Само че... в момента съм именно там. Намирам се насред поля
прииска. Винаги.
на, застлана с килим от висока трева и детелини, пъстри пеперуди
прехвърчат от цвят на цвят, сякаш опиянени от сладкия им сок.
Зареяла поглед към картината на своето детство, се замис
Червенокрил кос надава своя зов и полита към няколко високи дър
лям...
вета. А недалеч от там има... червена къща с пилон отпред и цяла
сразена от добротата и вниманието му.
редица нацъфтели люляци. Тъмнозелено волво от осемдесетте е
Копеле. Великолепно, великолепно копеле.
паркирано встрани от къщата, а на терасата, направена от светъл
Точно това е истинската му природа. Той знае от какво се
камък, са подредени ракитени мебели. Сандъчетата за цветя са съ
нуждаете, по-добре и от вас самите. И освен това е преобърнал
щите, в които майка ми всяка година насаждаше бели петунии (за
интервюто надолу с главата, така че сега то е за мен, не за него.
да си подхождат с белите ръбове на преустроения в къща хамбар),
Което също е напълно в стила му.
в саксиите на верандата има червени мушката и синя лобелия.
Виждам и езерото от другата страна на къщата. Насред тъм
Дж. P.: Бас държа, че правиш страхотни подаръци за рожден
носините води, които проблясват под лъчите на слънцето, се из
ден. Онези, които са така добре избрани, че направо да
дига остров Одел, докъдето отивах с лодка, заедно с приятелите
ти стане страшно.
и кучето ми, за да поплуваме или просто да си направим пикник.
Фюри: (през смях) Мисля, че се справям някак.
Обръщам глава и виждам планината, която се издига отвъд по
Дж. P.: А сигурно те бива и в опаковането, нали?
ляната, същата планина, в която са погребани цели поколения
Фюри: Всъщност, когато става въпрос за връзване на панделки,
от моето семейство. А когато поглеждам зад себе си, от другата
никой не може да се мери със Зи.
страна на поляната виждам бялата къща на прачичо ми, къщата на
Дж. P.: Кой от близките ти би направил нещо подобно (махвам с
най-добрите ми приятели, както и викторианската свещеническа
ръка наоколо) за теб?
къща на братовчед ми.
Фюри: Мнозина. Кормия. Братята. Избраниците. А и... аз сами
ят. Точно както когато се излекувах. (Прави пауза.) Знам,
Дж. P.: Откъде знаеш за това място?
че ще прозвучи адски лигаво, ала това, че се отказах от
Фюри: Не знам. Но то е в главата ти.
наркотиците, е подаръкът, който направих сам на себе
Дж. P.: (поглеждам към преустроения хамбар) Господи, имам
си. Да вземем теб за пример - радваш се, че си тук, но в
чувството, че майка ми е вътре и приготвя вечерята, а
същото време ти е страшно трудно, нали? (Аз кимвам.)
татко ще пристигне съвсем скоро. Искам да кажа, наис
Е, възстановяването понякога ужасно боли, чувстваш се
тина ли... кучето ми живо ли е?
самотен и нещастен, ала дори и в най-тежките моменти
Фюри: Да. Това им е хубавото на спомените. Те не се проме
съм благодарен, че го има и че го изживявам. (По устните
нят и никога не изчезват. И дори ако не можеш да си
му пробягва лека усмивка.) Същото важи и за Кормия. Да
222
Л Ж . P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
223
изостави стриктните традиции на Избраниците бе истин
Дж. P.: Благодаря ти, че ме доведе тук.
ско предизвикателство за нея. Никак не е лесно напълно
Фюри: Нищо не съм направил. Ти си таЗи, която искаше да дой
да промениш целия си живот. Двамата с нея... това на
де тук. А и пътуването си струваше.
истина ни свързва. Аз променям начина, по който живях
Аж. P.: Напълно съм съгласна.
през последните двеста години... като наркоман, нали се
сещаш, и откривам кой съм в действителност. Тя трябва
Въпросите, които бих могла да му задам, отлитат от ума ми
да се справи с нещо доста подобно. Така че с нея заедно
и се понасят към ясното небе над нас. По прошумоляването до
посрещаме спадовете и възходите в този процес.
мен разбирам, че той също се е излегнал по гръб. Двамата се
Аж. P.: Вярно ли е, че Кормия ще поеме дизайна на новия клуб
изтягаме в тревата, с ръце под главата и кръстосани глезени.
на Ривендж?
Когато най-сетне се връщаме в имението и в стаята, в която
Фюри: Аха. Вече е готова. Строителните работи започнаха. А
бяхме, разговаряме за разни незначителни неща. Знам, че Фюри
Рот й възложи да проектира нова сграда за „Убежище
ми дава възможност да дойда на себе си и оценявам загриже
то". Тя е във възторг. Купих й програма за компютър
ността му.
но проектиране и й показах как да я използва... ала тя
Когато идва време да си вървя, двамата отиваме в кабинета
предпочита да прави всичко на хартия. Има си кабинет
в дъното на коридора. Сбогувам се с Рот и Бет, а Фюри оста
в къщата на Рив, с чертожно бюро, но без стол - чертае
ва, за да поговори с краля и кралицата. Докато слизам по вну
права. Купих й всички книги за архитектура, които ус
шителното стълбище, до ушите ми отново достигат гласовете
пях да намеря, и тя ги изчете от кора до кора.
на догените в кухнята. Тъкмо подреждат масата за Последното
