до другия край на мазето. Отнема ми
смръщва, татуировките на слепоочието се приближават до око
поне пет минути, докато стигна и по пътя довършвам кифлата и
то му. Той оставя чука и стисва острието в сияещата си ръка.
кафето. Докато вървя, се опитвам да измисля какво да го питам.
Изригват лъчи, които изтръгват сенки от мъждаливата светли
Двамата с него не се спогаждаме много добре, затова предпола
на, пръскана от свещите. Съскащ звук изпълва въздуха.
гам, че интервюто ще бъде кратко и не особено приятно.
Когато Ви сваля ръка, острието е придобило ярък оранжев
Свивам зад последния ъгъл и спирам. Облечен с дебели ко
цвят. Поставя го върху наковалнята и започва да удря горещия
жени панталони и тясна тениска, Ви се е настанил на солиден,
метал с чука, отново и отново. Звън на метал отеква в ушите ми.
но нисък дървен стол. Върху наковалнята пред него, застопо-
рена с помощта на клещи, почива наситеночервен кинжал, а той
Дж. P.: (когато той спира за миг, за да огледа острието) За кого
удря по върха му с тъп чук, който стиска в искрящата си дясна
я правиш?
ръка. Между устните му се подава ръчно свита цигара и аз до-
Ви: За Тор. Искам кинжалите му да са готови.
200
А Ж.
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
201
Аж. P.: Значи той отново ще се бие?
тиш върху една връзка, тя трябва да съществува. Нещата между
Ви: Аха. Все още не го знае, но е така.
нас с Ви не потръгнаха от самото начало и започвам да осъз
Аж. P.: Сигурно се радваш, че се завърна.
навам, че това никога няма да се промени. И то не защото не го
Ви: Да.
харесвам. Ни най-малко.
За мен Ви е като диамант. Може да бъдете поразени и зап
ВИШЪС ОТНОВО стисва раждащото се оръжие в сияещата си
ленени от него и да ви се иска да го съзерцавате с часове, ала
ръка, а след това продължава с чука. След известно време пак
той никога няма да се отвори за вас и да ви посрещне топло.
забива парчето метал в пясъка и довършва цигарата си.
Също като Ви, диамантът съществува не за да бъде искрящ и
Докато той натиска угарката в пепелника, ме обзема усещане
красив, нито заради онзи, който ще го купи, за да го сложи на
то, че се натрапвам, както и че не правя онова, заради което съм
нечий пръст - тези функции са просто страничен резултат от
тук. Продължаваме да мълчим и аз прехвърлям в ума си всички
невероятния натиск, оказан върху неговите молекули. Целият
въпроси, които бих могла да му задам... като например как при
този блясък - както на диаманта, така и на Ви - идва от тяхната
ема това, че Джейн е призрак. Тревожи ли се, че не може да има
твърдост.
деца? Как са нещата между него и майка му? Как се справя с това
И също като диаманта, Ви ще го има дълго след като ние сме
да е предан някому? Липсва ли му БДСМ? Или все още го прак
си отишли от този свят.
тикува с Джейн? Ами Бъч? Променила ли се е тяхната връзка?
Ала прекрасно си давам сметка, че няма да получа отговор и
че мълчанието, което ще последва въпросите ми, ще става все
„ОСВОБОДЕНА ЛЮБОВ"
по-плътно и по-плътно.
Наблюдавам как работи, като ту нагорещява метала, ту отново
го удря с тежкия чук, докато най-сетне очевидно остава доволен
Вишъс
и слага кинжала върху дъбовата маса. За момент си помислям,
Д-р Джейн Уиткъм
че може би интервюто най-сетне ще започне... но той просто се
Фюри
изправя и отива в един от ъглите, където са струпани парчета
Джон Матю
метал. Давам си сметка, че се кани да започне ново оръжие.
Рот и Бет
Бъч и Мариса
Аж. P.: Е, аз май най-добре да си вървя.
Зейдист и Бела
Ви: Аха.
Кормия
Дж. P.: (примигвам учестено) Пази се.
Директрис
Ви: Аха. Ти също.
Амалия (която става новата Директрис на Избраниците)
Лайла
