Отивам до един от тапицираните с коприна дивани и се на
подарих. Тя много обича цветните неща.
станявам с лице към огъня. Потънала в меката прегръдка на въз-
218
дж. p. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
219
главниците и заслушана в пращенето на кедровите цепеници, не
Очевидно той също е усетил миризмата и аз на драго сърце
волно се замислям за зимни неща, като сипещ се сняг и легла с
се съгласявам да му помогна да избегне нещо, което несъмнено
балдахин, отрупани с топли завивки и пухени възглавници.
събужда много спомени у него. Излизаме в коридора и отиваме
Фюри се присъединява към мен, като грижливо повдига пан
в стаята, където отсядаше Кормия, докато бе в имението. Стаята
талона си в коленете, преди да седне. Когато кръстосва крака,
е просторна и прекрасна, също като тази на Фюри и на всички
го прави по европейски маниер - коляно върху коляно, не гле
останали. Дариъс е имал невероятен вкус, казвам си аз, докато
зен върху коляно. Скръства ръце в скута си, при което масив
оглеждам пищните копринени завеси, извадените като от музей
ният диамантен пръстен на малкия му пръст проблясва... и аз
скринове в стил „Чипъндейл" и прекрасните пейзажи. Леглото
неволно се сещам за Ви.
е не толкова място за спане, колкото великолепно убежище, в
което да се сгушиш - с балдахин и купища червени сатенени
Фюри: Нека да позная... интервюто с високия, мрачен и леден
завивки, точно като леглото, чийто образ извика в съзнанието
тип не е минало особено добре.
ми огънят в библиотеката.
Аж. P.: Не че се учудвам, (опитвам се да се отърся от прежи
вяното) Е, кажи ми, какво мислят Избраниците за тази
Фюри: (сваля сакото си) Да седнем тук. (посочва пода)
страна?
Аж. P.: (настанявам се на пода по турски) Какво ще...
Фюри: (присвивайки очи) Ако не искаш да говорим за него,
Фюри: (сяда срещу мен и протяга ръце) Дай ми ръцете си и зат
така да бъде.
вори очи.
Аж. P.: Оценявам загрижеността ти, ала наистина - нищо не
Аж.Р.: (подчинявам се) Какво ще...
може да се направи. Добре съм.
Фюри: (след продължителна пауза) Добре... Избраниците се
Усещането, което последва, е като потапяне в гореща вана...
чувстват учудващо добре. Само пет от тях все още не са
с тази разлика, че по-скоро сякаш аз съм се превърнала в теч
идвали на посещение тук. Онова, което правят, зависи от
ност; аз съм водата и се изливам някъде. Обзема ме паника и
характера и предпочитанията им. Обикновено в къщата
започвам да...
има между шест и десет... Слушаш ли ме?
Аж. P.: Между шест и десет избраници. Характер. Предпочита
Фюри: (гласът му идва от много далеч) Не отваряй очи. Още не.
ния.
Фюри: (изправяйки се) Ела.
След цяла вечност изпитвам чувството, че отново се вплът-
Аж.Р.: Къде?
нявам и ставам цяла... а после долавям нова миризма - на цветя
Фюри: (протяга ръка) Имай ми доверие.
и слънчеви лъчи. Иззад затворените си клепачи долавям нео
чакван източник на светлина и изведнъж усещам, че седя на
Също като Зи (а и като всички други от Братството), Фюри
нещо меко, различно от мъхестия персийски килим, с който е
вдъхва такова доверие, че аз слагам ръка в неговата и той ми
застлан пода.
помага да се изправя. Надявам се, че не отиваме при Ви и из
питвам истинско облекчение, когато вместо към кухнята, се на
Фюри: (отдръпвайки ръце) Добре, вече можеш да отвориш очи.
сочваме към голямото стълбище. Изненадвам се, когато той ме
отвежда в някогашната си стая и първата ми мисъл е, че мирише
Правя го... и оставам без дъх. Примигвам няколко пъти, ала
на червен дим и смесица от кафе и шоколад.
не защото съм дезориентирана, а от кристалната яснота.
Когато бях малка всяка година прекарвах лятото край едно
Фюри: (спира на прага и се смръщва) Всъщност... май е по-до
езеро в Адирондак. Двете с майка ми отивахме там в края на
бре да отидем в съседната спалня за гости.
юни и оставахме до началото на септември, а баща ми идваше
220
Л Ж . P . УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
221
през уикендите, както и за две седмици в края на юли и начало
припомниш всички подробности, пътеките, които те са
то на август. Тези лета бяха най-щастливото време в живота ми,
прокарали в мозъка ти, завинаги остават с теб. Те са веч
макар да си давам сметка, че част от ореола, който ги обгръща
ността за смъртните.
в спомените ми, се дължи на носталгията и на това колко про
Дж. P.: (след известна пауза) Предполага се, че трябва да ти за
стичко е всичко, когато си малък. Ала каквато и да е причина
дам един куп въпроси.
та, тогава цветовете като че ли бяха по-ярки, динята, изядена в
Фюри: (свива рамене) Така е, но сметнах, че този отговор ще ти
горещ летен ден - по-сочна и по-сладка, сънят бе по-дълбок и
идваше по-лесно, никой не умираше и нищо не се променяше.
се хареса.
От това място ме делят много години - дори и едно пътуване
Дж. P.: (усмихвам се тъжно) И какъв е той?
Фюри:
в планината вече не оказва същото лечебно влияние върху мен.
(слага ръка на рамото ми) Да, всичко това все още е тук.
И ти можеш да се завърнеш по всяко време, когато ти се
