Миа отключи колата и огледа купето. На пръв поглед нищо не подсказваше, че наднича в колата на сериен убиец. Всичко изглеждаше напълно нормално. Чаша от Макдоналдс. Вестник. Миа заобиколи колата и отключи багажника. И там нямаше нищо, освен обичайните неща. Авариен триъгълник. Чифт ботуши. Какво, по дяволите, очакваше? Щолц да остави там някакви вещи на момичетата? Тя бе по-умна от привидното. Цинична. Студена. Кроеше планове с години. Няма да остави следи в колата. Даже бе ходила на гроба на Сигри. Миа изпита ярост при тази мисъл. Усети, че телефонът ѝ вибрира в джоба. Снимка от Лудвиг. Значи все пак не е изгубила напълно способностите си. Радваше се, че се оказа права. Дискусионна група за бездетни жени. Беше ѝ приятно да знае, че е стигнала до нещо. Извади телефона от джоба си и отвори съобщението на Лудвиг. Снимка. Дискусионна група в Хьонефос.
Тя се обърна, ала вече беше късно. Жената на снимката. Жената зад нея. Усети иглата да прониква в кожата на шията ѝ, тилът ѝ се удари в металния капак на отворения багажник.
— Брой до десет отзад напред — заръча усмихнатата Карен. — Така казват. До десет отзад напред и ще заспиш. Не е ли забавно? Десет — девет — осем…
Миа изгуби съзнание, преди да чуе „шест“.
На Анете Голи не ѝ се нравеше обстановката в заседателната зала. Микелсон се появи и пое командването, искаше лично да води разследването, но не бе навлязъл достатъчно навътре в детайлите, за да вдъхнови екипа, да ги накара да свършат нещо. Обхващаше я силно раздразнение. Трябваше да продължават, да бързат, да действат възможно най-експедитивно. Дявол да го вземе, нямаха време да информират Микелсон за всичко, което не е разбрал. А къде се губеше Миа? Нали току-що бе говорила с нея? И защо Мунк си е изключил телефона? Сигурно ще се срещне с извършителя, но какво пречи да си остави телефона включен? Така би им предоставил възможност да го проследят. Не иска да го следят ли? Превърташе аргументите в главата си и не чу какво каза Ким.
— Налага ли се да го правиш сега? — попита Микелсон. — Нямаме ли по-важна работа?
Ким въздъхна.
— Да, но според мен има връзка.
— И каква е връзката? — продължи да разпитва Микелсон.
Анете Голи едва се въздържа да не каже нещо. Както стана ясно, Микелсон не беше в час.
— Тобиас Ивершен е момчето, което намери Юхане — отново въздъхна Ким. — И сега е изчезнал. Току-що говорих с учителката му. Никой не го е виждал от една седмица. И е оставил бележка на брат си, че отива при някаква секта в гората.
— Може и да е случайно — отвърна Микелсон.
Анете не издържа.
— А може и да значи нещо — прокашля се тя. — Ако става въпрос за секта в гората близо до мястото, където са намерили Юхане, определено има смисъл да проверим. Все пак е намесена религиозна общност, как — не знаем точно, но тук има нещо.
Микелсон я погледна и размисли.
— Добре — отсъди той най-накрая. — Но не хабете много време. И дръж телефона си включен, в случай че ни потрябваш.
— Тъй вярно. — Ким козирува и излезе от стаята.
Докато затваряше вратата след себе си, намигна на Анете в знак на благодарност. Тя му отвърна с усмивка. Харесваше Ким Колсьо. Всъщност харесваше целия екип. Мунк несъмнено имаше слаби страни, но умееше да подбира хора. Никога не бе работила в толкова сплотена и мотивирана общност. За съжаление не толкова мотивирана точно в момента — Миелсон ставаше за шеф в „Грьонлан“, но не и за следовател и ръководител на екип. Липсваха му социални умения. Антените му не бяха достатъчно чувствителни. Полицаите от отдела, обикновено отдадени на работата с хъс, сега имаха вид на хора, предпочитащи всичко друго, вместо да седят в заседателната зала. Не беше чудно. Чакаха ги милион задачи, пясъкът в часовника изтичаше. Около жилището, където бяха настанили Марион и Мириам, никой не бе забелязал нищо. Марион беше изчезнала безследно. Анете се замисли за Мунк. Не беше изключено сега да е там. Сам и без прикритие, животът му е в опасност, но при всички положения е там. Щом е отишъл, значи е било наложително. Тя не си представяше друга възможност.
— И така, докъде стигнахме с Марион Мунк? — попита Микелсон.
В този момент иззвъня телефонът на Анете. Микелсон я погледна недоволно.
— Дежурният в „Грьонлан“ — поясни тя. — Трябва да вдигна.
Излезе от стаята.
— Да? Анете е.
— Здравей. Хилде Мир е на телефона. Един човек иска да говори с теб.
— Лично с мен?
— Не, с някой от вас. Опитах да се свържа с Мунк и Миа, но не ми отговарят.
— Много съм заета в момента. Дано да е важно.
— О, определено е важно.
— Кой иска да говори с мен?
— Малин Щолц.
